Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 11.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 17 януари……..…………………………………… през две хиляди и седемнадесета година……..…..….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря П..И.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 96 по описа за 2016г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д 687 по описа на БРС за 2015 година. Правната същност на разглежданите искове е  чл. 21 и следващите ЗДФИ.

 

         Ищецът„СБР-НК” ЕАД, град София твърди, че ответникът дължи на лечебното заведение сумата от 5858.60 лева главница по акт за начет № 11-04-30/30.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2015 година, 146.83 лева направени в заповедното производство разноски, както и разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от посочения акт за начет. Ответникът е имал качеството материално отговорно лице за ревизирания период и дейността му е била свързана с получаване, разходване и отчитане на парични средства. За процесния период е получил служебни аванси в размер на 49 155.21 лева, които е бил длъжен да отчете с редовни разходооправдателни документи, като липсват първични счетоводни документи за посочената като главница сума. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника това вземане.

         В срока за отговор ответникът И.Х.М. взема становище за неоснователност на предявения иск. Излага подробни доводи за липсата на дължимост на търсената сума, като аргументира всяка една от позициите по рекапитулацията към Акта за начет. Моли предявения иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени и направените в производството разноски.

 

         В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа иска.

         Ответницата чрез процесуален представител поддържа доводите си и развива подробни доводи в подкрепа на становището си, че твърденията в акта за начет са необосновани и недоказани.

         Като трето лице – помагач на страната на ищеца е привлечена Държавната финансова инспекция. Последната не взема становище по иска, но представя Акта за начет, ведно с всички приложения към него.

 

         Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.гр.д.687/2015 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл.417 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

 

Цели се реализиране на пълна имуществена отговорност на ответницата за липса, причинена при отчетническа дейност. Правното основание на иска е чл.207, ал.1, т.2 във връзка с чл.211 от КТ и Глава трета от Закона за държавната финансова инспекция. За да бъде реализирана отчетническа отговорност на посоченото по – горе основание, следва между ищеца  и ответника по време на настъпване на вредите да е било налице трудово правоотношение. Необходимо е да бъде установено и качеството "отчетник" на  ответника, т. е. че трудовата му функция е била свързана със събирането, разходването, съхранението  или  отчитането  на  пари  или  стоково-материални ценности. Съгласно чл.22, ал.5 от ЗДФИ фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. С оглед на това в тежест на ответника е да обори материалната доказателствена сила на акта за начет. Ако той стори това, то ищецът следва да докаже всички факти и обстоятелства, от които черпи правата си – фактът на настъпване на вреда; че тази вреда е липса по смисъла на КТ; че е настъпила предвид отчетническата функция на ответника; нейния размер. Следва да установи и размера на законната лихва - от деня на причиняването, респ. от деня на откриването на  липсата,  до  деня  на  завеждане  на исковата молба. Причинната връзка на неизпълнението на задълженията от страна на ответника с липсата и вината на отчетника се предполагат от законодателя, поради естеството на вредата и спецификата на трудовата му функция и длъжността, която заема и не следва да се доказва от работодателя.

Указания в такава насока са дадени на страните в производството още при насрочване на делото с проекта за доклад по него. Съдът приема за безспорно между страните наличието на трудово правоотношение към релевантния за процеса момент, както и че с оглед възложените му  трудови функции ответникът е имал качеството на отчетник. Налице са и доказателства в тази насока – ответникът е заемал длъжност „снабдител, доставчик”. В това си качество М. е изпълнявал материално-отговорна дейност по организиране на снабдяването и отчитането на стопански инвентар, канцеларски материали и др., необходими за работата на рехабилитационната болница. В тази връзка следвало да организира процеса на снабдяването и отчитането на стоково-материални ценности, инвентар, съоръжения, обзавеждане, работни облекла, канцеларски принадлежности и др.; да оформя поръчките и организира своевременното им закупуване; да съпровожда стоките и материалите по време на транспортирането им и спазването на установения график за доставките.

В изпълнение на възложените му функции и задължения И.Х.М. е получавал парични суми от касата на „СБР-НК" ЕАД, филиал „Св. Мина" гр. Вършец, за което е подписвал разходен касов ордер (РКО). След извършване на разхода е съставял и подписвал авансов отчет, в който на лицевата страна са посочени получените аванси и изразходваните суми, а на гърба са записани контрагентите, на които са изплатени сумите, номер и дата на документа, по който е извършено плащането и платена стойност и общ сбор на изплатените суми. Към авансовия отчет снабдителят е прилагал разходооправдателни документи - фактури за извършените разходи и съответните доказателства за тяхното предаване или влагане. Неизразходваните суми от получените служебни аванси И.Х.М. е възстановявал в касата на „СБР-НК" ЕАД, филиал „Св. Мина" гр. Вършец, за което е издаван приходен касов ордер (ПКО).

 

При извършената проверка на документите за получените от подотчетното лице И.Х.М. парични средства от касата на „СБР-НК" ЕАД, филиал „Св. Мина" гр. Вършец, разходването на същите и представените документи за тяхното отчитане, както и на възстановените в касата на филиала суми през периода от 17.01.2012 г. до 01.01.2013 г., на правилността на записванията им по счетоводните книги и тяхната обвързаност с редовна документация се установило следното:

През периода от 17.01.2012 г. до 01.01.2013 г. ответникът е получил от касата на ищеца според подписаните от него РКО, парични средства на обща стойност от 49 155.21 лв.

За отчитане на извършените разходи през същия период ответникът е представил авансови отчети, в които е посочил извършени разходи на обща стойност 36 357.38 лв. Към авансовите отчети са приложени разходооправдателни документи за посочената стойност - фактури, придружени с документи за извършено плащане в брой (фискален бон) и складови разписки за предаване на закупения актив. През същия период е възстановил в касата, съгласно попълнени и подписани за получил сумата ПКО на обща стойност 6 766.33 лв.

Или общо за периода ответникът е представил документи за извършени разходи и възстановени в касата на филиала парични средства на стойност 43 097.91 лв.

След изготвената равносметка на получените и отчетени от подотчетното лице служебни аванси се установила липса на стойност 5 858.60 лв., които И.Х.М. не е възстановил при освобождаването си. Именно тази сума е предмет на вземането на ищеца по представения акт за начет.

 

Сумата е формирана по следния начин :

 

1. сумата от 2 438.49 лв. е формирана от неправилно взети счетоводни записвания по партидата на И.Х.М. с представени и подписани от Данелия Георгиева Йорданова-Витанова (отговорен счетоводител) два броя авансови отчети без номер и дата за извършени разходи по фактури (описани са в акта за начет, но не са представени в приложението към него). За тези разходи ответникът не е попълнил авансови отчети и не е представил разходооправдателни документи.

2. сумата от 1 034.80 лв. е формирана от повторно отчетени разходи по фактури, включени от подотчетното лице в представени от него авансови отчети №№ 36/05.04.2012 г., 37/06.04.2012 г. и 43/10.04.2012 г.

3. сумата от 281.86 лв. Посочената сума е закрита като задължение на подотчетното лице със счетоводна справка от 31.12.2012 г. като „Общопроизводствени разходи; 10 други материали" без да е наличен разходооправдателен документ, удостоверяващ извършен разход на посочената стойност.

4. сумата от 1 649.46 лв. Посочената сума е закрита като задължение на подотчетното лице със счетоводна справка от 31.08.2012 г. като „общопроизводствени разходи; 524 други външни услуги" без да е наличен разходооправдателен документ, удостоверяващ извършен разход на посочената стойност.

5. сумата от 661.03 лв. е формирана от осчетоводен разход по фактура № 0000000992/30.12.2012 г., на стойност 482.23 лв., отчетен като „общопроизводствени разходи; 64 Други" и в заверение на партидата на подотчетното лице без наличие на разходооправдателен документ и разход на стойност 178.80 лв. по Заповед за командировка № 281/21.05.2012 г. на М.. Командировъчната заповед е подписана от него и е осчетоводена в заверение на неговата партида, но същата е приложена в авансов отчет № 94/24.06.2012 г. на Данелия Витанова, съгласуван е от същата в качеството й на счетоводител и е одобрен от директора. Предвид това сумата от 178.80 лв. правилно е отчетена в разход по партидата на ответника, но за сумата от 482.23 лв. липсват разходооправдателни документи, доказващи нейното извършване.

 

Така в обобщение търсената от ответника сума е формирана от сумата от 2 427.00 лв, която е включена обаче по представени авансови отчети от Данелия; повторно (двойно) отчетени разходи по представени в авансови отчети документи, на стойност 1 034.80 лв. и отчетени разходи без наличие на разходооправдателен документ на обща стойност 2 425.24 лева.

 

Горните данни се установяват от представения по делото Акт за начет.  Съгласно чл.22, ал.5 от ЗДФИ фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. С оглед на това съдът е разпределил и доказателствената тежест по делото. Практиката на ВКС, задължителна за съдилищата чрез постановени актове по реда на чл.290 ГПК, е непротиворечива и последователна в насока, че когато актът за начет е редовен, за оборване на фактическите констатации по него могат да се използват всички допустими с оглед съответните факти доказателства. Оборването на фактическите констатации следва да се извърши при условията на пълно доказване. Само разколебаване на тези фактически констатации не е достатъчно, за да се приеме, че презумпцията за тяхната истинност е оборена (Р 158 от 19.07.2011 г. на ВКС по г.д.1146/2010, III г.о, ГК; Р 205 от 12.05.2015г. на ВКС по г.д.7417/2014, IV г.о и други).

 

В настоящия случай ответникът е оспорил направените в акта за начет констатации. Формулирал е и съответните доказателствени искания. В резултат на анализа на събраните доказателства и приложенията към акта за начет, настоящият състав достига до извод за неоснователност на предявения иск.

 

Ищецът претендира сумата от 2 427.00 лева, за която твърди, че е включена в авансовите отчети на друго лице – Данелия Витанова. За да бъде търсена сумата, следва преди това да бъде установено, че такава сума е предадена на ответника като аванс, който последният е длъжен да отчете чрез разходооправдателни документи или да върне с ПКО на касата. Ищецът беше задължен по реда на чл.190 ГПК да представи РКО, с който тази сума е предоставена на ответника. На л.29 от делото е представено писмо, изходящо от ищеца, в което заявяват, че няма РКО за посочената сума, издаден на ответника. Следователно. Не се доказа в производството ответникът да е получавал такава сума, респ. не се доказа задължението му да представя разходооправдателни документи за нея или да дължи връщането й.

За сумата от 1 034.80 лева се твърди, че е повторно (двойно) отчетена с представените разходооправдателни документи. Макар ищецът изрично да е заявил, че няма РКО, които да доказват предаването на тази сума на ответника, настоящият състав приема, че последният я е получил като служебен аванс. Твърди се повторно отчитане на едни и същи разходи по авансови отчети 36, 37 и 43. Същите се намират в приложенията към Акта за начет съответно като приложение 41, 42 и 44 (липсата на номерация на страниците в представения Акт прави невъзможно точното им посочване, но при проявено усърдие могат да бъдат открити в том първи на Акта). Към авансовите отчети са представени и съответни разходооправдателни документи. Именно защото в авансовите отчети е вписан размера на получения аванс, стойността на отчетеното и колко подлежи на връщане, съдът приема, че действително ответникът е получил тези суми. По авансов отчет 36 са представени разходооправдателни документи за сумите 23.80 и 8.30 или всичко 32.10 лева; по авансов отчет 37 – съответно за сумите 697.75 лева, 65.50 лева, 16.72 лева и 176.40 лева или всичко 956.37 лева; по авансов отчет 44 – съответно 9.60 лева, 71.25 лева, 6.50 лева и 79.60 лева или всичко 181.20 лева. Видно е, че нито една от сумите по разходооправдателните документи не е повтаряща се, нито пък умножени по 2 всяка от тези суми или събрани не  дават резултат 1 034.80 лева, за който се твърди, че се е получил от двойното отчитане на разходите. Внимателният прочит на разходооправдателните документи също сочи, че са изразходени за закупуване на различни, неповтарящи се стоки.  Ето защо настоящият състав приема, че и в тази част констатациите на Акта за начет са оборени.

За сумата в общ размер от 2 425.24 лева в Акта за начет се твърди, че няма представени разходооправдателни документи, като по – нагоре е подробно посочено как е формирана тази сума (т.3, 4 и 5 при изброяването, а отделен е въпросът, че сбора на тези суми не е търсената сума). За всеки един от твърдените като получени, но не отчетени служебни аванси, съдът е изискал те да бъдат представени от ищеца. Същият е формулирал изрично твърдение, че няма такива РКО, с които да установи, че действително е предал търсената сума на ответника. Нещо повече. В описа на получените  служебни аванси, представен като справка приложение 15 към Акта за начет няма описани такива. Най – голямо недоумение за съда е констатацията за сумата от 482.23 лева. За нея се твърди, че е част от предоставен на ответника аванс в размер на 661.03 лева, като другата част от 178.80 лева представлявала правомерен разход, но извършен и отчетен от друго лице.

Като краен извод съдът намира за категорично оборени констатациите, отразени в Акт за начет № 11-04-30/30.06.2015, предвид на което и предявения иск се явява недоказан и неоснователен.

При такъв изход от делото ищецът дължи заплащане на направените от ответника разноски.

Воден от тези мотиви съдът

 

 

                            Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД с  ЕИК 130344823, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски № 54, представлявано от Плумелина Димитрова Мичева – изпълнителен директор срещу И.Х.М. с ЕГН **********,*** иск за признаване установено вземането по Акт за начет № 11-04-30/30.06.2015 г. на АДФИ, за който е издадена заповед за изпълнение от 07.12.2015 г. по ч.гр.д. № 687/2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА   „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД с  ЕИК 130344823, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски № 54, представлявано от Плумелина Димитрова Мичева – изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ НА И.Х.М. с ЕГН **********,*** сумата от 750.00 лева направени в производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр.687/2015 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

 

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :