Р Е Ш Е Н И Е

                                        ГР.БЕРКОВИЦА, 04.05.2016 г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица втори наказателен състав в публично заседание на 19 април........................................................през две хиляди и шестнадесета година....................................в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

при секретаря Т.Й.........................................и в присъствието на прокурора...............................................като разгледа докладваното от съдията Г..................................................АН дело №51 по описа за 2016 г.............................................и за да се произнесе взе предвид:

     Производството е по реда на чл. 340 от НПК във връзка с чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба от С.Й.Р. ***, ЕГН ********** против наказателно постановление № 15-0243-000315 от 16.06.2015 г., издадено от Началника на РУ-гр.Берковица, с което на жалбоподателя на основание  чл. 178д ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10лв.. Претендира се отмяна или  изменение на атакуваното постановление само в частта ,по отношение на наложената глоба в размер на 200лв. за извършеното нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, като се излагат доводи .В съдебно заседание редовно призован,не се явява.

Наказващият орган не е взел участие в производството.

Районен съд-гр.Берковица, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 25.04.2015 г. в гр.Берковица, на ул."Николаевска" около 17:05ч. полицейските служители – свидетелите Й. и Г. установили, че жалбоподателят паркирал управлявания от него лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ с рег.№М6211ВС,собственост на Николинка Величкова Йонова  на място определено за  превозни средства ,обслужващи хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак  и пътна маркировка , без да  притежава карта за паркиране на такова място. Установили още,че водачът не носи контролен талон към СУ на МПС.Съставен бил АУАН. В акта са  отразени посочените констатации. Описаното било квалифицирано като нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от същия. Актът е предявен и връчен на нарушителя по надлежния ред без възражения.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от същия. Приложена е санкционната норма на  чл. 178д ЗДвП за първото нарушение и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка.В събрания доказателствен материал няма противоречия, които следва да се обсъждат.В жалбата нарушителят твърди,че влошеното здравословно състояние на негова позната наложило спирането на това място,за да й окаже помощ.В съдебно заседание,обаче същият не се явява и не представя доказателства,които да оборят отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

АУАН и НП притежават необходимите реквизити, сочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Спазени са изискванията за предявяване на акта и връчване на същия, както и връчване на НП. Нарушителят не е бил лишен от възможността да направи възражения по акта. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на жалбоподателя, в частност – да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, респ. за което е наказан.

Безспорно се установи, че на посочените в НП време, място и обстановка жалбоподателят е паркирал собственият си лек автомобил на място, определено за хора с трайни увреждания, означено по надлежния ред, без да има право на това. Жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като лично е декларирал управлението на автомобила при процесните събития. правото на паркиране на места, предназначени за лица с трайни увреждания, се потвърждава със задължителния атрибут по чл. 99а от ЗДвП, а именно карта за паркиране на такива места, издавана по определен ред и след проверка на необходимостта от нея, с каквато М. не е разполагал. От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл- той съзнавал, че не притежава право да паркира на места, предназначени за лица с трайни увреждания, но въпреки това паркирал на такова място, като предвиждал обществено опасните последици от поведението си и искал настъпването им

При така установената фактическа обстановка, АНО правилно е приложил материалния закон, като е наложил санкцията, предвидена за конкретното нарушение, която е абсолютно определена - "глоба" в размер на 200 лева, съобразно  чл. 178д ЗДвП. Начинът, по който е регламентирано наказанието, изключва възможността същото да бъде намалено. Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано и определено в единствения му възможен размер.

Ето защо, НП в тази част следва да се потвърди.

По отношение на второто  ,посочено нарушение,тъй като НП в тази част не е обжалвано,то е влязло в законна сила.

Воден от горното, съдът

                                                    Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0243-000315 от 16.06.2015 г., издадено от Началника на РУ-гр.Берковица в частта, с което на С.Й.Р. ***, ЕГН **********  на основание  чл. 178д ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр.Монтана в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: