Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 17.05.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 24 февруари….…………………………………… през две хиляди и шестнадесета година…….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 310 по описа за 2015г…………..…..………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Правното основание на разглеждания иск е чл.124, ал.1 ГПК.

 

Предявен е иск от Ж.С.Н., по който са конституирани като ответници Е. Славчева С. и Н.И.П..

 

Ищцата твърди, че на основание НА 584/1975 година е собственик на  Първия етаж от двуетажна жилищна сграда, застроена в парцел V в квартал 46, пл. № 467 по плана на гр. Вършец, с площ от 700 кв.м., при съседи: улица, държавен жилищен строеж и сладкарница, който етаж представлява самостоятелен жилищен обект, а по кадастралната карта етажа представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12961.422.610.1.1 по кадастралната карта на гр. Вършец, находящ се в гр. Вършец, ул. Хан Омуртаг № 3, ет.1, разположен в ПИ с идентификатор 12961.422.610 в сграда № 1, с предназначение жилище, апартамент, на 1 ниво, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта – няма, над обекта – 12961.422.610.1.2. Твърди, че по повод отговор на ответницата Е.С. на исковата молба по гр.д. № 45/2015 г. разбрала, че с НА 82/2013 г. ответницата Николинка П., без да е собственик, е дарила на ответницата Е.С. 2/3 ид.ч.  от имота, което обстоятелство обуславя правния й интерес от водене на делото. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на поземления имот. 

В срока по чл.131 ГПК ответницата Н.И.П. не взема становище по предявения иск.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата Е. Славчева С. оспорва предявения иск. Излага съображения за недопустимост на предявения иск, поради наличие на висящ спор между страните по делбено производство – гр.д.45/2015 година. Излага съображения и за неоснователност на предявения иск. Твърди, че нотариалният акт, с който ищцата се легитимира като собственик е обезсилен. При условия на евентуалност прави възражение, че от 1979 година общият им наследодател С.П., починал през 2008 година и праводателката й  Н.П. владеят имота непрекъснато и необезпокоявано, поради което са го придобили по давност при равни права. С прехвърлителната сделка през 2013 година Н.П. е прехвърлила правата си, придобити на основание чл.79, ал.1 ЗС на нея. Заявява, че е законен собственик на 5/6 идеални части от имота – 1/6 по наследство от С.П. и 4/6 дарени й по НА 82/2013 година.

 

Доказателствата по делото са писмени. От тях се установи следната фактическа обстановка :

Ищцата и ответницата Е. Славчева са сестри, а ответницата Н.И. – тяхна майка. Всичките са наследници на С.Т.П.,*** (съответно техен баща, респ. съпруг).

Няма спор между страните, че С.Т. и Н.И. били собственици на процесния имот – първи етаж от построената в имот,  находящ се в гр. Вършец, ул. Хан Омуртаг № 3 жилищна сграда.

Няма спор и относно факта, че с договор за покупко – продажба, материализиран в НА 584, н.д.841/1975 година С.П. със съгласието на съпругата си  - ответницата Н.И. продали на ищцата процесния първи етаж от сградата.

С НА 82, н.д.38/2013 година Н.И. дарила правата си върху този етаж на ответницата Е. Славчева.

Спори се дали ищцата е собственик на имота в резултат на продажбата му или е изгубила правата си по този нотариален акт предвид отбелязването върху него, че е обезсилен с решение от 26.01.1979 г. по гр.д. 345/1978 година и алтернативно предвид осъществено от С. и Н. давностно владение, трансформирано в право на собственост.

Налице е и възражение за липса на допустимост на предявения иск предвид факта, че страните в производството са страни по гр.д.45/2015 година с предмет делба на съсобствен имот, където с отговора на исковата молба Е. Славчева е поискала включване в делбената маса и на процесния първи етаж от сградата.

 

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА

 

Съдия – докладчика по делото е докладчик и по гр.д.45/2015 година, поради което е запознат с хода на производството и по двете дела, като този факт е известен на страните. Именно на това основание ответницата Е. Славчева прави възражение за недопустимост на предявения иск, мотивирайки се с това, че в предметния обхват на делото за делба е и установителен иск за собственост на делбения имот и след като вече е образувано такова дело, то настоящото се явява по предявена по – късно искова молба и предвид разпоредбата на чл.126 ГПК е недопустимо. Освен това се касае до делбено производство (гр.д.45/2015 година), където страните имат едновременно качеството и на ищец и на ответник и всяка страна е длъжна да изчерпи всички основания, на които твърди, че притежава права в съсобствеността.

 

Настоящият състав намира това възражение за неоснователно. Мотиви в тази насока е изложил и при спиране на делбеното производство до приключване на настоящото. Тези мотиви се преповтарят дотолкова, доколкото едно производство, образувано по недопустим иск не може да обоснове законосъобразно спиране в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

         Производството по гр.д.45/2015 година е образувано по предявен от Ж.С.Н. срещу Е. Славчева С. и Н.И.П. иск за делба на земеделски земи. С отговора на исковата молба съделителката Е. Славчева С. е поискала в наследствената маса да бъде включен и самостоятелен обект в сграда с идентификатор, 12961.422.610.1.1, представляващ първи етаж от триетажна къща с административен адрес гр. Вършец, ул. Хан Омуртаг, №3, ет.1, като този имот бъде поделен само между съделителките Ж.С.Н. и Е. Славчева С. при права 5/6 ид.ч. за Е.С. и 1/6 ид.ч. за  Ж.Н., както и 6/18 ид.ч. от ПИ с идентификатор 12961.422.610 с административен адрес гр. Вършец, ул. Хан Омуртаг № 3, с площ от 648 кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, № по предходен план 960, кв.67, парцел VІІ, при съседи: имоти с №№ 12961.422.615, 12961.422.609, 12961.422.600 и 12961.422.611, при права 1/18 ид.ч. за Ж.Н. и 5/18 ид.ч. за Е.С., т.е. имота, предмет на настоящото производство.

В първото по делото съдебно заседание съделителката Ж.Н. чрез процесуалния си представител е направила възражение имотът да бъде включен в делбената маса, тъй като е нейна изключителна собственост и е направила искане за спиране на производството по делото до приключване на производството по настоящото дело. Ответницата Е.С. чрез процесуалния си представител се е противопоставила на това искане със същите аргументи – налице е хипотезата на чл.216, ал.1 ГПК и по - късно образуваното производство следва да бъде прекратено, освен това за Ж.С. е преклудирана възможността да предяви самостоятелен иск доколкото в делбеното производство била длъжна да изчерпа всичките си основания. Съдът е спрял производството, като е приел, че направените възражения са неоснователни. Определението на съда е преминало триинстанционен контрол и е потвърдено като правилно по изложените в него мотиви.

Няма съмнение, че решението по допускане на делбата, с което приключва първата фаза на производството има установителен характер относно предмета на правото на собственост и обема права на съделителите в съсобствеността и конститутивен по отношение на съсобствеността.

Предмет на делбата по гр.д.45/2015 година са имоти, останали в наследство от С.Т.П., б.ж. на с. Горна Бела Речка, починал на 07.06.2008 година. Наследници са трите съделителки. В делбената маса е привлечен и процесния имот като съсобственици се твърди, че са само Ж.Н. и Е.С. и само между тях се иска извършване на делба. Следователно страна по това искане не е съделителката Н.И.П.. По направеното искане за делба Н.И.П. не е съделител, тъй като не е посочена като съсобственик на имота. Няма идентичност и в предмета, тъй като предмет на установяване е не правото на собственост въобще, а на заявеното правно основание (различно в делбеното производство и в това по гр.д.310/2015 г). Не на последно място като ответник в производството по гр.д.310/2010 година е призована и Н.И.. Правният интерес за страните също е различен. Ако в делбеното производство бъде установено, че имот с кратък идентификатор 610.1.1 не е съсобствен между съделителките Н. и С., то съдът с решението си просто няма да допусне делба на този имот, но не и да установи със сила на присъдено нещо (и то и по отношение на съделителката Н.И.), че съделителката Н. в случая е носител на правото на собственост в пълен обем. Именно за това Ж.Н. е предявила отделен иск за установяване правото си на собственост, възникнало на основание, различно от наследяването и при липса на идентичност в страните. Именно това е възприела както въззивната, така и касационната инстанция, като са посочили, че не е налице хипотезата на чл.126 ГПК, тъй като не е налице идентичност на двете дела.

По отношение на второто възражение на ответницата за недопустимост е налице практика на ВКС, задължителна за настоящия състав, според която разпоредбата на чл.342ГПК указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициални спорове между съделителите, но не изключва възможността от предявяване на иск по общия ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. При поропускане на срока по чл.342 ГПК може да се предяви извън делбеното производство установителен иск за собственост на основание чл.124, ал.1 ГПК (Р 120 от 13.06.2014 година по гр.д.6714/2013г I г.о на ВКС, пост.по чл.290 ГПК).

 

По тези съображения настоящият състав намира, че предявеният иск е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество.

 

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА

 

 

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по наследяване или по друг, предвиден в закона ред. Установяването му в съдебно производство се реализира чрез доказване проявлението на транслативния ефект именно на заявеното правно основание. Затова съдът не се произнася изобщо по принадлежността на правото на собственост, а само на заявеното придобивно основание. В конкретния случай се твърди наследяване и то чрез проявната му форма – завещание. Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако някой друг го придобие или собственикът сам се откаже от него. Затова и както е указано на страните в проекта за доклад по делото, при положителния установителен иск за собственост предмет на установяване в производството е и правото на собственост на ответника, доколкото цели да „отблъсне” претендираното от ищеца право.

 

Безспорни между страните са фактите, че имотът е бил собственост на Н.П. и С.П. - родителите на ищцата и първата ответница, придобит в режим на съпружеска имуществена общност и че двете сестри са единствени техни наследници.

Ищцата претендира да е придобила правото си на собственост върху процесния имот в резултат на сделка  - покупко продажба, за което се легитимира с НА 584, н.д.841 по описа на РС – Берковица за 1975 година. Ответниците противопоставят свои права, както следва : 1.ответницата Е. Славчева е собственик  на 5/6 ид.части от имота (първия етаж от сградата) в резултат на наследяване и дарение, материализирано в НА 82, н.д.38/2013 година по описа на Нотариус Елена П.; 2.ищцата е изгубила правата си по сделката за покупка, предвид направеното отбелязване върху нотариалния акт, че е обезсилен или в условия на евентуалност поради упражнено владение от страна на Н. и С. Петкови.

 

Безспорно правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по силата на каквато ищцата се легитимира като собственик. Предвид направените възражения, на изследване подлежи въпроса, изгубила ли е ищцата правото си на собственост, придобито по тази сделка и в коя хипотеза.

 

По делото е установено, че върху представения от ищцата нотариален акт е направено отбелязване „обезсилва нот.акт 584/1979г. с решение от 26.01.1979 год. по гр.д. 345/1978 г.”. Под това отбелязване стои подпис на Председател и печат на Районен съд Берковица. В описната книга на съда се съдържат данни за гр.д. 345, образувано на 04.12.1978 година с предмет „разваляне на нот.акт” и страни С.Т.П. и Н.И.П. ***  с ответник Ж.С. Тодорова. Липсва отбелязване кога е постановен съдебен акт по делото и какъв е резултата от него, но е отбелязано, че е архивирано с номер 310/1979 година. Логическият извод, който се навежда като възражение и от ответниците е, че сделката, от която черпи права ищцата е развалена, т.е. тя е изгубила правата си на собственост по нея.

 

Съдът намира това възражение за основателно по следните съображения:

 

На вписване подлежат всички актове, с които се прехвърля правото на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на ползуване, собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права (констативни нотариални актове, актове, които имат силата на констативни нотариални актове, актовете за държавна собственост, актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени в закон) – чл.4 ПС и чл.112 и сл.ЗС. Разпоредбата е действаща и към  1978 – 1979 година. Трябва да бъдат вписани или отбелязани и исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяне или признаване на нищожността на актовете подлежащи на вписване. Редът за това е посочен в чл.11, 12 и 14 от ПВ (редакция към 1978 – 1979 година). Отбелязването се извършва като нотариусът (в случая председателя на съда, доколкото ноторно известен на страните факт е, че в РС – Берковица не е имало нотариус) отбелязва накратко същественото от съдържанието на решението, отнасящо се до акта встрани на вписания акт, като поставя дата и се подписва. Именно такова отбелязване е направено и върху представения от ищцата акт. Неоснователно в тази насока е направеното от процесуалния представител на ищцата възражение, че е налице идентичност с казуса по гр.д.371/2008 година по описа на РС – Берковица, където съдът е приел, че се касае до косвени данни за разваляне на договор за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане след като не е представено самото решение за развалянето му. Настоящият докладчик е бил докладчик и по посоченото дело, макар и не във фазата, в която е решаван този въпрос. Служебно известно му е в този смисъл, че в производството е било представено само копие от молба за преглед по реда на надзора и удостоверение, издадено от РС – Берковица за вписани данни в описната книга на съда. Конкретния случай е различен. Налице е акт, отразяващ право на собственост, подлежащ на вписване с направено върху него отбелязване по реда на чл.14 във връзка с чл.12 от ПВ, че е обезсилен.

 

По тези съображения, съдът намира, че ищцата е изгубила правото си на собственост. В производството тя е въвела единствено основанието покупко – продажба, поради което съдът се произнася само на това заявено основание. Основанието за придобиване право на собственост в резултат на наследяване е предмет на гр.д. 45/2015 година.

 

При такъв изход на делото ищецът дължи на ответниците заплащане на направените от тях разноски.

        

При така изложените мотиви съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.С.Н. с ЕГН **********,*** срещу Е. Славчева С. с ЕГН ********** и Н.И.П. с ЕГН **********,*** иск за установяване право на собственост върху: Първия етаж от двуетажна жилищна сграда, застроена в парцел V в квартал 46, пл. № 467 по плана на гр. Вършец, с площ от 700 кв.м., при съседи: улица, държавен жилищен строеж и сладкарница, който етаж представлява самостоятелен жилищен обект, а по кадастралната карта етажа представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12961.422.610.1.1 по кадастралната карта на гр. Вършец, находящ се в гр. Вършец, ул. Хан Омуртаг № 3, ет.1, разположен в ПИ с идентификатор 12961.422.610 в сграда № 1, с предназначение жилище, апартамент, на 1 ниво, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта – няма, над обекта – 12961.422.610.1.2  на основание покупко – продажба, материализирана в НА 584, н.д.841/1975  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Ж.С.Н. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Славчева С. с ЕГН ********** направените в производството разноски в размер на 841.75 лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: