МОТИВИ към присъда по НОХД № 314/2016 г. по описа на РС-Берковица-24.11.2016год.

        

Районна прокуратура гр. Берковица е повдигнала обвинение срещу Б.Б.А. *** А, с ЕГН ********** за това, че на 05.03.2016г. в гр.Вършец, на ул.”Четвърта”, нанесъл удар с тъпата страна на брадва на Н.И.П., ЕГН ********** ***, при което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в „импресионно счупване на люспата на дясна слепоочна кост с надлежна разкъсно-контузна рана по типа на аркадата, които увреждания отговарят на самостоятелния медико-биологичен квалификационен признак нараняване, което прониква в черепната кухина“ и „мозъчна контузия с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и наличие на въздух в черепната кухина в съчетание с мозъчен оток, които увреждания отговарят на медико-биологичния  квалификационен признак  разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

      Производството се разви при условията и по реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК-съкратено съдебно следствие,предшествано от предварително изслушване  по направено искане от подсъдимия и неговия защитник.

     Подсъдимият А. се признава за виновен, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК да не се разпитват всички свидетели и вещите лица.

     Защитникът на подс. А.-адв.И.Веселинов от МАК, съгласно чл. 372, ал. 2  НПК  изрази съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК спрямо всички свидетели и вещите лица. Пледира за налагане на наказанието при условията на чл. 54 от НК.

Производството се разви при условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК и по – точно съгласно чл. 371, т. 1 от НПК– проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, по направено искане от подсъдимия и неговия защитник.

В хода на предварителното изслушване страните по делото са дали съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели по делото и на вещите лица, тъй като съответните им действия са извършени при условията и реда, предвидени в този кодекс. Съдът е одобрил изразеното съгласие от страните да не се провежда разпит на свидетелите и посочените вещи лица, като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползват съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

         По делото своевременно е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Н.И.П., ЕГН ********** *** , против подсъдимия  за претърпени имуществени вреди в размер на 40лв. и неимуществени вреди от престъплението в размер на 2000,00 лева, ведно със законната лихва върху от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Пострадалият Н.И.П. беше конституиран като граждански ищец и частен обвинител. Същият се представлява от упълномощен повереник-адв.Р.Митов

          В хода на съдебните прения:

         ПРОКУРОРЪТ поддържа обвинението, с което подсъдимият е обвинен за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и същият не оспорва фактическата обстановка, която е установена подробно. Предлага на съда дагоя признае за виновен и да му наложи наказание, съобразено с тежестта на престъплението и личността му. Относно гражданският иск прокурорът взема становище, че същият следва да бъде уважен, като преценката за размера предоставя на съда.

ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ И ГР.ИЩЕЦ чрез повереника си заявява, че поддържа казаното от прокурора, както и предявения от него граждански иск.

Упълномощеният от подсъдимия  защитник, не оспорва фактическата обстановка. Счита, че посочената правна квалификация  е правилна. По отношение на предявените искове – излага доводи за основателност и доказаност на гр. иск за имуществени вреди и за неоснователност /прекомерна завишеност/ на гр. иск за неимуществени вреди.

ПОДСЪДИМИЯТ заяви, че няма какво да добави към казаното от защитника си. В дадената му последна дума моли съда за справедлива присъда.

         СЪДЪТ, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.03.2016г. свидетелите Н.И.П., С.Н.П. и Г. Еленов Д., братовчеди и тримата отишли да гледат тренировка на коне на ливада до ул.”Четвърта”, кв.”Изток”, гр.Вършец за предстоящия Т. ден. На връщане към кв.”Изток” около 16,00 часа тримата свидетели се спрели до къщата на Здравко, когото познавали, отсреща живеели подсъдимият Н.А. и неговият баща, които също се намирали на улицата пред къщата си. Внезапно подсъдимият А., носейки малка брадва в ръка, се спуснал към свидетеля Н.П., намиращ се с гръб и му нанесъл два удара – единият отстрани на главата, а другият по гърба горе в областта на тила. Ударите подсъдимият  нанесъл с тъпата част на брадвата, в резултат на което свидетеля П. паднал в безсъзнателно състояние. Пристигналият по-късно екип на ФСМП-Вършец е оказал помощ на пострадалия и същият е закаран в МБАЛ-Монтана, където е останал на лечение за травмите по главата.

Установено е, че причина за възникналият инцидент са отношения от м.12.2015г. между свидетеля и пострадал Н.П. и подсъдимия Б.А., когато между двамата възникнало сбиване и последващо счупване на стъклата на автомобила, собственост на бащата на П.. Това е бил и мотива за извършването на деянието от страна на обвиняемия А., а именно конфликтни отношения в близкото минало.

В качеството на свидетел е разпитан полицейският служител в РУ на МВР, гр.Вършец П.Т.А., първи пристигнал на мястото след подаден сигнал за възникнало сбиване в кв.Изток.

В своята съвкупност, както и поотделно, свидетелските показания са непротиворечиви и съответстват на останалите доказателства и установената фактическа обстановка. Считам, че свидетелите по делото са имали възможност и правилно са възприели всички факти, пресъздадени от тях.

По делото е изпълнена съдебно-медицинска експертиза /л.59-60 от досъдебното производство/ От заключението на вещото лице е видно, че при инцидента, станал на 05.03.2016г. лицето Н.П. е получил импресионно счупване на люспата на дясна слепоочна кост с надлежна разкъсно-контузна рана от типа на аркада, което е нараняване, проникващо в черепната кухина. Също така П. е получил мозъчна контузия с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и наличие на въздух в черепната кухина м съчетание с мозъчен оток, вследствие на което е налице разстройство на здравето, временно опасно за живота.

С оглед писмените и гласни доказателства по делото, настоящата съдебна инстанция приема, че с деянието си Б.А. е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на 05.03.2016г. в гр.Вършец, на ул.”Четвърта”, нанесъл удар с тъпата страна на брадва на Н.И.П., ЕГН ********** ***, при което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в „импресионно счупване на люспата на дясна слепоочна кост с надлежна разкъсно-контузна рана по типа на аркадата, които увреждания отговарят на самостоятелния медико-биологичен квалификационен признак нараняване, което прониква в черепната кухина“ и „мозъчна контузия с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и наличие на въздух в черепната кухина в съчетание с мозъчен оток, които увреждания отговарят на медико-биологичния  квалификационен признак  разстройство на здравето, временно опасно за живота”.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от дадените в хода на досъдебното производство обяснения на подсъдимия, от показанията на свидетелите, съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.Н., както и другите писмени доказателства, съдържащи се в ДП № 23/2016 г. по описа на РУ „Полиция” гр. Вършец.

От обективна страна с деянието си подсъдимият е причинил на Н.П. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е извършил описаното деяние виновно, при форма на вината евентуален умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е допускал настъпването им. В случая е безспорно установено, че подсъдимият посредством нанесения удар с брадва е искал да причини на П. някаква телесна повреда. Дори и да се приеме, че е целял лека такава, то като се има предвид средството, с което е действал, обстановката и положението на пострадалия, той е допускал, че може да настъпи по-тежък резултат и въпреки наличието на тази представа не се е отказал от нанасяне на пробождането /вж. в този смисъл Решение № 30/29.01.1987 г., І н.о. на ВС/.

Налице е и причинната връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат.

Предвид изложените по-горе съображения съдът счита, че следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниската правна култура на подсъдимия и занижен самоконтрол.

При определяне на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът съобразно чл.54 от НК обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, подбудите за извършване, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.

Обществената опасност на деянието съдът прецени като завишена, доколкото са засегнати и увредени обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Обществената опасност на дееца не е висока.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направените самопризнания и чистото съдебно минало.

Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете. 

Предвид изложеното и като съобрази целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно шест месеца лишаване от свобода.

Като съобрази, че наложеното наказание не надвишава три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи ефективно наложеното наказание, съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще окаже предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди:

По безспорен начин се установи виновно противоправно поведение от страна на подсъдимия, вреда с неимуществен характер, изразяваща се в засягане здравето на пострадалия и причинна връзка между тях, поради което съдът намира предявения граждански иск за основателен. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици, настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъпното посегателство /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от престъплението и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Постановление № 7/1959г. на Пленума на ВС/. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено то, причинените морални страдания и пр. /Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС/.

При нанасяне на телесни повреди увреденото лице или неговите наследници са в правото си да заведат иск за парично обезщетение на вредите срещу причинителя им. В тези случай съдът определя размера на обезщетението, което зависи от установената степен на телесна повреда – лека, средна или тежка. Определението за средна телесна повреда е дадено в чл.129, ал.2 от НК „Телесната повреда е средна, ако е причинено… наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.”. Практиката показва, че за да се определи телесната повреда на пострадалото лице като средна, лицето трябва да е увредено трайно, което представлява сравнителна тежка форма на увреждане.В конкретния случай, предвид получената телесна повреда и претърпените от престъплението болки и страдания от Н.П., съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че гражданският иск е доказан и следва да бъде уважен за сумата от 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като горната сума следва да бъде заплатена на Н.И.п. от подсъдимия Б.Б.А..

Гражданският иск, предявен от П. против А. в останалата част над 1500,00 лв. до пълния предявен размер от 2000,00 лв. се явява неоснователен и недоказан, поради което бе отхвърлен като такъв.

 

По отношение на размера на обезщетението за имуществени вреди:

В с. з. от 16.11.2016 г. е приета като доказателство фактура – заверено копие №000010259/14.03.2016 г. за сума в размер на 40, 00 лв., заплатена от гр. ищец във връзка с лечението му. Предявеният иск в размер на 40, 00 лв. за претърпени имуществени вреди от П. съдът уважи изцяло. Подсъдимият Б.А. следва да бъде осъден да заплати на Н.И.П., ЕГН ********** *** сумата от 40, 00 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане,както и адвокатското възнаграждение  в размер на 100лв..

При този изход на делото съдът осъди подсъдимият да заплати ДТ върху уважената част от гражданския иск в размер на 60 /шестдесет/ лева по сметка на  Районен съд-Берковица ,както и по сметка на ОД на МВР-Монтана сума в размер на 96,60  лева - разноски по делото.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: