Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Берковица, 30.05.2016г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд-Берковица, втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети  май две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                     

                                                                           Председател: Юлита Георгиева

 

при секретаря П.И. и в присъствието на  прокурора……………………като разгледа  докладваното от съдията АНД    127/2016г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

  Производството е по чл.59 и сл.от ЗАНН.

 С Наказателно постановление № 32-0000058/18.03.2016г. на Началника на ОО „АА”- гр. Монтана на С.В.К. *** с ЕГН ********** е наложено административно наказание- глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл. 93 ал. 2 ЗАвП за нарушение на чл. 18 т.1 от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ.

Недоволен от наказателното постановление е останал административно наказаният,който го обжалва с доводи,че неправилно е санкциониран за нарушение по ЗАвП,а е следвало да бъде наказан за извършено нарушение по ЗДвП. В с. з. жалбоподателят поддържа жалбата си и моли съда да отмени изцяло НП.

Въззимаемата страна ОО „АА”- гр. Монтана, редовно призована не изпраща представител.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

       На 07.03.2016г. свидетелите Л.И.  и Л.К.-инспектори в Областен отдел Автомобилна администрация-Монтана били на работа в с.Бързия на път ІІ-81 срещу ДГС-Бързия.Към 15.40ч.спрели за проверка товарен автомобил от категория N-2,рег.№ СТ 14 93 ВР,който извършвал превоз за собствена сметка и който превозвал алуминиев профил за дограма по маршрут гр.Пловдив-гр.Монтана. В хода на проверката констатирали,че водачът в момента на проверката нямал трудов договор,с който е назначен или заверено извлечение от него,съдържащо името на работодателя,името на водача,дата на сключване и срока,за който е сключен.Водачът е бил запознат с АУАН и му било обяснено,че в тридневен срок има право да представи трудовия договор,за да му бъде наложена по-малка глоба.

На жалбоподателя бил съставен АУАН № 214476/07.03.2016г., връчен му надлежно, който той подписал със следното отбелязване: „Ще го представя в 3-дневен срок. ” /л.11 от делото/.

В 3-дневния срок за възражения срещу акта, К. действително представил пред наказващия орган липсващия по време на проверката Трудов договор, като съобразявайки това обстоятелство, наказващият орган му наложил наказание по привилегированият състав на чл. 93 ал. 2 ЗАвП - глоба в размер на 500 лв.,като го е санкционирал за не носене, а не за липса на този задължителен документ.

            Съдът намира, че горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин както от събраните гласни доказателства /показания на свидетеля С.К., така и от писмените такива.

Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията - относно компетентността на административнонаказващият орган, както и предвид разпоредбата на чл. 92, ал.2 от ЗАвПр, във вр. с чл. 91 от ЗАвПр - за актосъставителя, то съставените АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:

 

 

 

 

В нарушение разпоредбата на чл. 42, т.4 от ЗАНН - относно АУАН, както и на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН - за издаденото наказателно постановление, в последните две липсва описание на нарушението което да съответства на посочената правна квалификация на същото.

 

 

 

 

В АУАН е посочено, че "водача е без трудов договор", от което може да се изведе заключение, че виновното поведение на водача се изразява в това, че не носи със себе си и не представя заверено копие от трудовия договор, какъвто иначе притежава. Последното се потвърждава и от отразеното в наказателното постановление,  в което отново се повтаря, че водачът е без трудов договор.Извода в тази насока се подкрепя и от посочената като санкционна норма на чл. 93, ал.2 от ЗДвП, която предвижда отговорност на водач, който "не представи в момента на проверката" определен документ. Тук следва да се посочи, че независимо от последващата проверка, която би могъл да извърши административно наказващият орган по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, то АУАН, с който се поставя началото на производството, следва да съдържа посочване на всички съществени обстоятелства, засягащи обективната и субективната страна на деянието, посочено като нарушение, с оглед осигуряване правото на защита на лицето.Видно от жалбата ,а така също и от становището на жалбоподателя в съдебно заседание ,същият не е разбрал правилно в какво точно се изразява нарушението,тъй като същият е възприел ,че нарушението следва да се приеме като такова по ЗДвП,а не по ЗАвП и в тази насока е защитата му.

 

 

 

 

В конкретния случай, обстоятелството дали водачът не носи и не представи в момента на проверката заверено копие от трудовия си договор  или поначало не разполага с такъв, следва да бъде преценено именно като такова съществено обстоятелство, доколкото последното обуславя прилагането на санкционната норма - тази по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗДвП или по чл. 93, ал.2 от ЗДвП.

 

 

 

 

Ето защо, недопустимо е актосъставителят към момента на проверката да състави АУАН, в който само общо да маркира, че при същата проверка "водачът е без" съответния документ и едва в последствие да се установяват основни факти по деянието, а именно - дали такъв документ изобщо е издаван и съответно тепърва да се определя отговорността - по реда на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗДвП или по чл. 93, ал.2 от ЗДвП. Следва да се има предвид, че в ЗАНН не съществува разпоредба, която да задължава актосъставителя да пристъпи към съставяне на акт в момента на проверката, още повече, когато е необходимо да се изискат документи, направи справка и др..

 

 

 

 

 

 

 

 

Така описаните нарушения на чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН следва да се преценят като такива от категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото същите лишават лицето, посочено като нарушител от възможността да разбере същността на деянието, към което е привлечено към административнонаказателната му отговорност, както и да организира защитата си. Последното съществено процесуално нарушение мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

 

 

 

 

Единствено с оглед пълнота следва да бъде обсъден и въпросът за правилността на наказателното постановление. Съдът счита, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, включително и с оглед представените от жалбоподателя заверено копие от трудов договор № 193/18.12.2015 г., заверено копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което К., виновно да е нарушил разпоредбата на  чл. 18, т.1  от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка на Министерство на транспорта.

 Ето защо, въпреки горното и предвид описаните нарушения на чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът счита, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

                                                               

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 32-0000058/18.03.2016г. на Началника на ОО „АА”- гр. Монтана ,с което на С.В.К. *** с ЕГН ********** е наложено административно наказание- глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл. 93 ал. 2 ЗАвП за нарушение на чл. 18 т.1 от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ.

 

             РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Монтана.

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: