Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Берковица, 25.05.2016г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд-Берковица, втори наказателен състав в публично заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                     

                                                                           Председател: Юлита Г.

 

при секретаря Т.Й. и в присъствието на  прокурора……………………като разгледа  докладваното от съдията АНД    112/2016г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П.Л.П. *** и  ЕГН********** срещу Наказателно постановление №16-0243-000080 от 14.03.2016г., издадено от Началник на РУ  – Берковица, с което на жалбоподателя за нарушение на основание чл.150 от Закона за движение по пътища /ЗДП/ на основание чл. 177 ал. 1 т. 2  предл. 1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв.

В съдебното заседание по делото жалбоподателят  редовно призован ,не се явява .С депозираната жалба моли НП да бъде изменено като му се наложи глоба във възможно най-малкия размер.

Въззиваемата страна – РУ Полиция – Берковица, редовно призована не се представлява .

След преценка – поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено  от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от връчването на оспореното наказателно постановление от санкционираното лице и същата е допустима.

Разгледана по същество е  основателна по следните съображения .

От фактическа страна:

На 02.03.2016 година жалбоподателят управлявал л.а.”Субару Легаци” с рег. № СА5938 МТ на път ІІ клас-81 на км 72+000 и с посока на движение от гр.София към гр.Монтана.Спрян е за проверка от свидетеля Г.В.  и колегата му Б.С.. При извършената проверка  двамата полицейски  служители установили, че жалбоподателят управлява автомобила със СУ на МПС със изтекъл срок на валидност на 27.02.2016год. .За извършено нарушение на чл. 150 от ЗДП,а именно че управлява МПС, без да е правоспособен водач, полицейският служител  В.,в присъствието на свидетеля Б.С. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с  № 85/02.03.2016 г.

Жалбоподателят не вписал възражения при връчването на съставения акт,не представил такива и в указания тридневен срок съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН .

Въз основа на посочения  акт за установяване на административно нарушение Началник на РУ Полиция – Берковица издал обжалваното наказателното постановление.

Видно от приложената справка „Картон на водач” е ,че предходното  СУ на МПС на жалбоподателя е било с валидност до 27.02.2016год., т.е. към датата на проверката същото е било с изтекъл срок на валидност.След това на същия е издадено но СУ на МПС с валидност от 17.03.2016год. до 17.03.2026год.

 Фактическата обстановка се установява от  приложените по делото документи.

 Съдът изцяло цени посочените доказателства, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи се. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин, логично и последователно фактите от значение за делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства е видно, че към момента на проверката жалбоподателят е притежавал СУ на МПС с № 230128723 , което обаче  е с изтекъл срок на валидност на 27.02.2016год.

 В случая с НП  №16-0243-000080 от 14.03.2016г. на П. е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП. Спорният  въпрос е дали липсата на валидно /в срок на валидност/ СУМПС за съответната категория МПС води до неправоспособност на водача по см. на чл. 150 от ЗДП.

 Водачът е наказан за нарушение по чл. 150 от ЗДП, съгласно който, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4”.

Наложена е санкция по чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП: „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на  чл. 171 т.1 или 4. Въпросът в случая е притежавал ли е водачът „съответното свидетелство за управление” и ако не, това прави ли го неправоспособен водач. В чл. 150а ал.1 от ЗДП е въведено позитивното правило за поведение на водачите: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”. С оглед посочените норми, може да се направи извод, че „съответното свидетелство за управление” по см. на санкционния чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП е „свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно средство” по см. на чл. 150а ал.1 от ЗДП.

 Безспорно установено е по делото, че наказаното лице не притежава валидно към датата на проверката СУМПС за съответната категория. Следователно санкционната норма е правилно определена от АНО.

 От съществено значение е  въпросът дали на тази санкционна норма кореспондира именно дадената правна квалификация за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Настоящият състав намира, че  извършеното нарушение е по чл. 150а ал.1 от ЗДвП, а не по чл. 150 от ЗДвП. Именно с чл. 150а ал.1 от ЗДвП се въвежда позитивно правило за поведение на водачите- да управляват МПС с валидно за категорията СУМПС. Свидетелството за управление трябва да отговаря кумулативно на две предпоставки- да е валидно както по отношение на срока, така и по отношение на относимата категория на МПС. Само при едновременното наличие и на двете предпоставки, СУМПС би се явявало „съответното свидетелство за управление” по см. на санкционната норма.

 По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че на извършеното нарушение е дадена неправилна правна квалификация по чл. 150 от ЗДвП. Този текст визира „неправоспособни водачи”, т.е. такива които никога не са придобивали правоспособност или са лишени от същата по административен или съдебен ред. Не случайно законодателят използва различни термини в чл. 150 и в чл. 150а ал.1 от ЗДвП. Само вторият законов текст визира нарушения, свързани с валидността на СУМПС, било по време, било относно категорията на МПС.

 Нарушенията по чл. 150а ал.1 от ЗДвП /каквото е настоящото/, предполагат изначално придобита правоспособност, от която водачите не са лишени, но е налице управление на МПС без валидно/по време и за съответната категория/ СУМПС. Съгласно трайната практика на ВКС идеята на закона е, че когато дадено лице не е провело обучение и не е издържало изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, то безспорно не притежава такава и нарушава нормата на чл. 150 от ЗДП. Приравнено на него е и правоспособен водач, който съгласно чл. 157 ал.4 от ЗДП губи правоспособността си заради отнети контролни точки. Разумът на това законодателно решение е, че щом той е допуснал множество нарушения на правилата за движение, довели до отнемането на всичките му контролни точки, то има проблем с неговите знания и умения да управлява МПС и следва да докаже отново с едно ново обучение.

   Съгласно закона не е съответно и СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория, което се доказва със съответните документи, изискани от контролните органи в съответствие със законодателството.

Това налага извода,че при  просрочие на валидността на СУМПС и управление на МПС извън този срок, водачът носи административно наказателна отговорност съгласно чл. 150а от ЗДП, с наказание предвидено в нормата на чл. 171 ал.1 т.2 от ЗДП.

 

Съдът, не може да отстрани допуснатите от контролния и наказващия органи нарушения, поради което НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено .

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление №16-0243-000080 от 14.03.2016г.,  издадено от Началник на РУ Полиция – Берковица, с  което на П.Л.П. *** и  ЕГН**********  за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътища /ЗДП/ на основание чл. 177 ал. 1 т. 2  предл. 1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: