Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 18.04.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в публично заседание на 11 април……….…..………….…………………… през две хиляди и седемнадесета година….…………………………………в състав:

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

 

при секретаря П. И.………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 714 по описа за 2016г…………………….…………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по иск за развод с правно основание чл.49, ал.1  от СК.

 

         Ищцата М.Н.В. твърди в исковата си молба, че с ответника са съпрузи, сключили граждански брак на ……… година и от брака си имат родени две децата, като едното не е навършило пълнолетие към момента на приключване на съдебното дирене.  За непълнолетното дете – Я., роден на *** година – твърди, че ответникът не е негов биологичен баща, но според презумпцията в СК, детето е с установен произход от баща именно ответникът. Твърди, че след сключване на брака си заживяли в тяхно семейно жилище в гр. Пазарджик. Проблемите им започнали около десетина години след раждането на дъщеря им. Ответникът многократно напускал семейното жилище, заживявал с друга жена, след време се връщал отново. В моментите, когато били заедно, конфликтите и скандалите помежду им били непрекъснати. Отдавна осъзнала, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, но заради детето не предприела действия за развод. През есента на 2015 г. обаче, напуснала семейното жилище и заживяла с друг мъж  в гр. Берковица.  От тогава не поддържат никакви контакти с ответника. Намира, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което предявява настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което прекрати брака, сключен между нея и ответника като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася за вината; да предостави на нея родителските права по отношение на малолетното дете Явор, като определи местоживеенето му при нея и режим на лични контакти с бащата съобразно закона; да осъди ответника да й заплаща по 120.00 лв. месечна издръжка, считано от датата на завеждане на исковата молба; да предостави на ответника ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П.; след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име М.

 

         Ответникът К.В.В., чрез назначения му особен представител адв. П.Д. взема становище за основателност на предявения иск.

 

            Доказателствата по делото са писмени и гласни. След преценката на доказателствата, съдът намери за установено следното:

 

Страните са сключили граждански брак на ……. година.  От доказателствата по делото се установи, че двамата съпрузи са във фактическа раздяла от около година и половина. Ищцата живее в град Берковица според собствените й твърдения на семейни начала с друг мъж, от когото на ….. година родила дете – Я.  Не поддържат контакти с ответника.

          

          Състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като едно от основанията за допускане на развод, се характеризира с непоправимо изчезване на уважението и доверието между съпрузите, на взаимното разбирателство и общите усилия за обезпечаване благополучието на семейството. По разбиране на настоящия съдебен състав, това обстоятелство се доказа, не само от твърденията на страните, но и от събраните по делото доказателства. Доказа се “дълбоко” разстройство, т.е. пълно отсъствие на дължимото съдържание на брачната връзка. Настъпилото разстройство в нея е и “непоправимо”, т.е. то е окончателно, без възможност за преодоляване и възстановяване на съпружеските отношения. Свидетелство в тази насока е и настъпилата фактическа раздяла. Последната е резултат от пълното изчерпване от съдържание на брака, каквото е вменено от закона и морала.          Причините, довели до това разстройство на брачната връзка са от различно естество. Ищцата е заявила изрично искане, съдът да не се произнася по въпроса за вината, поради което не излага мотиви в тази насока.

 

С прекратяване на брака настъпват последици в имуществената и личната сфера на всяка една от страните. Законодателят е предвидил част от тези отношения да бъдат уредени непременно в рамките на бракоразводния процес.

          Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от СК, при допускане на развод съдът следва да се произнесе относно упражняването на родителските права, личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

В конкретния случай е налице малолетно дете, за което ищцата заявява, че е родено от връзката й с друг мъж. Налице е обаче презумцията за бащинство, установена в СК, поради което към момента за баща на детето се счита съпругът на майката – ответник в производството. При създалите се отношения между страните, както и с оглед възрастта на детето в негов най – добър интерес е родителските права да бъдат предоставени на майката за упражняване в пълен обем, където да бъде определено и местоживеенето му, а на ответника да бъде определен режим на лични контакти. В случая подходящ би бил предложения в исковата молба.

 

Съгласно разпоредбата на чл.143 от СК всеки родител е длъжен да издържа своите ненавършили пълнолетие деца. Предвид обстоятелството, че детето ще бъде отглеждано от единия родител, то другият следва да участва в неговата издръжка, като последната трябва да се определи при спазване на изискването на чл.142 от СК.  Установи се по делото, че потребностите на детето на този етап са задоволени. Детето е съвсем малко и по разбиране на съда издръжка определена в минимален размер напълно би задоволила потребностите му на този етап.

    

Установи се по делото, че семейното жилище на страните се намира в гр.П. Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на онзи, който е поискал това и съответно има жилищна нужда. При всички положения, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася по този въпрос, дори и без да е направено такова искане. При всичките хипотези на разпоредбата на чл.56 СК при решаване на въпроса кой от двамата бивши съпрузи да ползва семейното жилище, ръководещ за съда е интересът на ненавършилите пълнолетие деца. В конкретния случай по отношение на семейното жилище няма спор и то се предоставя за ползване на ответника, тъй като ищцата се е установила да живее в град Берковица, където за малолетното дете  са осигурени подходящи битови условия.

 

         С исковата молба ищцата е направила искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – М. и ответникът не възразява срещу това. Доколкото връзката между двамата отпада с прекратяване на брака им, то не са налице други основания, които да обуславят ищцата да се идентифицира чрез фамилното име на съпруга си. Ето защо съдът намира, че няма пречка след прекратяване на брака ответницата да носи пребрачното си фамилно име – М.

 

         Ищцата в производството е заплатила дължимата ДТ за образуване на делото за развод. Следва да бъде заплатена такава и за окончателното му допускане. Следва да бъде заплатена  ДТ върху размера на присъдената издръжка от страна на ответника. Никоя от страните не е претендирала разноски.

 

         При такъв разбор на доказателствата  съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         

          ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между М.Н.В. с ЕГН ********** *** и К.В.В. с ЕГН ********** ***, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.

  

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Я.К.В. с ЕГН ********** на майката М.Н.В. с ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при майката в гр. Б.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата К.В.  В. с ЕГН ********** *** с детето Я. всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа.

 

         ОСЪЖДА К.В.  В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на  М.Н.В. с ЕГН ********** *** като майка и законен представител на малолетния Я.К.В. с ЕГН **********  по 120.00  лева месечна издръжка, считано от 24.11.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

 

         ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в   гр.  П.  на  К.В.В..

 

         ПОСТАНОВЯВА след развода ищцата М.Н. да носи предбрачното си фамилно име М.

 

          ОСЪЖДА К.В.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС 172.80 лева ДТ върху присъдената издръжка, 25.00 лева ДТ за допускане на развода, както и 5.00 лева ДТ за издаване на изпълнителен лист.

 

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: