МОТИВИ по НОХД № 316/2016г. по описа на РС-Берковица-10.11.2016год.

 

Обвинението е против подсъдимата  С. ЕВТЕМОВА П., ЕГН ********** ***  за това, че на 08.05.2016г. в 16,00 часа в гр.Вършец, по ул.Република срещу дом № 69 управлявала моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Фокус” с ДК №М 3146 ВМ, собственост на Борис Кръстев Богданов, ЕГН ********** от гр.Лом без Свидетелство за управление на МПС и в едногодишния срок от наказването и по административен ред с Наказателно постановление № 15-09996-000451/02.06.2015г., връчено на 25.11.2015г. по чл.58, ал.2 от ЗАНН и влязло в законна сила на 03.12.2015г. ,издадено от Началника на ОД МВР-Монтана за управление на моторно превозно средство без съответното Свидетелство за управление – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

Представителят на Районна прокуратура Берковица не поддържа  предявеното обвинение по отношение на подсъдимата П.. Пледира  същата да бъде оправдана по повдигнатото обвинение предвид ТР№1/2016 по т.д. №1/2016г. на ОСНК на ВКС .

Подсъдимата П. не дава обяснения по делото. Явява се с упълномощен адвокат ,който развива доводи за признаване на подсъдимата  за невиновна и оправдаване на същата по повдигнатото обвинение .

От събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Подсъдимата С.Е.П. е родена на *** ***, неомъжена, управител на частна фирма. Осъждана е за извършено престъпление от общ характер, реабилитирана.

На  08.05.2016г. свидетелите, полицейските служители в РУ МВР-Вършец К.Г.К. и П.М.П. изпълнявали служебните си задължения. Около 16,00 часа в гр.Вършец, по ул.”Република”, срещу дом № 69 спрели за извършването на полицейска проверка лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК № М 3146 ВМ. Свидетелите заявяват, че причината за спирането и извършването на проверка на цитирания автомобил , тъй като същият отнел предимство на пешеходци при наличието на пешеходна пътека. Установили, че автомобила е собственост на Борис Кръстев Богданов от гр.Лом, а е управляван от С.Е.П.. При извършена справка чрез дежурния в ОДЧ при РУ МВР-Вършец в информационните масиви на МВР се установило също така, че водача на автомобила, а именно С.П. е неправоспособен водач и не притежава Свидетелство за управление на МПС. По време на движение водачката П. управлявала автомобила и без поставен обезопасителен колан. В присъствието на подсъдимата С.П. е съставен АУАН с № 756946, а като доказателство е иззето Свидетелство за регистрация на МПС част втора.

На същата дата – 08.05.2016г. в 16,35 часа свидетелите К.К. *** забелязали същото МПС, а именно лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК № М 3146 ВМ да се движи по улицата. След подаден сигнал със стоп-палка по образец, двамата свидетели спрели автомобила, който установили, че отново е управляван от подсъдимата С.Е.П.. Съставен и е втори АУАН № 756947, както и АУАН по чл.64 от ЗМВР за неизпълнение на полицейско разпореждане.

В качеството на свидетел по досъдебното производство е разпитан и полицейският служител при РУ МВР-Монтана Ц.К.Ц., който на 09.04.2015г. съставил АУАН № 753222 срещу С.Е.П. за управление на МПС без да притежава СУМПС.

По делото е установено също,че с НП № 15-09996-000451/02.06.2015г., връчено на 25.11.2015г. по чл.58, ал.2 от ЗАНН и влязло в законна сила на 03.12.2015г. издадено от Началника на ОД МВР-Монтана за управление на моторно превозно средство без съответното Свидетелство за правоуправление на подсъдимата С.П.  е наложено административно наказание за нарушение по чл.150 от ЗДвП – управляване на МПС без свидетелство за правоуправление. НП било връчено по реда на чл.58  ал.2 от ЗАНН на 25.11.2015г., не е било обжалвано и е влязло в сила на 03.12.2015г.

В обясненията си дадени на ДП подсъдимата  сочи, че не й е известно за предходното нарушение по чл.150 от ЗДвП да му е издавано наказателно постановление,както и че не й е връчвано такова,не е знаела и  не е предполагала съществува такова НП.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че нарушителят е осъществила от обективна страна престъпния състав на чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК. Това е така, тъй като същата не притежава правоспособност, управлявала е моторно превозно средство на процесната дата и е сторила това в едногодишния срок от наказването й по административен ред за същото деяние / НП № 15-09996-000451/02.06.2015г., връчено на 25.11.2015г. по чл.58, ал.2 от ЗАНН и влязло в законна сила на 03.12.2015г. издадено от Началника на ОД МВР-Монтана за управление на моторно превозно средство без съответното Свидетелство за правоуправление, а проверката е извършена на 08.05.2016г./.

Съдът счита обаче, че престъплението по чл.343в ал.2 от НК не е съставомерно от субективна страна.

Престъплението по чл.343в ал.2 от НК е формално, като за субективната му съставомерност е наложително деецът да е съзнавал обществено опасния характер на своето деяние и да е целял това негативно изменение на обективната действителност. Подсъдимата следва да е съзнавала всички елементи от обективния състав на престъплението на чл.343в ал.2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.14 ал.1 от НК, незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъл относно това престъпление.

Съдът счита, че в настоящият случай сме изправени в хипотезата на фактическа грешка по смисъла на чл.14 ал.1 от НК, тъй като нарушителката не е знаела, че е наказвана по административен ред за същото деяние, респективно, че не й е било известно, че е извършила същото деяние в едногодишен срок от предходното наказване по административен ред. Както бе посочено вече, НП № 15-09996-000451/02.06.2015год. е връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН на 25.11.2015г. в отсъствие на нарушителя, тъй като не е била намерена на адреса и новият й такъв не е бил известен на наказващия орган. Предвид обстоятелството, че процесното НП не й е връчено лично, то подсъдимата не е знаела за съществуването на НП, съответно за наказването й по административен ред.

В тази връзка, съдът съобрази обясненията на С.П., неопровергани от останалите доказателства по делото, в които е категорична, че не е виждала процесното НП, не й е било известно издаването му, респективно датата на връчване и на влизане в сила. Посоченото от П. се подкрепя от приложената по делото  на л.27 от ДП Докладна записка,в която е посочено във връзка с връчване на въпросното НП адреса е посетен и проверен и е установено,че на адреса не живее никой,поради което НП не е връчено.

В хода на съдебното следствие не се ангажираха доказателства досежно това, преди извършване на деянието, П. да е узнала по друг начин за издаденото срещу нея НП и за датата на влизането му в сила.

Ето защо, и с оглед задочното връчване на наказателното постановление по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН, следва да се приеме, че П. действително не е знаела за издаването и влизането в сила на НП № 15-09996-000451/02.06.2015год.. Съдът намира,че следва да се отбележи, че дори подсъдимата да е знаела за съставянето на АУАН и връчването му,то това не може да обуслови знанието на дееца за наказването й по административен ред, тъй като същата не държи сметка за останалите възможни изходи на започналото административннаказателно производство- наред с издаването на НП, производството да бъде прекратено на осн. чл.54 или чл.34 ал.3 от ЗАНН /В т.см. ТР№1/2016 по т.д. №1/2016г. на ОСНК на ВКС/.

По делото е безспорно, че процесното НП не е обжалвано и е влязло в законна сила. Ето защо, извън предмета на настоящото обсъждане е законосъобразно ли е приложена разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, доколкото в наказателния процес инцидентния контрол за законосъобразност на проведената административнонаказателната процедура е недопустим. По отношение на подсъдимата следват всички онези последици, свързани с окончателността на наложената административна санкция – наказателното постановление не може повече да бъде оспорено и наложената глоба подлежи на изпълнение. Подсъдимата П. следва да понесе неблагоприятните последици от противоправното си поведение, за което й е издадено процесното наказателно постановление - да понесе наложеното административно наказание.

Това обаче, в никакъв случай не означава презюмиране на знание за издаване на НП за управление на МПС без правоспособност, респективно знание, че отново върши същото деяние и то в едногодишен срок от влизане в сила на предходното наказателно постановление. Обективните признаци от престъпния състав на престъплението на чл.343в ал.2 от НК изискват наличието на точно определени обстоятелства, които следва да са били съзнавани от нарушителя към момента на извършване на вмененото деяние.

Ето защо, съдът не може да приеме ,че подсъдимата като  нарушител е съзнавала, че е наказана по административен ред за същото деяние с НП 15-09996-000451/02.06.2015год... Действително същата е съзнавала, че към момента на извършване на инкриминираното деяние не е правоспособен водач, но от това не може по пътя на разширителното тълкуване да се извлича, че умисълът й е обхващал и наказването й по административен ред с конкретното НП, датата на връчване по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, респективно датата на влизане в сила на това НП. / вж пак цитираното ТР/. Това автоматично води и до неосъзнаване на факта от страна на подсъдимата, доколкото не се установи чрез способите за доказване, че П. е узнала по друг начин за издаденото НП, че управлява МПС без свидетелство за правоуправление в едногодишен срок от наказването й по административен ред за същото деяние, така както изисква законодателят в престъпния състав на чл.343в ал.2 от НК. Съдът намира за недопустимо да се поставя знак за идентичност между управлението на лек автомобил, след като знаеш, че си неправоспособен и извършването на това със съзнанието, че го осъществяваш в едногодишен срок  от наказването ти по административен ред за същото деяние. Първото от тях представлява нарушение по чл.150 от ЗДвП, а второто осъществява престъпния състав на чл.343в ал.2 от НК.

Предвид изложеното, съдът намира, че подсъдимата П. е осъществила от обективна страна състава на вмененото й престъпление по чл.343в ал.2 от НК. Последното обаче е несъставомерно от субективна страна.

Ето защо и с оглед забраната, визирана в разпоредбата на чл.303 НПК, присъдата да почива на предположения, съдът призна С.  Е.П. за невиновна и я оправда изцяло по повдигнато обвинение.

Водим от горните мотиви съдът постанови решението.

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: