Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 24.04.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на  20 април……………………………………………… през две хиляди и седемнадесета година……..……...………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св. П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 170 по описа за 2017г…………..…………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по предявени обективно съединени искове за отмяна на уволнение и за възстановяване на заемана длъжност с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл. 225 КТ и се развива в производство по чл.310 и сл.ГПК.

 

Ищцата Ж.И.Д. твърди, че до 13.01.2016 г. работела в ответната Община като „специалист обслужване и ревизии”, когато й е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. С решение на ОС-Монтана по в.гр.д. № 187/2016 г. уволнението е било признато за незаконно и е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Твърди, че в следствие на незаконното уволнение останала без работа за времето от 13.01.2016 г. до 07.03.2017 година. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 4200.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 във връзка с чл.344, ал.1, т.3 от КТ за периода 13.01.2016 г. – 07.03.2017 г., но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, като претендира и направените в производството разноски.

 

ОТВЕТНИКЪТ Община Берковица в предоставения срок за отговор по чл.131 ГПК заявява, че не оспорва иска по размер и ако ищцата предостави доказателства, че за процесния период не е била в трудово правоотношение заявяват, че считат иска за основателен. Заявяват, че не дължат заплащане на разноски, тъй като до предявяване на иска, ищцата не е отправила покана за доброволно уреждане на спора.

 

В съдебно заседание ищцата поддържа иска чрез процесуален представител.

 

Доказателствата по делото са писмени. След преценката им, съдът приема за установено следното :

Не се спори между страните, че между тях е било налице трудово правоотношение, прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. Не се спори и обстоятелството, че заповедта е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение, постановено по в.гр.д.187 по описа на ОС – Монтана за 2016 година. Между страните няма спор и по дължимостта на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, респ. заемал е по – ниско платена такава в резултат на незаконното уволнение, т.е. по основанието на иска. Спорът им се свежда единствено до това, дължи ли ответникът разноски в производството.

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, респ. заемал е по – нископлатена такава поради незаконност на уволнението с правно основание чл.344, т.3 КТ. Доколкото се установи по – горе, че уволнителната заповед е отменена, то следва да бъдат разгледани и останалите предпоставки за уважаване на този иск. Една от тях е в резултат на уволнението работникът да е останал без работа или да е заел по – ниско платена такава. Доколкото разпоредбата на чл.344, т.3 КТ във връзка с чл.225 КТ предвижда обезщетение на това основание, то последното е за период не повече от 6 месеца. По делото са представени доказателства, от които е видно, че след уволнението работникът не е престирал труд по трудово или служебно правоотношение. Последното БТВ, предхождащо месеца на уволнение е в размер на 700.00 лева, съгласно представено допълнително споразумение. Следователно, за период от 6 месеца дължимото БТВ е 4 200.00 лева. Тази сума не се спори и от ответника.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, като съдът намира за неоснователно направеното възражение, че разноски не се дължат. Обезщетението за оставане без работа е предвидена в закона последица от незаконното уволнение. Задължението за заплащане на това обезщетение възниква по силата на закона с обявяване на уволнението за незаконно. Съдебната практика приема още, че с подаване на исковата молба ищецът е отправил и покана за плащане. До приключване на устните състезания не са представени доказателства за извършено плащане, поради което съдът намира, че искането на ищцата за присъждане на разноски е основателно. Ответникът следва да заплати и държавна такса върху размера на уважения иск в размер на 168.00 лева, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

         При такъв разбор на доказателствата , съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЕИК 000320559, гр. Берковица, пл. Йордан Радичков № 4, представлявана от кмета инж. М.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Ж.И.Д. с ЕГН **********,*** сумата от 4200 лева БТВ, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение за периода 13.01.2016 – 07.03.2017 година.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЕИК 000320559, гр. Берковица, пл. Йордан Радичков № 4, представлявана от кмета инж. М.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Ж.И.Д. с ЕГН **********,*** сумата от 600.00 лева направени в производството разноски.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА ЕИК 000320559, гр. Берковица, пл. Йордан Радичков № 4, представлявана от кмета инж. М.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Берковица държавна такса за уважената част от иска в размер 168.00 лева, както и 5 (пет) лева при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 04.05.2017 г.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: