Р Е Ш Е Н И Е

                                        ГР.БЕРКОВИЦА, 03.11.2016 г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица втори наказателен състав в публично заседание на 05 октомври........................................................през две хиляди и шестнадесета година....................................в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Т.Йорданова........................................и в присъствието на прокурора...............................................като разгледа докладваното от съдията Георгиева.................................................АН дело №244 по описа за 2016 г.............................................и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.И.Ф. *** и  ЕГН ********** против НП № 16-0243-000034  от 15.02.2016 год. на Началника на РУП към ОДМВР Монтана РУ Берковица,с което на основание  чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 от ЗДП, за нарушение на чл.20  ал.2 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, а на основание чл.175 ал.1,т.5 и за нарушение на чл.123 ал.1, т.3 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет  лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца.

Релевираните в подробната жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, чрез който поддържа жалбата си и пледира за отмяна на НП.

         Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

         Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

         Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 30.01.2016 год. около 01.30 часа на второкласен път № 81, километър 56+800, в посока от гр.Монтана към гр.София, при  управление на собствения си лек автомобил „Рено Еспейс” с ДК№ ВР9454ВК като при движение  с несъобразена скорост съобразно профила на пътя –лява крива с наклон при изкачване,излиза вдясно на пътя по посоката си на движение,удряйки се в предпазна еластична ограда и реализира ПТП с материални щети по управляваното МПС и еластичната ограда, след което той напуснал местопроизшествието.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.20 ал.2 и на чл.123 ал.1, т.3, от ЗДП. То било констатирано от пристигналия на място автопатрул на РУ Берковица, в състава на който бил св.Е.А..

За констатираното нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН № 34 от 30.01.2016г.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. Същото било връчено лично на нарушителя на 18.07.2016год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 22.07.2016 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира контрол  за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на  събраните по делото писмени доказателства, частично от показанията на св.Е.А. и изцяло от показанията на св.Димова.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема:

         Жалбата е основателна поради следните съображения:

         По време на административнонаказателното производство, както и в  съдебната му фаза не беше доказан по безспорен и категоричен начин от АНО, факта на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.20 ал.2 от ЗДП.

Още тук е мястото да се отбележи, че в посочената като нарушена правна норма е предвиден състав на нарушение свързан с движение с несъобразена скорост, доколкото тази разпоредба вменява в задължение към водачите на ППС да избират скоростта си на движение като се съобразяват с конкретни фактори, влияещи на пътната обстановка.  Няма съмнение в правната теория и практика, че  административнонаказателната отговорност по принцип е лична и виновна.  При  това  положение  трябва  безспорно да е установен субектът на нарушението и неговата вина. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН  всяко административно нарушение следва да е извършено виновно под формата на умисъл или непредпазливост, като съгласно чл.7 ал.2 непредпазливите адм. нарушения не се наказват само в изрично предвидените случаи. За материалноправните характеристики на умисъла и непредпазливостта в административно-наказателния процес, съгласно чл.11 от ЗАНН субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК, т.е. на чл.11 ал.2 или ал.3 от НК.

         В конкретния казус не е доказано, до изискваната от закона степен на несъмненост, виновното поведение на жалбоподателя Ф. нито под формата на пряк или евентуален умисъл, нито  на съзнавана или несъзнавана непредпазливост.

         На жалбоподателят е вменено извършването на умишлено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП – движение с несъобразена скорост. В съдебната теория и практиката по транспортно право,  където  се борави с понятието скорост, се оформят  четири вида, а именно:  разрешена, неразрешена, респ. съобразена и несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи собствен смисъл, като основното е, че по принцип несъобразената скорост е винаги разрешена такава по закон /ЗДП/, но не е съобразена  с конкретната пътна обстановка, която е налагала движение, с още по-ниска от разрешената скорост, в конкретния пътен участък. Във всички случаи обаче, за да се каже дали една скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, то това би следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по установените в науката способи и формули. В настоящият казус това не е сторено, което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, т.к. то е лишено от възможност конкретно да научи каква е била неговата скорост преди инцидента, респ. каква е трябвало да бъде, за да се предотврати неговото настъпване. Освен това непосочването на конкретната несъобразена, респ. съобразена скорост води и до  недоказаност на обвинението

         В настоящия казус АНО не е положил никакви усилия да установи и посочи каква е била конкретната скорост на МПС, управлявано от жалбоподателя и то преди сблъсъка с предпазната еластична ограда. Още по-малко са били положени усилия да се установи дали сблъсъкът е бил обективно предотвратим и каква е следвало да бъде скоростта на водача в конкретния пътен участък, за да се приеме, че той се движи със съобразена скорост. Самият актосъставител в съдебно заседание не  обясни как е установил механизма на настъпване на ПТП, респ. как е установил движение с несъобразена скорост.

         АНО се е задоволил да посочи в  обстоятелствената част на НП, че жалбоподателят се е движел с несъобразена с профила на пътя-лява крива с наклон при изкачване скорост. Веднага след това декларативно е посочил, че водачът не бил избрал скоростта си на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие. При това положение не става ясно, с кои конкретно фактори  и  условия  на  пътя скоростта не е била съобразена. Няма описание на конкретни атмосферни условия, конкретен релеф, намалена видимост, повишена интензивност на движението, няма описание на т.нар. от АНО „други обстоятелства”, които да са били налице и с които водачът да не се е съобразил, което пък на свой ред да е било в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. 

В разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП са изброени последователно множество фактори, влияещи на конкретната пътна обстановка, с които един водач следва да съобразява скоростта си на движение, но описание на конкретни такива в НП липсва. 

Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, т.е. непосочването на цифровото измерение на конкретната несъобразена скорост, на пътните условия, с които тя е трябвала да бъде съобразена, а също и непосочването на доказателствата, които потвърждават нарушението, както вече се посочи освен, че води до неговата недоказаност съставлява и съществено процесуално нарушение, от категорията на накърняващите правото на защита и е още едно основание за отмяна на санкционния акт. . Не е снето обяснение относно скоростта на движение на автомобила както от самият нарушител, така и от свидетели на произшествието. Не е извършван оглед на местопроизшествие и не са търсени или намерени спирачни следи ,от което доказателство да се направи научнообоснован извод относно скоростта на автомобила към момента на произшествието. Твърди се но отново без представяне на надлежните доказателства, нанасяне на материална щета върху еластична предпазна ограда,а както бе отбелязано, липсват огледен протокол, свидетели очевидци, което лишава съдът от възможност да прецени самостоятелно съставомерността на стореното. Същото важи и за посоченото от АНО нарушение по т.2  от НП. Няма как АНО да знае дали водачът на процесният автомобил е спирал за да установява последиците от ПТП или не. В преписката се посочва крайният резултат, а именно това, че последният не е останал на местоизвършване на нарушението до идването на КАТ пътна полиция но дали е възможно такова, след като липсва посочването на конкретните доказателства. Задължението за оставане на мястопроизшествието произтича от необходимостта за изясняване вината. Затова настоящият състав на БкРС счита, че за да е налице твърдяното нейзпълнение разпоредбата на чл. 123 ЗДВП, АНО е следвало да прецени събрани от него самия доказателства както и съдържанието на чл. 123 на ЗДвП в неговата цялост. Тогава ще бъде ясно, че при настъпилото ПТП няма пострадали хора, за да възникне необходимостта и задължението за уведомяване на МВР, както и задължението на водача да остане на място до идването им. В конкретният казус се твърди наличието на ПТП само с материални щети ,без посочване на доказателства за настъпването и размерът им, като при това ЗДвП е вменил в задължение на виновното лице единственото задължение след като е установил какво е причинил да окаже съдействие за установяването на вредите от произшествието/ Т.Е. да приложи на практика разпоредбата на чл. 123, т.3 от ЗДвП а не това което му е вменено във вина от АНО.

         Следва да се посочи, че в административнонаказателното право АУАН има статут като  на обвинителен акт в наказателното право, а НП – като на присъда. При това положение в рамките на настоящото производство по силата на чл.84 от ЗАНН се прилага императивната норма на чл.303 ал.1 от НПК, която сочи, че присъдата, респ. НП, не могат да почиват на предположения.

         В конкретния случай освен горепосоченото предположение за вината на нарушителя поради движение с несъобразена скорост, липсва каквото и да е друго пряко или косвено доказателство в тази посока, което е достатъчно да се отмени атакуваното НП като незаконосъобразно в тази му част.

         НП следва да се отмени и в частта, с която е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.175 ал.1, т.5, във вр. с чл.123 ал.1, т.3 от ЗДП, доколкото се събраха доказателства за обективна и субективна несъставомерност на това нарушение. В тази разпоредба са предвидени три подточки с три вида задължения на водача на МПС, участник в ПТП, но наказващия орган не е посочил коя точно е нарушена, което съставлява процесуално нарушение, което е съществено, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя, а и затруднява възможността за съдебен контрол. От словесното изражение на нарушените задължения на водача е видно, че се касае за нарушение на задължението предвидено в буква "в" на т.3, а именно "да се уведомят службите за контрол, ако между участниците в ПТП-то има разногласия". Тези задължения са само, когато са причинени имуществени вреди. В настоящия случай няма други участници в ПТП за да има разногласия, поради което водача не е имал задължение да уведомява службите за контрол.

След като не е установено жалбоподателя да е извършил вменените му нарушения, наказателното постановление следва да се отмени.

С оглед изложеното съдът

        

                                               Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ НП № 16-0243-000034  от 15.02.2016 год. на Началника на РУП към ОДМВР Монтана РУ Берковица,с което на М.И.Ф. *** и  ЕГН ********** на основание  чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 от ЗДП, за нарушение на чл.20  ал.2 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, а на основание чл.175 ал.1,т.5 и за нарушение на чл.123 ал.1, т.3 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет  лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца, като незаконосъобразно.

 

            Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Аминистративен съд- Монтана.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: