Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                      

                  Гр. Берковица, 30.11.2016 година

 

                В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

         Районен съд гр.Берковица ………..наказателна колегия в публично заседание на  02 ноември………………….през две хиляди и шестнадесета година……………………………………………...в състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА  ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря П.И..…………………………….и в присъствието на прокурора……………….,като разгледа докладваното от съдията Георгиева .………………….АНД №272 по описа за 2016г………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Административнонаказателното производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството   е образувано по жалба на Р.Ц.Р. *** и ЕГН ********** против Наказателно постановление № 16-0370-000115 от 12.07.2016 г., издадено от Началник група  към ОДМВР Монтана, РУ -Вършец, с което за нарушение по   чл. 174, ал. 3 от ЗДП са му наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

 

 

 

 

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление и моли за неговата отмяна, като заявява, че не е извършил   посоченото нарушение на ЗДвП. Твърди, че не е имал качеството водач на МПС, поради което и неправилно е бил санкциониран като такъв. В с.з. се явява лично и чрез упълномощен адвокат заявява, че поддържа жалбата. По същество моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно поради липса на извършено    нарушение на ЗДП.

 

 

 

 

Въззиваемата страна - РУ - Вършец редовно призована, в процеса  не се представлява от  процесуален представител и не взема становище по жалбата.

 

 

 

 

  

 

 

 

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

 

 

 

На 07.07.2016 г. около 01.45  часа в гр.Вършец на кръстовището на ул.”Република „ и ул.”Неофит Рилски” жалбоподателят управлява  лек автомобил – „Рено Лагуна”  с рег.№ М 3044ВМ, собственост на Силвия К. И. , като при покана да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство- „Алкотест 7510”, Р. отказва да му бъде извършена такава. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0375159 , като Р. отказва да го получи  . Отказът на жалбоподателя бил надлежно удостоверен с подписа на един свидетел. С това си деяние нарушителят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество,с което виновно е нарушил разпоредбата  на чл.174,ал.3 от ЗДвП.

За констатираното е съставен АУАН и въз основа на него и обжалваното НП. Констатациите в АУАН са оспорени още в момента на неговото връчване на соченото за нарушител лице, което е навело възражения, че не е управлявало автомобила. Водачът е санкциониран, не защото е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, а защото е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство .

Следва да се отбележи, че по този  основен детайл от фактическата обстановка няма спор и бе недвусмислено установено по делото, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е формално, като основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност е отказът на водача да му бъде извършена проверка по надлежния ред.

            За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото, както и за формиране на изводите си от правна страна, съдът кредитира показанията на полицейските служители   , а така също отчита и писмените доказателства по делото,приобщени към доказателствената съвкупност.          Показанията на свидетелите- служители на РУ на МВР Вършец са достоверни, най -вече с оглед съпоставката им с останалите доказателства и като последица от това са и убедителни, тъй като са последователни, непосредствени и непротиворечиви относно обстоятелствата, ангажиращи административно наказателната отговорност на жалбоподателя, още повече, че същите са дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и са пряка последица от изпълнението на служебните им задължения по ЗДвП

 

 

 

 

Факта,  че е жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол не се оспорва дори от самият него. Същият обаче твърди, че е сторил това, защото не е притежавал качеството "водач" на МПС. В услуга на своята теза жалбоподателят е довел петима свидетели, които са разпитани от съда в хода на съдебното производство.

 Единият от тях - свид. Станимир Станимиров  установява, че на 06.07. през нощта след 12 часа се прибирал със съпругата си от ранчото.Точно пред църквата в гр.Вършец, минавайки с автомобила си ,срещнал автомобил марка „Рено”,управляван от Деси/ жената ,с която жалбоподателят живее на съпружески начала/.Свидетелят твърди,че не е видял в автомобила да има други хора

        Свид.Благовест Христов твърди,че след полунощ на 06. срещу 07.07.2016год. бил на рожден ден заедно с жалбоподателя и семейството му.Обяснява как от заведението излязъл заедно с жалбоподателя и същият се качил в автомобила,управляван от съпругата му.

 Свид.Д.И. е жената,с която жалбоподателят живее на съпружески начала и  твърди,че въпросната вечер били на рожден ден на брат й.Тя си тръгнала по-рано с малкото си дете и се прибрала с единия автомобил.Спряна е от служители на РУ гр.Вършец,но проверка не й е извършвана.Другият автомобил на майка й  бил паркиран пред хотела .След известно време се върнала,за да прибере съпруга си и родителите си с другия автомобил,тъй като ги предупредила ,че има проверка. Спряна е отново от служителите на РУ гр.Вършец и тогава същите решили да извършат проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол,която той отказал.Свидетелката твърди,че докато жалбоподателят разговарял с проверяващите в присъствието на майка й и баща й,тя се прибрала с автомобила,за да види детето си.След това се върнала отново .

В тази насока са и показанията на свид.Силвия И.,майка на жената,с която жалбоподателят живее на съпружески начала.Свидетелката твърди,че дъщеря й е управлявала автомобила,с който пътували ,когато били спряни за проверка.

 Съдът не кредитира  показанията на тези свидетели, тъй като те определено имат желание да помогнат на жалбоподателя  в изхода на делото. И двете свидетелки са близки на жалбоподателя,поради което съдът намира,че същите са заинтересовани от изхода на делото.

Свид.Николай Иванов свидетелства за някакъв случай,в който свид.Д.И. е управлявала автомобила на жалбоподателя,но нито посочва дата,нито час,когато се е  случило събитието,поради което съдът не кредитира и неговите показания Обстоятелството,че този свидетел не сочи и мястото- улицата на която се е намирал е още едно доказателство, че  иска да помогне на жалбоподателя.Може да е имал такъв случай, но не в този ден и в това време.

По отношение показанията на свид.Ст.Станимиров ,съдът намира,че същият не установява обстоятелства,които да са относими към предмета на спора.Същият твърди,че въпросната вечер е видял свидетелката Д.И. да управлява лек автомобил марка”Рено”,който  всъщност е автомобила на нейната майка и който автомобил е спрян за проверка и за който е установено ,че е управляван от жалбоподателя.В същото време ,свидетелят твърди,че не е видял други хора в автомобила.

Служителите на полицията, св.П.А. и Д.Д. при изпълнение на служебните си задължения са станали очевидци  на това, че жалбоподателят е управлявал автомобил. Под страх от наказателна отговорност в качеството на свидетели те заявяват пред съда, че жалбоподателят е минал покрай тях,управлявайки лек автомобил „Рено Лагуна”.Последвали го,настигнали го и го спрели.Установили,че автомобила се управлява от жалбоподателя Р.Р.,а с него пътували родителите на жената ,с която той живее.Двамата извикали колегите си К.К.-дежурен по КАТ и дежурния по произшествия-Р.М. ,за да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Тези свидетели са и очевидци на това,че жалбоподателят не е пожелал да бъде изпробван с техническо устройство за употреба на алкохол.По отношение констатираното разминаване в показанията на двамата свидетели в частта,досежно това извършвана ли е проверка на свид.Д.И. като водач на лекия автомобил „Мерцедес”,съдът намира че соченото обстоятелство е ирелевантно към предмета на спора.

Съдът не дава вяра на първата група свидетели, които като близки на наказания не могат да бъдат безпристрастни и обективни и биха могли да обслужват единствено неговата защитна версия.На следващо място,съдът намира,че безспорно се установи по делото,че в момента на проверката свид.Д.И. не е присъствала.Тя е дошла в един по-късен момент,след като нейната майка свид.Силвия И. се е прибрала с автомобила си „Рено Лагуна”,управляван преди това от жалбоподателя.Между показанията на тези две свидетелки и показанията на свид.П.А. и Д.Д. е налице съществено противоречие по отношение обстоятелството коя от двете свидетелки е преместила автомобила от мястото на проверката.Двамата свидетели са категорични ,че свид.Д.И. се е появила в един по-късен момент,когато вече на мястото са дошли и другите двама служители на РУ-Вършец.Категорични са и в твърденията си,че  автомобила,управляван от жалбоподателя  е откаран без разрешение от тяхна страна от свид.Силвия И. и едва след това е дошла нейната дъщеря.С показанията си свид.Д.И. потвърждава показанията на двамата свидетели в тази част,тъй като същата  свидетелства за момента,в който служителите са предложили на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол,което е станало едва след идването на свид.К. и М..Това обстоятелство е още едно доказателство за това,че свидетелката не е присъствала в момента,в който автомобила е спрян за проверка.

 

 

 

 

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

 

 

 

 

По допустимостта на жалбата:

 

 

 

 

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

 

 

 

 

 

 

 

 

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

 

 

 

 

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно - наказателната му отговорност. Спазени са разпоредбите на чл.43 и сл.от ЗАНН в хода на установяване на нарушението и на чл.57 от ЗАНН при издаване на НП, което е предпоставка за законност на проведеното административно наказателно производство и гаранция за валидно упражнени процесуални права на участие и на защита от страна на жалбоподателя. Възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила не се правят и от страна на жалбоподателя, поради което и липсват основания за отмяна на обжалвания административен акт на това основание.

 

 

 

 

         Анализът на показанията на свидетелите, налагат като единствено възможен извода, че жалбодателят е бил водач на автомобила, че същият е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство.Безспорно отказът на жалбодателя се изразява в бездействие, а именно, когато е поканен да бъде изпробван за алкохол с техническо средство същият категорично е отказал.Именно по тази причина на жалбодателя е издаден талон за медицинско изследване на кръвта, но същият не му бил връчен именно по причина, че същият отказал да го получи,като същият е оформен при условията на отказ с подписа на един свидетел.Или съдът приема за безспорно установено, че жалбодателят съзнателно е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство.

        Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

        АНО правилно е описал и посочил нарушените законови норми, както и е направил описание на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено, тъй като в АУАН действително са посочени нарушените правни норми- чл.174 ал.3 от ЗДП, както и всички релевантни за отговорността обстоятелства, касаещи съставомерността на описаното нарушение, също са посочени и са конкретизирани съобразно и състава на посочената за нарушена правна норма. Няма допуснато нарушение и разминаване при посочване на  нормите, очертаващи състава на нарушението и тези с определянето на самата санкция. В НП е посочена като нарушена норма тази по чл.174 ал.3 от ЗДП, която норма определя и самото наказание. Видно от съдържанието на разпоредбата, нарушението има две алтернативни форми на изпълнително деяние -  отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Достатъчно е водачът да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества за да е осъществено нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП. В чл. 2, ал.2 от Наредба № 30/27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС при отказ на водача да бъде проверен с техническо средство се предвижда задължително извършване на лабораторно изследване на кръвта за установяване наличието или не на такова вещество. При тълкуването на горецитираните норми, съдът приема, че законодателната уредба изисква след отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство, да му бъде дадено предписание за лабораторно изследване. От волята на водача зависи дали ще получи талона, както и дали ще се подложи на такова изследване, като от поведението му ще се изведат основанията за носене на административно наказателната отговорност. Такова предписание следва да се даде на водача, а то се дава с издаването в негово присъствие на талон за медицинско изследване.

      В случая безспорно се установява, че на 07.07.2016г. Р., отказвайки да бъде тестван с техническо средство и да получи талон за кръвна проба, е осъществил състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП.  Предвид на това, настоящият състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му. Нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДП предписва задължително правило за поведение на водача за съдействие за проверката с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, което жалбоподателят не е изпълнил и за което е законосъобразно санкциониран.

        Не се спори по делото, че при извършена проверка от органите на полицията жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол. Именно този отказ е квалифициран от наказващия орган като нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Действително в НП не е посочено коя от двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП е налице, но от описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, става ясно по кой текст е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача. Както в АУАН, така и в НП точно и изрично е записано, че водачът на автомобила отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство “Дрегер 7510”. Без правно значение е обстоятелството дали водачът е отказал да даде и кръвна проба. Двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл.174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст.

 

 

 

 

 

 

 

 

Гореизложените съображения мотивират съда да приеме претенциите на жалбоподателя за отмяна на обжалваното наказателно постановление за неоснователни и необосновани. Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, тъй като извършването на нарушението, неговия автор и неговата вина са безспорно установен.

 При определяне на вида и размера на административното наказание  по отношение  на констатираното нарушение, АНО се е съобразил с чл.27 от ЗАНН, като е наложил предвиденото в чл.174 ал.3  от ЗДП наказание-глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24месеца, които наказания са във фиксиран размер. Наказанието е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които самото то е било осъществено,  като съдът счита, че в този си размер същото би постигнало целите на административно наказателната репресия заложени в чл.12 от ЗАНН.

 

 

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                                

 

 

 

РЕШИ:

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0370-000115 от 12.07.2016 г., издадено от Началник група  към ОДМВР Монтана, РУ -Вършец, с което на Р.Ц.Р. *** и ЕГН ********** за нарушение по     чл. 174, ал. 3 от ЗДвП   му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева / две хиляди/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца ,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния  съд в град Монтана  по реда на Глава  дванадесета от АПК.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: