Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 24.04.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 20 април…………….……………………………… през две хиляди и седемнадесета година………….....………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 153 по описа за 2017г…………..…………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството по делото е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.143, ал.2 от СК и чл.149 СК.

 

         Ищцата М.И.П. твърди, че с ответника живели на съпружески начала до м. 12. 2005 г. и от съвместното им съжителство имат дете – Теодор, родено на *** г. Твърди че от раздялата им до сега ответникът не  дава никакви средства за издръжката му. Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответника да й заплаща  в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Теодор месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от 06.03.2016 година, като претендира и направените в производството разноски.

         В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Е.Т.Б. оспорва предявения иск. Твърди, че изложените факти не отговарят на истината, че регулярно е полагал грижи за сина си до 2013 година, а след това е безработен.

         В съдебно заседание чрез процесуалния си представител ищцата поддържа молбата си. Ответникът се явява и заявява, че оспорва изцяло предявения иск за издръжка за минало време, тъй като е давал средства, а за бъдеще заявява, че може да заплаща издръжка в минимален размер, тъй като не намира постоянна работа.

         Доказателствата по делото са писмени и гласни. След анализа им, съдът прие за установено следното :

         Безспорно е обстоятелството, че ответникът е баща на малолетния Теодор. Не се спори и факта, че родителите на последния не живеят съвместно от 2005-2006 година. Детето е на 13 години. Майката живее на съпружески начала с друг мъж от 2006 година, от когото има още едно дете- София, родена на *** година. След изтичане на ползвания отпуск по майчинство е регистрирана в БТ като безработна. Ответникът също ре регистриран в БТ като безработен. Установи се обаче от показанията на разпитаните свидетели, че последният работи като строител и е наеман от частни лица. Няма данни да е задължен за издръжка към трети лица от същия ред. Детето живее с майка си и семейството й. Ученик е. До известно време не е познавал ответника като свой баща.

         Според разпоредбата на чл.143 СК всеки родител е длъжен да издържа своите непълнолетни деца. Трайната съдебна практика възприема, че щом родителят е в трудоспособна възраст, той би могъл да реализира средства, с които да изпълнява задължението си за издръжка към непълнолетните си деца. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК минималният размер на дължимата издръжка е 1/4 от установената за страната минимална работна заплата или сума, равняваща се на 120.00 лева. Доколкото всеки родител е длъжен да издържа непълнолетните си деца, то всеки родител дължи издръжка, независимо от обстоятелството дали реализира доходи или не. Предвид възрастта на детето; учебната му ангажираност; факта, че до момента ответникът не е давал средства за неговата издръжка; майката е безработна и е задължена за издръжка и към другото си дете, съдът намира, че месечна издръжка в размер на 130.00 лева е напълно достатъчна за нуждите на детето и е във възможностите на ответника. Издръжка е дължима и за минало време с оглед разпоредбата на чл.149 СК  - една година назад, считано от датата на предявяване на иска. Предвид факта, че ответникът към момента е безработен (установи се, че е работил до началото на годината), както и че към 31.12.2016 година минималният размер на издръжка бе 110.00 лева, то съдът намира, че за минало време ответникът дължи издръжка в размер на 120.00 лева месечно.

         Съдът не възприема възраженията на ответника, че следва да заплаща по – нисък размер на издръжка, тъй като работата му е „конюнктура”. Независимо колко често е трудово ангажиран, той е баща на непълнолетно дете и по силата на самия закон дължи издръжка. Издръжката за детето има за цел да задоволи негови потребности от храна, облекло, учебни пособия, отопление, спортни и културни занимания и т.н., свързани с израстването му. Израстването на детето не се влияе от възможностите на родителя да заплаща издръжка, затова и такава се дължи месечно.

         Съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че е давал средства на детето, поради което не дължи издръжка за минал период. В тази връзка Б. е ангажирал гласни доказателства, които установяват, че преди две – три години е давал на два пъти на ищцата пари (единия път 200.00 лева), както и че когато случайно види сина си в центъра на града му дава дребни суми. Тези суми не са издръжка. Всеки родител осигурява на детето си т.нар. джобни пари, извън дължимите разходи за неговата издръжка. Освен това детето е на 13 години. Страните са се разделили, когато то е било на около годинка. Двукратното даване на пари на майката за всичките тези години по никакъв начин не изчерпва задължението за престиране на издръжка.

        

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати  ДТ върху присъдения размер на издръжката, както и разноските по делото, съразмерно на уважената част от иска.

        

Водим от гореизложените мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Е.Т.Б. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на М.И.П. с ЕГН **********,***, като майка и законен представител на малолетния Теодор Емануилов Б., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 130.00 лева, считано от 07.03.2017 година до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и да заплати месечна издръжка за периода 07.03.2016 – 07.03.2017 година по 120.00 лева, ведно със законната лихва до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Е.Т.Б. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.П. с ЕГН **********,*** сумата от 300.00  лв., направени в производството разноски.

 

         ОСЪЖДА ЕМАНУИЛ Т.Б. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ ДТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС  в размер на 187.20 лева, както и 5.00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.

        

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 04.05.2017 г.                                                

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :