Р Е Ш Е Н И Е

                                        ГР.БЕРКОВИЦА, 03.11.2016 г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица втори наказателен състав в публично заседание на 04 октомври........................................................през две хиляди и шестнадесета година....................................в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

при секретаря Т.Й.........................................и в присъствието на прокурора...............................................като разгледа докладваното от съдията Г..................................................АН дело №224 по описа за 2016 г.............................................и за да се произнесе взе предвид:

     Производството е по реда на чл. 340 от НПК във връзка с чл. 59 и сл. от ЗАНН.

     С Наказателно постановление №16-0370-000080/06.06.2016 г. на Началник група към ОДМВР Монтана - РУ-Вършец на Е.Г. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл. 179 ал.3 т.4  от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Е.Г.Х.  , който обжалва същото като намира същото за издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила.. В хода на въззивното производство чрез упълномощен адвокат оспорва фактическата обстановка и моли да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

              От фактическа страна:

                    На 12.05.2016г. жалбоподателят Е.Г.Х.  управлявал по третокласен път № 812 лек автомобил марка „Алфа Ромео” 156, с ДК№ ВР3370АТ,собственост на Младен Евгениев Младенов от гр.Криводол. Междувременно, в района на км 16+800 , в качеството им на автоконтрольори служители на РУ гр.Вършец  осъществявали контролни функции спрямо водачите на МПС. Около 10.20 часа същите  спрели за проверка управлявания от жалбоподателя лек автомобил. При извършената проверка те установили, че автомобилът се движи по републиканската пътна мрежа без винетна такса за 2016 г. С оглед на тези констатации срещу жалбоподателя при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл.№ 756950/12.05.2016 г. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДП. Актът е подписан от нарушителя като е посочил единствено - възражение. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не депозирал  допълнителни възражения по акта, след което било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е наказан за  нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДП – движи се по републиканските пътища без платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1 ,т.1 ЗП. Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка изложена в акта и издал атакуваното наказателното постановление.

По същество в жалбата и в съдебно заседание  жалбоподателят твърди,че   оспорва нарушението. Навежда  за доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.Твърди,че в АУАН липсват всички задължителни реквизити и има съществени различия в описанието на нарушението в АУАН и НП.На следващо място,развива доводи,че АУАН е подписан само от един свидетел,което представлява нарушение на чл.43 ал.1 от ЗАНН и е основание също за отмяна на НП.

От извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП съдът не установи да са налице такива нарушения, които по своето естество да са съществени и водещи до ограничаване правото на защита на наказания. Съдът не констатира, да са налице процесуални нарушения, които да са опорочили воденото административно-наказателното производство и да водят до незаконосъобразност на атакуваното НП. Съществува точно описание на нарушението и при какви обстоятелства е извършено от санкционирания. Нарушението на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП се изразява в това, че съответният нарушител се движи с управляваното от него МПС по републиканската пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по реда на чл. 10. ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното.

              Тази фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на производството писмени доказателства - акта за констатиране на административно нарушение.Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП, констатациите в акта за установяване на административно нарушение се считат за верни до доказване на противното – в рамките на производството пред административнонаказващия орган. В хода на производството по никакъв начин не се доказа,че жалбоподателят не е управлявал по републиканската пътна мрежа.. Поради  това съдът приема гореописаната фактическата обстановка за установена.

 

          При така възприетите констатации по делото, съдът намира от правна страна следното:

              При съставяне на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено  въз основа на акт за констатиране на административно нарушение, съдържащ изискуемите от закона реквизити, в съответствие с изискванията на ЗАНН и  в него административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка, която се установи и пред съда. Обстоятелството,  че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е нарушение на процесуалните правила, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление досежно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл. 40, ал. З ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели за съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение.

        Нещо повече, в чл. 40, ал. 4 ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта. Не е налице и несъответствие между описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление, доколкото описаните и в двата акта обстоятелства сочат на извършено нарушение поради управление на автомобила без надлежно платена винетна такса. На жалбоподателя е станало ясно какво нарушение се твърди, че е извършил / имайки предвид направените от него възражения и представени доказателства/.

            Установените по делото факти обуславят извода, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е наказан, като е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДП, което нарушение е санкционирано от нормата на чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДП. Движението  на пътните превозни средства по републиканските пътища се извършва само след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата – аргумент от разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДП.  Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, за преминаване на пътни превозни средства по републиканските пътища се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, която се определя в зависимост от вида на превозното средство. По делото се установи, че управляваният от жалбоподателя автомобил е от вида на леките такива. С оглед на това и съобразно ЗП, за управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство се събира винетна такса. Движението по републиканската пътна мрежа с такова превозно средство без платена винетна такса съставлява  нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДП. По делото се установи, че жалбоподателят  е извършил именно такова нарушение. Същият, като водач на моторно превозно средство, е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, и по – конкретно не е спазил разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДП, тъй като се е движел по отворените за обществено ползване пътища без да е заплатил дължимата винетна такса за управлявания от него автомобил.  От събраните по делото доказателства не се установи да е платена от жалбоподателя винетна такса и да е положен съответният валиден винетен стикер на предното стъкло на автомобила.

По разбиране на докладчика фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение и практиката на Административен съд град Монтана по подобен род дела.  

           Предвид гореизложеното, правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Извършеното от него деяние, описано в акта и  възприето и от наказващия орган, съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДП. За това нарушение наказанието е предвидено в чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДП. Видът и размерът на административното наказание са правилно  определени, като административнонаказващият орган е наложил санкцията в предвидения в цитираната разпоредба  размер от 300 лв.

                    Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не са налице основания за отмяна на наказателното постановление, същото е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено.

               Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

                 

ПОТВЪРЖДАВА НП №16-0370-000080/06.06.2016 г. на Началник група към ОДМВР Монтана - РУ-Вършец ,с което на Е.Г. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл. 179 ал.3 т.4  от ЗДвП   за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Монтана.

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: