Р Е Ш Е Н И Е

                                        ГР.БЕРКОВИЦА, 10.05.2016 г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица втори наказателен състав в публично заседание на 13 април........................................................през две хиляди и шестнадесета година....................................в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Т.Йорданова........................................и в присъствието на прокурора...............................................като разгледа докладваното от съдията Георгиева.................................................АН дело №350 по описа за 2015 г.............................................и за да се произнесе взе предвид:

Жалба с правно основание чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ  И.Е.И. *** и  ЕГН  **********  недоволен от издаденото против него Наказателно постановление № 15-0243-000336/16.06.2015 г. на Началника на  РУ  гр. Берковица, с което за нарушение на  чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.8  от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лв. (петдесет лева). Счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Излага подробни доводи.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА РУ  гр.Берковица - редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

В хода на съдебните прения:

Жалбоподателят излага доводи, че в производството по налагане на административно наказание са допуснати нарушения на процесуалните правила,тъй като АУАН е съставен в негово отсъствие.Твърди,че не е извършил нарушението ,за което е наказан.Излага доводи,че не е бил паркирал управлявания от него автомобил на пешеходна пътека нито е затруднявал движението на пешеходците.Същият бил паркиран до пешеходна  пътека ,на обозначено с маркировка от Община Берковица място за паркиране.Твърди,че е налице маловажен случай.Моли  издаденото НП да бъде отменено.   В 3-дневен срок от връчване на НП представил възражение .

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Наказателно постановление № 15-0243-000336/16.06.2015 г. е издадено от Началника на  РУ  гр. Берковица против И.Е.И. *** и  ЕГН  **********   за това, че на 11.03.2015 г. около 10:10 ч. на ул.”Александровска” в гр.Берковица на път ІІ-81 пред кафе-бар „Дамс” като водач на лек автомобил „Ауди 100” с ДК №ВТ0492ВН,държава България паркира МПС на пешеходна пътека тип „Зебра”,обозначена с ПМ”М8 1”,като затруднява преминаването на пешеходците.АУАН е съставен по Докладна записка №243р-2963 от 12.03.2015г. С горното деяние И. виновно е нарушил  чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП, поради което на основание чл. 183, ал.4, т.8  от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лв. (петдесет лева). Съобразно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 предл. 1 от ЗДвП наказва се с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.

Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 20.11.2015 г. На 26.11.2015г. е изпратена жалба срещу него, чрез административнонаказващия орган до БРС.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи от приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съдът счита за неоснователни доводите, изложени от  жалбоподателя, че е нарушена процедурата по съставяне на АУАН. В случая АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя.Същият обаче е изпратен за връчване ,видно от приложените по делото писмени доказателства.Поведението на актосъставителя е било в съответствие със закона ,тъй като разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН изисква запознаване на нарушителя със самото съдържание на вече съставения акт.Разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН е императивна и гарантира правото на участие и защита на нарушителя в рамките на производството пред органа .

На следващо място ,ЗАНН предвижда ,че  АУАН се съставя в присъствието на нарушителя-чл.40 ал.1. Само когато той е известен,но не може да се намери,или след покана не се яви за съставяне на акта,последният се съставя в негово отсъствие  /чл40 ал.2 ЗАНН /.Подписът на привлечения към отговорност удостоверява ,че АУАН му е бил предявен,независимо дали АУАН е бил съставен в негово присъствие или не.Предвид на това съдът намира,че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

След внимателен преглед на приложените към административно наказателната преписка заверени преписи от процесните АУАН и НП, съдът констатира, че същите отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както контролният орган, така и наказващият орган достатъчно ясно и подробно са описали нарушението, обстоятелствата при които е извършено, а в НП са посочени и доказателствата, които го потвърждават. След като жалбоподателят е упражнил правото си да обжалва процесното НП, то се установява, че същия много добре е разбрал за какво нарушение става въпрос и е упражнил това свое право.

Неоснователен е доводът, изложен в жалбата, че нарушението по чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП не е установено съгласно изискванията на закона по безспорен и несъмнен начин. По делото се събраха доказателства за наличието на пътна маркировка и пътен знак за пешеходна пътека, описани подробно в АУАН и НП.

Неоснователно и недоказано е твърдението на жалбоподателя, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава, както и че нарушението по чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП не е установено съгласно изискванията на закона по безспорен и несъмнен начин. Напротив – от приложените по делото писмени доказателства- АУАН,НП,докладна записка и снимков материал ,изготвен със служебен фотоапарат , се установява, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря напълно на действителността и е била установена от контролните органи. В конкретния случай се установи по безспорен начин, че процесният автомобил е бил спрян и е престоявал върху пешеходна пътека. Дори и самият жалбоподател заявява в обясненията си, че е бил паркирал до пешеходната пътека,но така било обозначено мястото за паркиране от Община Берковица.

От събраните по делото  доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по смисъла на  чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП съобразно която престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях.    Що се касае до  наведените доводи от самия жалбоподател, то съдът намира, че не следва да ги кредитира, тъй като са нелогични, неправдиви и в противовес на представените по делото доказателства. Т.е. последните са израз на защитна позиция в процеса.

Съгласно § 6, т.54 от ДР на ЗДвП, „Пешеходна пътека” е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. От изготвената  при установяване на нарушението  докладна записка  се установява, че автомобила е бил паркиран  върху пешеходната пътека в нарушение на нормата на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, която въвежда забрана да се паркира на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. В Докладната записка,изготвена при констатиране на нарушението са отразени датата,часа,мястото и рег.№ на автомобила.

В обясненията си дадени в съдебно заседание жалбоподателят твърди ,че такава е била пътната маркировка,направена от община Берковица.Дори и това да е така,  това обстоятелство не би могло да доведе до отмяна на наложеното наказание.В АУАН и НП е отразено,че  пешеходната пътека тип „Зебра” е била обозначена  с ПМ”М8 1”. Жалбоподателят навежда доводи,че в случая е липсвало обозначение с пътен знак Д17.Дори твърдяното обстоятелство да е вярно ,то целта на тези пътни знаци е да предупреди участниците в движението за наличието на определени опасности, за да могат те да съобразят своето поведение с пътната обстановка, включително те имат за цел да уведомят водачите на превозни средства за наличието на пешеходна пътека в близост, като последните да съобразят скоростта си на движение и бъдат в състояние да спрат и пропуснат движещите се по пътеката пешеходци. Липсата на тези знаци в случая не биха могли да доведат до отпадане на законовата забрана да се спира на пешеходна пътека, която е обозначена с маркировка на платното за движение. Също така, жалбоподателя в качеството си на участник в движението съгласно чл.6 от ЗДвП има задължението да съобразява своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка и фактическата липса на посочените пътни знаци не би могла да доведе до отпадане на задължението му да се съобразява с пътната маркировка. Следва да се има в предвиди и че пътните знаци предупреждават, че в близост има наличие на пешеходна пътека, но те не установяват точното и местонахождение, което се определя от положената пътна маркировка. Ето защо, след като е налице пешеходна пътека, която е маркирана върху пътното платно и жалбоподателя е паркирал точно върху нея, правилно му е била наложена процесната мярка. 

 

От обективна страна безспорно е доказано, че на 11.03.2015 г. около 10:10 ч. на ул.”Александровска” в гр.Берковица на път ІІ-81 пред кафе-бар „Дамс” като водач на лек автомобил „Ауди 100” с ДК №ВТ0492ВН,държава България паркира МПД на пешеходна пътека тип „Зебра”,обозначена с ПМ”М8 1”,като затруднява преминаването на пешеходците .Емил И. е извършил деянието виновно, поради което следва да се ангажира административнонаказателната му отговорност за извършено административно нарушение по  чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Наред с това съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби относно производството и формата на издаване на обжалваното наказателно постановление. АУАН е съставен след констатиране на нарушението. Същият се явява годна основа за издавеното на НП, с което на И. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 (петдесет) лева. Същото е наложено на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП и е в точно определения и предвиден в закона размер, поради което размерът им не може да бъде изменен. Така наложеното наказание, според настоящия съдебен състав, съответства на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящия случай е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и субекта, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

                                                            Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 15-0243-000336/16.06.2015 г. на Началника на  РУ  гр. Берковица № 2014/13 от 25.10.2013 г., , с което на И.Е.И. *** и  ЕГН  **********   за извършено административно нарушение по  чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лв. (петдесет лева), като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: