Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 07.01.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 29 октомври….…………………………………… през две хиляди и петнадесета година………………...……………………...в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 145 по описа за 2015г…………………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск с правно основание  чл.32, ал.2 ЗС.

 

Ищецът Д.Б.Д. твърди, че е собственик на 1/2 идеална част от ПИ с  индентификатор 12961.422.112 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-74/24.06.2008 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр.Вършец, ул. "Република" № 24А, целият с площ по скица 877 кв.м. (по НА 860 кв.м.) с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване -до 10 м.; номер по предходен план: 389; квартал 14; парцел: част от УПИ - VI; ведно с построените в имота сгради, описани в скицата както следва: № 2 - масивна жилищна сграда на един етаж; № 3.- масивна жилищна сграда - лятна кухня, на един етаж; № 4 -  масивна жилищна сграда - баня, на един етаж; №8- масивна жилищна сграда стая, ведно с баня и тоалетна, на един етаж и № 9- масивна сграда гараж. Ответникът е собственик на другата 1/2 идеална част от имота, както и на построените в имота сгради, описани в скицата както следва: № 1 - масивна жилищна сграда на два етажа; № 5 - масивна жилищ­на сграда - лятна кухня, на един етаж ; № 6 - масивна жилищна сграда - навес, на един етаж и № 7 - масивна жилищна сграда - навес, на един етаж. Твърди, че не могат да си направят трайна ограда и да разделят двора, за да знае всеки от тях какво притежава, поради което и моли съда, да постанови решение, като разпредели ползването, като на него предостави 1/2 част от двора в размер на 438 кв.м. от югозападната страна на имота, а на ответника 1 /2 част от двора в размер на 439 кв.м. от двора, от североизточ­ната страна на имота, ведно с изброените постройки. 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Е.Г.Б. оспорва предявения иск. Твърди, че има трайна граница, поставена лично от ищеца, представляваща оградна мрежа с циментови колове и всеки от тях ползва имота според правата които има в съсобствеността. Твърди, че съществуващата ограда е там от 18 години и няма причина да бъде променяно местоположението й и от там да бъде правено ново разпределение на ползването.

В хода на производството страните не постигнаха спогодба.

По делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение по назначена съдебно – техническа експертиза, от които съдът възприе следната фактическа обстановка :

Не се спори между страните относно правото на собственост на всеки от тях върху имота и на отделните сгради, построени в него. Ищецът се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от дворното място, ведно с построените в югозападната му част сгради по силата на дарение, извършено съгласно НА 756, н.д.1281/1997 година на РС – Берковица. Ответникът пък закупил според НА 46, н.д.287 от 2008 година другата 1/2 част от имота, ведно с построените в североизточната част на имота сгради. За съсобствения на страните имот са определени два отделни административни адреса. Не се спори и факта, че в имота има изградена ограда, която определя начина на ползване на дворното място. Оградата е изградена преди много години от предходните съсобственици. След закупуване на източната част на имота от ответника, между съсобствениците започнали да възникват редица спорове и неразбирателства.  Макар всеки от тях да притежава индивидуално право на собственост върху конкретни обекти, двамата не могат да постигнат съгласие помежду си по какъв начин да си разпределят ползването на общия поземлен имот.

 

Производството по чл.32, ал.2 ЗС представлява спорна съдебна администрация и постановеното в това производство съдебно решение не се ползва от сила на присъдено нещо. Страните винаги могат да постигнат съгласие за начина на ползване на имота, дори той да е различен от определеното със съдебното решение или ако не могат да постигнат такова – да потърсят отново съдебна намеса в тези отношения. При съдебното разрешаване на спора между страните съдът изхожда от преценката за целесъобразност, като бъдат защитени правата на всеки от съсобствениците, така че всеки от тях да упражнява правото си в обем, какъвто притежава и по възможност да бъдат отстранени съществуващите до момента пречки за нормално ползване на имота.

 

В настоящия случай вещото лице е предложило два варианта за разпределение и един при запазване на съществуващото положение. В съдебно заседание, страните да не успяха да постигнат спогодба, като всяка от тях по същество изложи съображения за предпочитания от нея вариант.

От извършените констатации на вещото лице се установява, че съществуващата към момента ограда разпределя правото на ползване между страните, като в несъответствие с правата, които всеки притежава в съсобствеността, ищецът ползва площ от 459 кв.м, а ответникът – 418 кв.м. Освен това, вещото лице е констатирало, че е налице значително разминаване при заснемане на постройките в контурите, отразени в кадастралната карта и тези, които се установяват на място при заснемане, поради което върху скиците на предложените варианти с червен контур е отбелязало заснетото фактическо положение.

 

Най – големият спор между страните се поражда от факта, че жилищните сгради, собственост на всеки от тях (обект 1 – на ответника и обект 2 – на ищеца според скицата на имота, издадена от СГКК – Монтана) има обща стена. Архитектурно двете сгради така са изпълнени, че стаи от сграда 2 „навлизат” в частта от дворното място, определено за ползване от собственика на сграда 1. (Вътрешно също има такова „разминаване”, но този факт е ирелевантен за спора). Двете жилищни сгради са построени в самия край на имота откъм улицата (ул. „Република”), а фасадата е така оформена, че създава впечатление за една единствена къща. От към двора обаче, ясно се установява, че постройките са две и вещото лице е отбелязало мястото на свързване на покривите на двете къщи със син контур (същия по който предлага да вариантите си за разпределение – Приложение 3,4,5).

При съществуващото състояние, една от стаите на сграда 2 – спалня според показанията на разпитаните свидетели, както и избено помещение, находящо се под тази стая, попадат в частта от имота ползвана от ответника. Попада и част от покрива на къщата му. Именно възможността за обслужване на покривната конструкция, стаята и избеното помещение са повод за спорове и скандали между ищеца и ответника.

 

Вещото лице предлага вариант за разпределение на ползването на дворното място, при който съществуващата на място ограда бъде изместена в югозападната си част по посока на частта, ползвана от ищеца с цел да бъде преодоляна разликата в площта, ползвана от всеки от съсобствениците (вариант 1, приложение 3). При това положение се засяга в незначителна част паянтов навес на ищеца. Този е предпочитания вариант от ответника, с мотив, че при него в максимална степен се запазва съществуващото и до момента положение.

 

Вторият вариант (приложение 4), който се предлага за разпределение на ползването на дворното място предвижда изместване на същестуващата ограда при сграда 2, собственост на ищеца с около 2 метра по посока частта, ползвана от ответника, така че сградата на ищеца да попада изцяло в част от дворното място, ползвано от него. Предлаганото разпределение следва и линията на покривната конструкция, така че всеки от покривите на отделните собственици е достъпна откъм частта на имота, ползвана от него. В дъното на имота се предвижда изместване на съществуващата ограда по посока на частта, ползвана до момента от ищеца, така че да бъдат спазени правата на съсобствениците, т.е. всеки от тях да ползва по равна част от дворното място. Този вариант е предпочитан от ищеца.

 

Настоящият състав също намира, че  този вариант се явява най – удачен за разрешаване на възникналия между страните спор за начина на ползване на дворното място. Чрез такова разпределение на ползването на дворното място се разрешава спора между страните, а именно ищецът да има достъп от външната страна на къщата до спалнята, мазето и целия покрив на къщата си откъм частта на дворното място, която той ползва. За ответника този вариант също няма да създаде неудобства – при предвиденото изместване на оградата към ползваната от него част от имота, вещото лице е съобразило съществуващ навес, така че последният да не бъде засегнат. Засяга се навес на ищеца в дъното на дворното място (с цел да се осигури на ответника площта, която му се полага), което обстоятелство ищецът приема и не възразява. В по – голямата си част изградената в имота ограда запазва съществуващото си положение. Преместването й няма да е свързано и с непосилни за страните разходи, доколкото се установи, че е изградена от циментови колове и оградна мрежа и е правена около 1961/1962 година.

При такова разбиране, съдът намира, че ищецът следва да ползва частта от имота, оцветена в зелено по скицата на вещото лице – вариант 2, приложение 4,  която да бъде неразделна част от решението, а ответникът – съответно частта, оцветена в светлосиво. Двете части на имота се разделят по контура на синята линия, посочена в същата скица.

Решението по този вид дела, ползва и двете страни. Ето защо съдът намира, че ищецът има право да получи половината от направените от него разноски за ДТ . Възнаграждението на вещо лице е платено от двете страни, а адвокатското възнаграждение остава в тежест на страните, както е направено.

По горните съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

         РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на ПИ с  идентификатор 12961.422.112 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-74/24.06.2008 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр.Вършец, ул. "Република" № 24А, целият с площ по скица 877 кв.м., като Д.Б.Д. с ЕГН ********** *** ще ползва югозападната част на имота, оцветена в зелено по предложения от вещото лице Л.И. вариант 2, приложение 4, а Е.Г.Б. с ЕГН ********** *** ще ползва североизточната част, оцветена в светлосиво, като скицата на вещото лице (л.74 от делото) е неразделна част от решението.

 

         ОСЪЖДА  Е.Г.Б. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 25.00 лева направени в производството разноски.

 

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред МОС.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :