МОТИВИ към присъда по НОХД № 242/2015 г. по описа на РС-Берковица-30.11.2016год.

        

Районна прокуратура гр. Берковица е повдигнала обвинение срещу П.С.П.-роден на *** ***,живущ ***,българин, български гражданин, разведен,осъждан и реабилитиран по                                                    право, със средно образование,на работа като                                                    управител на фирма „ЕТ- Видира” със седалище и                                                    адрес на управление гр. София, ЕГН ********** за това, че за времето от началото на месец октомври 2013 година до началото на месец юли 2015 година в гр. Берковица на ул. „Антон Страшимиров” №1 самоволно,не по установения от закона ред осъществил едно свое,оспорвано от Х.К. *** предполагаемо право, като чрез отказване достъп до помещения в сградата на цех „копчета” до помещения на бившия завод „Ком” в гр. Берковица неправомерно задържал машини и консумативи,собственост на фирма „Тисин”ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Берковица, необходими за продължаване на производствената дейност и случаят е немаловажен- престъпление по  чл.323 ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство, включително и в обвинителната си реч, представителят на Районна прокуратура - Берковица не поддържа обвинението срещу подсъдимия по чл.323 ал.1 от НК.

Подсъдимият П.П. , не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, дава обяснения.Неговият защитник - адв.В. ***, намира обвинението  за недоказано и пледира за признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаване на същия. Излага аргументи за признаване подсъдимия за невиновен , с поддържане на защитната теза от самото повдигане на обвинението спрямо П.П. - липса както на субективни, така и на обективни предпоставки за наказателната му отговорност.

 По делото е конституиран като частен обвинител  Х.К.Х.- собственик и управител на фирма „Тисин”ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Берковица .Същият се представлява от адв.С.Д. ***.Същият поддържа ,че с деянието си подс.П. е осъществил престъпния състав на чл.206 от НК,а не по чл.323,ал.1 от НК както е първоначалното обвинение.

    Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото, и като взе предвид обвинителната реч на прокурора и пледоариите на защитата на подсъдимия и частния обвинител,  прие за установено следното от фактическа страна:

         Подсъдимият П.С.П. е роден на *** ***. Живее в същия град, ж.к. „Надежда 2”,ул. „Йордан Хаджиконстантинов” № 97А,разведен.Осъждан е за умишлено престъпление от общ характер- чл. 346 ал.2 от НК през 1973 година  и реабилитиран по право- чл. 86 ал.1 т.1 от НК.

   Подсъдимият П.С.П. е собственик и управител на фирма „ЕТ- Видира” със седалище и адрес на управление гр. София. Фирмата притежава и производствени помещения, находящи се в гр. Берковица в сградата на цех „копчета” в бившия завод „Ком” на ул. „Антон Страшимиров” №1.

 Частният обвинител Х.К.Х. е собственик и управител на фирма „Тисин”ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Берковица.

На 01.01.2012 година между подсъдимия П. и ч.о Х. в качеството им именно на управители на фирми е сключен договор за наем, по силата на който първият предоставя цитираните по- горе производствени помещения срещу определен размер месечен наем. Срокът на същия е бил до 01.10.2013 година/л. 23-26 от досъдебното производство/. В изпълнение на поетите договорни задължения помещенията са предоставени като свидетелят Х. монтирал производствени машини и съответно започнал производство. Проблеми между двете фирми не е имало до началото на месец октомври 2013 година. След това поради неплащане редовно на уговорената наемна цена, подсъдимият разпоредил да бъдат предприети необходимите мерки във връзка със заплащане на дължимия наем .

 

 ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ       

               За съставомерността на престъплението  самоуправство трябва да има възникнал спор за вещно,облигационно или друго някакво имуществено право между две страни.Този спор за правото пък възниква тогава когато насрещната страна изрази несъгласие  със самото му съществуване или с избрания от дееца начин на за неговото осъществяване

          Субект  на престъплението по чл.323 ал.1 от НК  самоуправство може да бъда само страна по някакво имуществено правоотношение или неин представител .

         Изпълнителното деяние  се изразява в осъществяване на едно оспорено от другиго действително или предполагаемо притезателно право.

         Престъплението е резултатно и се заключава във завземане на спорната престация т.е. деецът взема закона в свои ръце  и се саморазправя.

         Позовавайки се на установената фактическа обстановка съдът счита,че от обективна и субективна страна подс.П.П. не е осъществил състава на чл.323 ал.1  от НК.

  За да е осъществен състава на дадено престъпление е необходимо да са осъществени кумулативно всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението – в случая на чл. 323, ал. 1 НК.

   Настоящият казус не е такъв.

   Установената фактическа обстановка сочи, че подс. П.П. не е извършил деяние, с което да е осъществил изпълнителното деяние на чл. 323, ал. 1 НК – самоволно не по установения от закона ред да е осъществил едно свое предполагаемо право / правото на собственост върху  имот –помещение на бившия завод”Ком”,собственост на ЕТ”Видира”.

   Обект на престъплението самоуправство са обществените отношения свързани със спазването на законовия ред в страната и чрез престъплението самоуправството се засягат точно обществените отношения свързани със законовия ред, който регулира взаимоотношения между отделните субекти.                      За осъществяването на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК е необходимо още  от обективна страна правото за което претендира дееца да бъде обективно оспорвано от друг правен субект т.е. да съществува спорно материално правоотношение и то между деецът в случая подс. П. и пострадалият от престъплението самоуправство –Х.К.. Такова спорно материално правоотношение към момента на деянието  не е съществувало.                       Установената фактическа обстановка в хода на съдебното следствие сочи, че подсъдимият преди да осъществи деянието месец октомври 2013 година / да ограничи достъпа на К. до цеха не е съществувал спор между него и Х.К..

Такъв спор е възникнал пост фактум – месец 10.2013 година, когато бил ограничен достъпа на наемателя Х.К. до наетото помещение /показанията на св. М. Х.,К.Г. и Й.Йотов/. Такива са и твърденията в обстоятелствената част на обвинителния акт, такива са и доказателствата събрани в хода на съдебното следствие.

-           Х.К. не е имал претенции към претендирания имот , не е бил собственик и не е оспорвал правото на подсъдимия.

-           Спор между подс.П. и Х.К. към момента на деянието обективно не е съществувал и същите не са били страни по спорно  имуществено гражданско правоотношение.

             Доказателственият материал по делото и установената фактическа обстановка сочат, че до месец Октомври 2013 година не е имало   никакъв правен спор между подс.П. и Х.К., не са водени дела между тези две страни и обективно Х.К. не е оспорвал пред подс.П. претенцията му за собственост върху  имота .

  Следователно спорно материално правоотношение между деецът подс. П.П. и  пострадалият Х.К. не е съществувало. Такова спорно правоотношение е възникнало след месец 10.2013 година между тези субекти т.е. след датите на които подсъдимият е обвинен ,че е извършил престъплението самоуправство..

     Изложеното дотук дава основание на съда да приеме, че подсъдимият и частният обвинител Х.К. не са били страни по спорно имуществено правоотношение и правото на подс. П. не е било оспорено, поради което не е осъществен този обективен признак от състава на престъплението.

От  този извод следва и заключението, че подс. П.П. не може да  бъде субект на престъплението самоуправство. В тази насока е и практиката на ВКС на РБ – Р 695 по Н.Д . 313/04 г. – І н.о., Р 553 по Н.. Д. 461/02 г. – ІІ н.о.

На следващо място,безспорно се установи по делото,че не подсъдимият е издал заповедта,въз основа на която е спрян достъпа на наемателя Х.К. до наетото помещение.Такава Заповед е издадена от изпълнителния директор Йото Йотов в изпълнение на задълженията му,вменени с длъжностната му характеристика.Това обстоятелства доказва по безспорен начин,че подсъдимият не е извършил никакво действие,с което да е възпрепятствал достъпа на наемателя до наетото помещение.В тази насока са и показанията на свид.М.Х.,който в съдебно заседание потвърди,че въз основа на издадената писмена заповед от Изпълнителния директор Йотов,той като отговорник на охраната е разпоредил да не се допуска Х.К. до наетото помещение.Такива са и твърденията на самия изпълнителен директор Йото Йотов.

    Следователно липсва пряк умисъл, което означава че не е осъществен и субективния признак от състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК.

     Изложените до тук мотиви дават основание на РС град Берковица  в

настоящият състав да приеме, че подс.П. не е осъществил основен обективен признак от състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК – оспорвано от другиго право, а така също и субективен признак от състава на престъплението – пряк умисъл.

     От тук следва и единствено възможният извод относно главният факт в процеса / има ли извършено престъпление и кой е неговият автор / - деянието извършено от подс. П.П. не съставлява престъпление, поради което на основание чл. 304 НПК същият следва да бъде признат за невиновен и оправдан.

При така възприетата от съда и описана по – горе фактическа обстановка, както и във връзка с изложените правни доводи съдът намира, че подсъдимият Е.Г.Й. не е извършил престъпление по чл.323  ал.1 от НК, поради което го призна за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДА по повдигнатото обвинение. Не се доказа по никакъв начин в хода на съдебното следствие фактическата обстановка, твърдяна в обстоятелствената част на обвинителният акт по един категоричен и небудещ съмнение начин, а именно, че за времето от началото на месец октомври 2013 година до началото на месец юли 2015 година в гр. Берковица на ул. „Антон Страшимиров” №1 самоволно,не по установения от закона ред осъществил едно свое,оспорвано от Х.К. *** предполагаемо право, като чрез отказване достъп до помещения в сградата на цех „копчета” до помещения на бившия завод „Ком” в гр. Берковица неправомерно задържал машини и консумативи,собственост на фирма „Тисин”ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Берковица, необходими за продължаване на производствената дейност и случаят е немаловажен .

          По силата на чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия /в настоящето производство подсъдим/ в него, като по силата на чл.103 ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението  по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи. В процесният случай обвинението повдигнато на подсъдимия П.П. не е доказано по несъмнен начин. В хода на настоящето съдебно производство се установи по един категоричен и небудещ съмнение начин, че деянието на подсъдимия не съставлява престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДА.

          На основание чл.190 ал.1 пр.І от НПК, когато подсъдимият е признат за невиновен разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата.

 

 

 

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

      

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: