Р Е Ш Е Н И Е

                                        ГР.БЕРКОВИЦА, 04.05.2016 г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица втори наказателен състав в публично заседание на 28 април........................................................през две хиляди и шестнадесета година....................................в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

при секретаря Т.Й.........................................и в присъствието на прокурора...............................................като разгледа докладваното от съдията Г..................................................АН дело №87 по описа за 2016 г.............................................и за да се произнесе взе предвид:

     Производството е по реда на чл. 340 от НПК във връзка с чл. 59 и сл. от ЗАНН.

     С Наказателно постановление №16-0243-000050/22.02.2016 г. на Началника на РУ-Берковица на С.Н.Т. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лв. на основание чл. 638, ал.3 от КЗ;.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал С.Н.Т. , който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да намали размера на наложената глоба. В хода на въззивното производство не оспорва фактическата обстановка и моли да бъде намален размера на наложеното наказание.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.02.2016 г. свидетелите П.Д. и Б.С. *** извършвали проверки по КАТ. Около 15.30 часа на път ІІ-81 на км 87+423 с посока на движение от с.Боровци към гр.Монтана спрели за рутинна проверка лек автомобил "Ситроен Ксара" с ДК№ВР4349ВХ. Водач на същия бил С.Н.Т., жалбоподател в настоящето производство. При проверката се установило, че водачът на МПС нямал сключена застраховка "Гражданска отговорност" за 2016 г. Видно от събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че водача, жалбоподател не е собственик на управляваното от него МПС.

На водача на МПС бил съставен АУАН за допуснато нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ/ в сила от 01.01.2016год./. При предявяването на акта жалбоподателят вписал възражения,че има застраховка,но я е изгубил. В срока по чл. 44 от ЗАНН не направил възражения.

От приложената по делото застрахователна полица на ЗК"Олимпик" се установява, че към момента на проверката жалбоподателят не е имал валидна застрахователна полица. В деня следващ проверката – 15.02.2016 г. жалбоподателят склучил нова застрахователна полица.

Административнонаказващият орган е счел, че нарушението е доказано, поради което е издал атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства не се установи по никакъв начин към момента на проверката по отношения на управлявания от жалбоподателя автомобил, който не е негова собственост,а на лицето Мария Емилова Г., да е имало сключена Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за 2016 г. Нещо повече, установи се по несъмнен начин, че такава не е имало, поради което в деня следващ проверката жалбоподателят е сключил застраховка, валидна считано от 15.02.2016 г.

По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение. Тези обществени отношения по задължителното застраховане на МПС са масово нарушавани и са причина за неблагоприятните последици за изрядни водачи на МПС при настъпване на застрахователно събитие. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Административен съд – Монтана по приложението на чл. 315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.);, където изначално се изключва разбирането за маловажност на случая .

Разпоредбата на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането / в сила от 01.01.2016год./, действаща към момента на извършване на деянието, въвежда наказание глоба от 400лв. за физическо лице ,което не е собственик и управлява МПС ,във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че към 15.30 часа на 14.02.2016 г. за управлявания от жалбоподателя  лек автомобил "Ситроен Ксара" с ДК№ВР4349ВХ , не е имало сключен и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2016 г. А след като това е така, за съда се налага извода, че жалбоподателят действително е нарушил посочените по-горе разпоредби на ЗДвП и е осъществил административнонаказателния състав на чл. 638, ал.3 от КЗ;.

Предвид гореизложеното, съдът намира,че не са налице основания за изменение на НП и намаляване размера на наложената глоба ,тъй като същият е фиксиран като размер.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

                                                Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-0243-000050/22.02.2016 г. на Началника на РУ-Берковица,с което на С.Н.Т. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лв. на основание чл. 638, ал.3 от КЗ;.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: