Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Берковица, 30.05.2016г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд-Берковица, втори наказателен състав в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                     

                                                                           Председател: Юлита Георгиева

 

при секретаря П.И. и в присъствието на  прокурора……………………като разгледа  докладваното от съдията АНД    104/2016г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 32-0000341/25.11.2015г. на Началника на ОО “АА” гр. Монтана на А.Д.Б. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 / петстотин/ лева на основание чл.93, ал.2 от ЗАвтП за нарушение на чл.18 т. 4 от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ и глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал  А.Д.Б., чрез процесуалния си представител адв. А.В. от АК-Велико Търново, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление по мотиви изложени в жалбата.. В съдебно заседание Б. не се явява, не се явява и процесуалния му представител.

         Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА. Мотивите на съда за това са следните:

          Процесното нарушение е установено в хода на извършена проверка от свидетелите К.Я. и Л.К.И. на 11.11.2015 г. около 10.25 часа в с. Бързия на път ІІ-81 срещу ДГС-Бързия, като било констатирано, че жалбоподателят, като водач на влекач „Мерцедес” от категория N3 с per. № СА1288ХВ и ремарке „Акерман Фрьоф БРД” от категория 04 с per. № С6032ЕР извършващ обществен превоз на товари за собствена сметка  празен в момента на проверката по маршрут гр. София-Вършец и притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на товари и заверено копие №1140720001/19.10.2015 г. е без заповед на ръководителя на фирмата,за чиято сметка водачът извършвал превоза удостоверение за психологическа годност. И не представил СУ на МПС от съответната категория и контролен талон към него.

       АУАН е съставен на същия ден от К.Я.– инспектор при наказващия орган. Акта е връчен на жалбоподателя непосредствено в деня на констатиране на нарушението, който го е подписал и отбелязал,че няма  възражения и ще представи заповедта в 3-дневен срок.

 В 3-дневния срок за възражения срещу акта, Б. действително представил пред наказващия орган липсващата по време на проверката Заповед /л. 11 от делото/, като съобразявайки това обстоятелство, наказващият орган му наложил наказания по привилегированият състав на чл. 93 ал. 2 ЗАвП - глоба в размер на 500 лв.,като го е санкционирал за не носене, а не за липса на този задължителен документ. Представил и контролния си талон.

            Съдът намира, че горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин както от събраните гласни доказателства /показания на актосъставителя  К.Я. и свидетеля Л.И., така и от писмените такива.

Наказващият орган приел, че липсват спорни обстоятелства и предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за извършването му и целите на чл. 12 от ЗАНН  не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на АУАН е издадено и НП № 32-0000341/25.11.2015г. , в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя са наложени административни наказания глоба посочени по-горе.

        При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице и нарушения на материалния закон. Съществува точно описание на нарушенията и при какви обстоятелства са извършени.

        В производството по несъмнен начин се доказа от свидетелските показания на К.Я. и Л.И., на които съдът давя вяра, като обективни и безпристрастни приетата от наказващия орган фактическа обстановка, която по същество не се оспорва и от жалбоподателя.

        Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по чл. 18,т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка .

            Съгласно  разпоредбата на чл. 18,т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка- При извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи следните документи:заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара .

          По делото безспорно е установено,че на 11.11.2015 г. около 10.25 часа в с. Бързия на път ІІ-81 срещу ДГС-Бързия,  жалбоподателят, като водач на влекач „Мерцедес” от категория N3 с per. № СА1288ХВ и ремарке „Акерман Фрьоф БРД” от категория 04 с per. № С6032ЕР извършващ обществен превоз на товари за собствена сметка  празен в момента на проверката по маршрут гр. София-Вършец и притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на товари и заверено копие №1140720001/19.10.2015 г. е без заповед на ръководителя на фирмата,за чиято сметка водачът извършвал превоза удостоверение за психологическа годност и не представил СУ на МПС от съответната категория и контролен талон към него.Ето защо и в указаният срок водачът е предоставил процесната заповед,поради което съдът приема,че нарушението е съставомерно както от обективна,така и от субективна страна.

Съобразявайки събраните в хода на административно наказателната преписка доказателства,наказващият орган правилно е преценил,че нарушителят следва да бъде наказан,съгласно разпоредбата на чл.93,ал.2 от ЗАвтП,която гласи: Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.

Съдът счита, че събраните доказателства са достатъчни и установяват по категоричен начин вината на нарушителя. Нарушениeто е описано пълно и ясно, посочени са дата и място на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, нарушената правна норма, приложена е съответната санкционна норма.

 

          Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба. В този смисъл е и практиката на АС – Монтана по подобен род дела.

             По делото не са налице данни за смекчаващи обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В настоящия случай водачът е наказан за това, че по време на извършваната проверка не е представил на проверяващите при поискване изискуем документ. Без значение в случая е, че е имало такъв документ, няколко дни по късно. Законодателят е отчел степента на обществена опасност на деянието и наличието на подобно смекчаващо обстоятелство, посредством предвиждането на посочения състав на нарушението по  чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. Не се явява изключително смекчаващо и обстоятелството, че нарушението е установено като извършено за първи път. По делото не са налични други смекчаващи отговорността обстоятелства, които поради своята многобройност да са основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Сред тях липсва и изключително такова, което да отличава конкретния случай от обичайните случаи от същия вид по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и да обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН.

          Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като е наложил и точно предвиденото наказание в санкционната норма.

         Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а издаденото НП - да се потвърди, като законосъобразно, затова и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- Монтана

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 32-0000341/25.11.2015г. на Началника на ОО “АА” гр. Монтана,с което на А.Д.Б. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 / петстотин/ лева на основание чл.93, ал.2 от ЗАвтП за нарушение на чл.18 т. 4 от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ и глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП , като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС - Монтана по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                         

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: