Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Берковица, 30.05.2016г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд-Берковица, втори наказателен състав в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                     

                                                                           Председател: Юлита Георгиева

 

при секретаря П.И. и в присъствието на  прокурора……………………като разгледа  докладваното от съдията АНД    105/2016г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 32-0000339/25.11.2015г. на Началника на ОО “АА” гр. Монтана на А.Д.Б. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 / петстотин/ лева на основание чл.93, ал.2 от ЗАвтП за нарушение на чл.15 §. 7, б.”а”, т. i) от Регламент 3821/85 във връзка с чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвП..

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал  А.Д.Б., чрез процесуалния си представител адв. А.В. от АК-Велико Търново, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление по мотиви изложени в жалбата.. В съдебно заседание Б. не се явява, не се явява и процесуалния му представител.

         Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА. Мотивите на съда за това са следните:

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:    

     Процесното нарушение е установено в хода на извършена проверка от свидетелите К.Я. и Л.К.И. на 11.11.2015 г. около 10.25 часа в с. Бързия на път ІІ-81 срещу ДГС-Бързия, като било констатирано, че жалбоподателят, като водач на влекач „Мерцедес” от категория N3 с per. № СА1288ХВ и ремарке „Акерман Фрьоф БРД” от категория 04 с per. № С6032ЕР извършващ обществен превоз на товари за собствена сметка  празен в момента на проверката по маршрут гр. София-Вършец и притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на товари и заверено копие №1140720001/19.10.2015 г. При проверката се установило, че водача, жалбоподател при извършване на превоз попадащ в обхвата на Регламент 561/2006г. МПС оборудвано с аналогов тахограф Siemens VDO1324 с №644372, видно от протокол за контролна проверка №0000007360/ 17.08.2015г. Водачът представя тахографски лист за деня а за предходните 28 дни за времето от.05.11.2015год.-17,45 до 09.11.2015год.-09.00часа не може да представи тахографски листа, ръчен запис  и разпечатки или удостоверение по образец.

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

          Постъпило в ОО „АА” Монтана обяснение с вх. № 52-00-29-7550/ 12.11.2015г. АНО приел, че за констатираното нарушение няма основание да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

         Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че при проверка от служители на въззиваемата страна на 11.11.2015г. е установено, че жалбоподателя в качеството му на водач на товарен автомобил извършващ обществен превоз на товари представя тахографски лист за деня, а за предходните 28 дни за времето от.05.11.2015год.-17,45 до 09.11.2015год.-09.00часа не може да представи тахографски листа, ръчен запис  и разпечатки или удостоверение по образец. В АУАН жалбоподателят е вписал, че няма възражения и ще  представи ръчен запис.

         Спорното по делото е дали в случая е извършено деяние, което да съставлява административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, правилно ли е определена нарушената и санкционната норма, правилно ли е определен размера на наказанието, както и дали в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на атакуваното НП.

         Съдът намира, че от събраните в хода на въззивното производство доказателства се установява по един несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил деянието по чл. 15, §. 7, б.”а”, т. i) от Регламент 3821/85 във вр. с изр. последно от същата буква и във вр. с чл. 78 ал.1 т. 2 от ЗАвПр, а именно не е представил при проверка изискуемия документ – тахографските листа за 28 дни или удостоверение по образец.

         Предвид на гореизложено съдът намира, че жалбоподателя е извършил това нарушение, поради което правилно му е вменена и административна отговорност.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбоподателя е извършил нарушението, за което е наказан и същото правилно е квалифицирано по чл.93 ал.2 от ЗАвтП.

         При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът не установи в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да бъдат със самостоятелни отменителни основания.      

            По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

         При така установените факти по преценката на съда е осъществен състава на нарушението по чл.93 ал.2 от ЗАвП, тъй като нормата обявява за наказуемо деянието, изразяващо се в непредставяне в момента на проверката на изискващите се документи, а не тяхната  изначална липса, която е обявена за наказуема от първата алинея на чл.93 от Закона и за която са предвидени много по-големи наказания. В конкретния случай е осъществен състава на деянието по чл.93, ал.2 от Закона, тъй като към момента на проверката водачът - жалбоподател не е носил и представил исканите тахографски листа или удостоверение по образец, а е осъществявал дейност по обществен превоз на товари. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача-жалбоподател на превозното средство на посоченото в наказателното постановление основание. Наложената глоба от 500.00 лв. е определена, според предвиденото наказание за извършеното нарушение.

         С непредставяне на изискуемите се документи деянието е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание в минималния предвиден в правната норма размер.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Монтана

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 32-0000339/25.11.2015г. на Началника на ОО “АА” гр. Монтана ,с което на А.Д.Б. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 / петстотин/ лева на основание чл.93, ал.2 от ЗАвтП за нарушение на чл.15 §. 7, б.”а”, т. i) от Регламент 3821/85 във връзка с чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: