Р Е Ш Е Н И Е

                                        ГР.БЕРКОВИЦА, 04.05.2016 г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица втори наказателен състав в публично заседание на 28 април........................................................през две хиляди и шестнадесета година....................................в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

при секретаря Т.Й.........................................и в присъствието на прокурора...............................................като разгледа докладваното от съдията Г..................................................АН дело №86 по описа за 2016 г.............................................и за да се произнесе взе предвид:

     Производството е по реда на чл. 340 от НПК във връзка с чл. 59 и сл. от ЗАНН.

     С Наказателно постановление №16-0243-000049/22.02.2016 г. на Началника на РУ-Берковица на С.Н.Т. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл. 179 ал.3 т.4  от ЗДвп;глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1,т.1 пр-1,2 от ЗДвП,глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3  от ЗДвП и глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.2 от същия.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал С.Н.Т. , който обжалва същото в частта, по отношение на наложената глоба в размер на 300лв. на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП като твърди,че не се е движил по републиканската пътна мрежа. В хода на въззивното производство не оспорва фактическата обстановка и моли да бъде намален размера на наложеното наказание.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.02.2016 г. свидетелите П.Д. и Б.С. *** извършвали проверки по КАТ. Около 15.30 часа на път ІІ-81 на км 87+423 с посока на движение от с.Боровци към гр.Монтана спрели за рутинна проверка лек автомобил "Ситроен Ксара" с ДК№ВР4349ВХ. Водач на същия бил С.Н.Т., жалбоподател в настоящето производство. При проверката се установило, че автомобила няма закупен и залепен валиден винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата,водачът не носел в себе си СУ на МПС от съответната категория,свидетелство за регистрация на МПС ,както и задължителна застраховка „ГО” за 2016год.. Актосъставителят счел, че в случая се касае за нарушение по чл. 139, ал.5 от ЗДвП ,чл.100ал.1 т.1,чл.100 ал.1 т.2 и чл.100 ал.1 т.3 от ЗДвП и съставил на жалбоподателят АУАН, който той подписал без възражение. Не подал такова и в предвидения от законодателя три дневен срок.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка изложена в акта и издал атакуваното наказателното постановление.

По същество в жалбата и в съдебно заседание  жалбоподателят твърди,че  не оспорва нарушението. Навежда единствено доводи за намаляване размера на наложеното наказание глоба на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП.

От извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП съдът не установи да са налице такива нарушения, които по своето естество да са съществени и водещи до ограничаване правото на защита на наказания. Съдът не констатира, да са налице процесуални нарушения, които да са опорочили воденото административно-наказателното производство и да водят до незаконосъобразност на атакуваното НП. Съществува точно описание на нарушението и при какви обстоятелства е извършено от санкционирания. Нарушението на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП се изразява в това, че съответният нарушител се движи с управляваното от него МПС по републиканската пътна мрежа, без да е заплатил винетна такса по реда на чл. 10. ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, каквото нарушение очевидно е извършено от жалбоподателя и не се оспорва от него.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение по смисъла на чл. 139, ал.5 от ЗДвП и правилно наказващият орган му е наложил наказание на основание чл.  чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП в предвидения от законодателя точен размер, който не може да бъде намален от съда .

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от ЗДвП редовно съставените актове /какъвто е настоящият/ имат доказателствена сила до установяване на противното. В хода на производството по никакъв начин не се доказаха твърденията на жалбоподателя в жалбата,че не е управлявал по републиканската пътна мрежа.Дори напротив,в съдебно заседание той признава,че не е имал винетка,но се наложило да се придвижи на кратко разстояние.

По разбиране на докладчика фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение и практиката на Административен съд град Монтана по подобен род дела.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че НП в тази част е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение на останалите ,посочени в НП нарушения,същите не са обжалвани и НП в тази част е влязло в законна сила.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,съдът

                                                   Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №16-0243-000049/22.02.2016 г. на Началника на РУ-Берковица на С.Н.Т. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл. 179 ал.3 т.4  от ЗДвП  за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Монтана.

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: