Р   Е    Ш     Е     Н     И     Е

 

гр.  Берковица, 14.11.2016  година

 

В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Районен съд Берковица ІІ-ри наказателен състав в публично заседание на първи ноември  две хиляди и шестнадесета  година  в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:Юлита Г.

 

при секретар: Т.Й., като разгледа докладваното от съдия- докладчика- Ю.Г.  АН Дело N : 289/ 2016 година по описа на РС Берковица : и за да се произнесе съдът взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „АЙ БИ ГРУП 2011”ООД, -Вършец, представлявано от Б.Р.Х. с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 1/08.12.2015 г. на Началника на РУ- гр.Вършец, с което за нарушение на чл.4, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 40 000 лв. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, като моли за неговата отмяна. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа жалбата и доразвива доводите,изложени в нея.

Наказващият орган не изпраща представител, не взема становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №1 от 23.08.2016 г. е съставен за това, че на 10.07.2016 г. била извършена проверка в обект-музикален  клуб „Найт таун”, находящ се в гр.Вършец , на ул. „Република”№75,  стопанисвано от дружеството- жалбоподател, при която се констатирало, че дружеството осъществявало частна охранителна дейност по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЧОД въз основа на сключен трудов договор №230 от 18.08.2011год. с охранителя Георги Иванов Ташев с ЕГН ********** с адрес ***,изразяваща се в охрана на собствен обект и имущество на дружеството,без да притежава лиценз за охрана на имущество на физически и ЮЛ,издаден от Директора на Дирекция „НП”-МВР. С това деяние била нарушена нормата на чл.4, ал.1 от ЗЧОД.

 Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно и издал наказателното постановление. И в акта, и в НП е визирано, че се санкционира юридическото лице- дружеството. Съгласно нормите на ЗАНН на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат наказание “имуществена санкция”, а на физическите лица се определя “глоба”.

          На следващо място съгласно нормата на чл.5, ал.1 от ЗЧОД по реда на този закон се извършва лична охрана на физически лица, охрана на имуществото на физически или юридически лица, охрана на мероприятия, охрана на ценни пратки и товари, и самоохрана на имущество на търговци или юридически лица. Всяко физическо или юридическо лице, което извършва такава дейност без необходимия лиценз или регистрация се наказва. В случая, от представените по делото доказателства, става ясно, че нарушението се състои в това, че дружеството е назначило по трудов договор едно лице за охрана. Въз основа на тези факти, обаче, не може да се приеме, че жалбоподателят осъществява охранителна дейност по смисъла на Закона за частната охранителна дейност, а оттам да се изисква и лиценз или регистрация. Деянието, извършено от жалбоподателя, а именно назначаването на едно лице като охрана, е  несъставомерно. Посоченият като нарушен закон урежда съвсем друг вид дейност. В настоящият случай по никакъв начин не може да се приеме, че „АЙ БИ ГРУП 2011”ООД, -Вършец извършва охранителна дейност, за да бъде санкционирано по този закон. По този закон могат да бъдат санкционирани например собствениците на охранителни фирми или физически лица, които сами извършват такава дейност- самия охранител, но не и работодател, за това, че назначил едно лице за пазач или охрана.

 На следващо място ,за да се наложи посоченото по-горе наказание на дружеството следва да бъде установено,че същото осъществява частна охранителна дейност по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЧОД.По смисъла на посочената разпоредба,частната охранителна дейност е дейност по охрана обекти,на мероприятия и на лица,и на техни права и законни интереси от противоправни посегателства.Съгласно ал.2 на същата разпоредба дейността по ал.1 се извършва въз основа на писмен договор или от звена за самоохрана в структурите на ЕТ и ЮЛ.Тълкувайки посочената разпоредба настоящия състав приема,че за да е налице дейност по чл.2 ал.1 от ЗЧОД следва частната охранителна дейност да е включена в предмета на дейност на търговците.АНО не е извършил проверка и не е установил по безспорен начин чрез представяне по делото на Удостоверение за актуално състояние,че в предмета на дейност на санкционираното дружество е включена частна охранителна дейност.Съдът установи,че е налице несъответствие между фактическо описание на констатираното нарушение и посочената в АУАН и НП нарушена разпоредба на чл.4 ал.1 от ЗЧОД и неправилно е приложена санкционната норма на чл.42 ал.1 т.2 от ЗЧОД.Приложената санкционна разпоредба на чл.42 ал.1 т.2 от ЗЧОД е относима към нарушения във връзка с дейности по чл.5 от ЗЧОД,каквото нарушение в случая не е възведено в АУАН и НП.Посочената в АУАН и НП за нарушена разпоредба на чл.4 ал.1 от ЗЧОД съдържа две хипотези ,но нито в АУАН нито В НП не е посочено коя от двете хипотези е прието че е нарушена.

На следващо място,видно от самия АУАН пък е – той е съставен на 23.08.2016г. за нарушение,извършено на 10.07.2016год., а НП е издадено преди съставяне на акта – на 08.12.2015г., но дори и да се приеме, че има техническа грешка в някой от тези дати – като ден или месец, това не променя фактите, посочени по-горе от съда.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд-Берковица

 

                                                       РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1/08.12.2015 г. на Началника на РУ- гр.Вършец, с което на „АЙ БИ ГРУП 2011”ООД, -Вършец, представлявано от Б.Р.Х. с ЕГН ********** за нарушение на чл.4, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 40 000 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- Монтана в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: