Р Е Ш Е Н И Е

                                        ГР.БЕРКОВИЦА, 11.11.2016 г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица втори наказателен състав в публично заседание на 18 октомври........................................................през две хиляди и шестнадесета година....................................в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

при секретаря Т.Й.........................................и в присъствието на прокурора...............................................като разгледа докладваното от съдията Г..................................................АН дело №255 по описа за 2016 г.............................................и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

          С Наказателно постановление №32-0000278/22.08.2016г. на Началника на ОО “АА” – гр. Монтана на Д.М.Т. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на  500.00 /петстотин / лева на основание чл.178а, ал.10, пр.2 от ЗДвП  за нарушение на чл.43 ал.1 т.7 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и глоба в размер на 500.00лв. на основание чл.178а ал.10 пр.2 от ЗДвП за нарушение на  чл.43, ал.1, т.6, пр.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

         Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал наказаният Д.М.Т. , който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи за това. В съдебно заседание пълномощникът му подържа жалбата, като доразвива изложените в нея доводи. В представено по делото писмено становище развива доводи, че се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл..28 от ЗАНН.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

           На жалбоподателя е съставен на 24.06.2016 година АУАН от свидетеля З.Т., затова че на същата дата, около 12:00 ч. в гр. Берковица, ул.”Александровска”№10 при извършена проверка, съгласно писмо с per. №11-06-4498/16.06.2016 г. на пункт за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС „Лъч старт 2002” ЕООД, притежаващ разрешение №690/20.12.2012г. за извършване на констатирани следните нарушения: 1. При извършване на периодичен преглед за техническа изправност на товарен автомобил „Ивеко 159.12”  с per. №М1767ВК  с протокол №10335961/19.04.2016г., председателят на комисията не е  вписал валидността на прегледа, съгласно чл.29 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. и 2. При извършване на периодичен преглед за техническа изправност на товарен автомобил „Ивеко Форд 75Е15 с рег.№М6052ВВ с протокол №10373122/21.04.2016г. и на лек автомобил „Рено Канго” с рег.№М5060АТ с Протокол №10736251, председателят на комисията не е  отбелязал заключението за допускането на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване. АУАН бил съставен в ОО „АА” гр. Монтана бул. „Христо Ботев” №56. Жалбоподателят подписал акта без възражение.

          В предвидения от законодателя три дневен срок  също не депозирал възражение.

         Вземайки в предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за неговото извършване и липсата на смекчаващи вината обстоятелства за констатираното нарушение, наказващия орган приел, че няма основание да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН и издал атакуваното НП, в което приел, че жалбоподателят е нарушил чл.43, ал.1, т.6, пр.1 и чл. чл.43, ал.1, т.7 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

          Жалбоподателят, респективно пълномощникът му излагат доводи, че в случая се касае за  пропуск, от който не са настъпили никакви вредни последици.

          Съгласно разпоредбата на чл. 43, aл. 1, т. 6 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, председателят на комисията след извършване на проверките , отбелязва заключението за допускането на съответното ППС за движение по пътищата, че превозното средство може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, председателят на комисията поставя върху протокола стикер, вписва в протокола валидността на прегледа съгласно чл. 29 и сканира протокола, чрез което въвежда данните от извършения периодичен преглед на ППС в информационната система за електронно регистриране на прегледите, като проверява съответствието на данните/отбелязванията от оригинала на протокола и тези в системата; при констатирани несъответствия нанася корекциите в данните от протокола, въведени в системата.

           В настоящия случай всички данни са въведени в системата, включително и за заключението за допускане на ППС за движение и изпратени по електронен път. Обстоятелство, което не се оспорва и от наказващият орган. Касае се за технически пропуск при оформяне на хартиения носител.

         По отношение на второто допуснато нарушение,изразяващо се в това,че  председателят на комисията не е    вписал валидността на прегледа, съгласно чл.29 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.. При работа самата компютърна система определя датата на следващият преглед. Друга дата освен посочената от програмата не ми могло да бъде вписана. Нещо повече, крайната дата до която автомобилът подлежи на технически преглед автоматично се нанася върху удостоверението на техническа изправност на ППС – арг.л.20 от делото. На практика допуснатият пропуск не създава вредни последици и не води до объркване, тъй като автоматично е вписан в удостоверението на техническата изправност.            Жалбоподателят до момента не е бил санкциониран за други нарушения по ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му – т.е нарушението е първо за него. Не попълването на датата, валидността на прегледа нито има за цел, нито може да има за последица укриване на изискуемата се по закон информация. С оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че в случая неизпълнението на задължението по чл.43 ал.1 т.7 и  чл.43 ал.1 т.6,предл.1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС не само че не е увредило, но дори не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН.

         Допуснатото нарушение е първо. От нарушението не са настъпили каквито и да било вредни последици. Налице са единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, респективно липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което неправилно административнонаказващият орган е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

           В чл.28 от ЗАНН  е предвидено, че за “маловажен случай” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

         При обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице “маловажен случай”, следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца.

         Предвид събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства съдът счита, че в конкретният случай са налице условията на чл.28 от ЗАНН и случаят е маловажен такъв. Деянието е с ниска степен на обществена опасност. В случая жалбоподателя не е наказван и друг път за такова нарушение, още повече че липсват доказателства въобще да е наказван. Ето защо е следвало е административнонаказващият орган правилно да приложи закона и да приеме наличието на “маловажен случай” по чл.28 от ЗАНН.

         Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице /какъвто е конкретния случай/, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова.

          Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

         Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр. Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                        

         ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №32-0000278/22.08.2016г. на Началника на ОО “АА” – гр. Монтана ,с което на Д.М.Т. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на  500.00 /петстотин / лева на основание чл.178а, ал.10, пр.2 от ЗДвП  за нарушение на чл.43 ал.1 т.7 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и глоба в размер на 500.00лв. на основание чл.178а ал.10 пр.2 от ЗДвП за нарушение на  чл.43, ал.1, т.6, пр.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

                 

   

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: