Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                   гр.Берковица, 23.10.2015 год.                       

          

                         В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                    

 РАЙОНЕН СЪД-Берковица, втори състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

при участието на секретаря П.И., като разгледа докладваното от съдията АН дело № 245 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

         Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №15-0243-000359 от 14.07.2015 г. на Началника на РУП към ОДМВР Монтана РУ Берковица е наложено на Михал В.В. *** и с ЕГН **********, административно наказание на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ – глоба в размер на 400 лева, за извършено от него нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок и моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.В представено писмено становище е навел доводи в подкрепа на искането си.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява         Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. 

От събраните по делото писмени доказателства, както и от изложеното в жалбата , съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 15.06.2015 г., служителите на РУ Берковица- П.Д. и Г.В. при извършване контрол на автомобилното движение, около 16,46часа часа спрели за проверка движещ се в посока гр.Берковица лек автомобил „Рено Лагуна” с рег.№ М49-19ВВ. Автомобилът бил собственост и се управлявал от жалбоподателя Михал В.В. . При извършената проверка свидетелите констатирали, че автомобила нямал сключена застраховка „гражданска отговорност” за 2015год. и нямал залепен валиден стикер от Гаранционния фонд. Поради тази причина свидетелят Д. съставил на жалбоподателят В.  АУАН № 378/15.06.2015 година (бланков № 753869), като посочил, че с действията си В. нарушил разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. По съставеният акт жалбоподателят не вписал възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Н. не е представил писмени възражения.

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него. Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателят В. нарушил разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като управлявал МПС,негова собственост, което било регистрирано на територията на Р България, не било спряно от движение, но за него не била сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”, съгласно разпоредбата на чл.249, т.1 от КЗ. Наложил му предвидената в чл.315, ал.1, т.1 от КЗ санкция в размер на 400 лева.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице и е допустима.

След внимателна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие, че обжалваното постановление е законосъобразно издадено, при спазване на материалния и процесуален закон.

Застраховката „гражданска отговорност” е от вида задължителни застраховки, която трябва да има сключена всеки автомобил, който е регистриран на територията на Р България и не е спрян от движение. Съгласно разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, задължението за сключване на такава застраховка тежи върху собственика на съответното МПС. В настоящият случай, управлявания от жалбоподателя В. лек автомобил марка „Рено Лагуна” с рег.№ М49-19ВВ  е бил негова собственост – факт, за който страните по делото не спорят. Към момента на проверката за него не е имало сключена валидна застраховка „гражданска отговорност”, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Съдът изцяло възприема и не поставя под съмнение констатациите,отразени в АУАН, а и жалбоподателят В. не ангажира доказателства, които да ги оборват и установят противното. Нещо повече – в съставения му АУАН той не е вписал възражения, а и в хода на съдебното следствие не навежда доводи в подкрепа на тезата, че е имал валидно сключена застраховка „ГО”. Единствените му доводи са за това, че при издаване на НП са допуснати процесуални нарушения. Настоящият състав  не споделя тезата, че обжалваното НП страда от пороци, които да са такива, че да водят до отмяната му на формално основание. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП съдържат всички изискуеми по закон задължителни реквизити, издадени са при спазване на процесуалните права на нарушителя, в предвидените в ЗАНН срокове. Действително в НП е посочено като място на извършване на нарушението „ община с.Бързия,ул.Петроханска  път ІІ-81,но съдът счита това за техническа грешка, която не накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя. В крайна сметка обстоятелството, че по време на проверката не е имал сключена застраховка „ГО” за 2015год. не се оспорва.

Правилно както актосъставителя, така и наказващия орган, в съответствие с установените по случая обстоятелства, са квалифицирали нарушението като такова по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ и респективно, законосъобразно наказващия орган е приложил съответната за това нарушение санкционна норма на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ.

С оглед на тези съображения, настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ е категорично установено от обективна страна.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно, че застраховката на автомобила е била изтекла, нямал е сключена валидна друга такава, но въпреки това е управлявал автомобила. 

По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН.

Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателят Михал В. нарушение на нормата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, поради което наказателното постановление следва да се потвърди, като законосъобразно.

Правилно, както се посочи вече по-горе, наказващият орган е приложил за това нарушение санкционната норма на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ и е наложил глоба в минималния предвиден за това размер.    

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

                                              Р   Е   Ш   И   :

    

         ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №15-0243-000359 от 14.07.2015 г. на Началника на РУП към ОДМВР Монтана РУ Берковица ,с което е наложено на Михал В.В. *** и с ЕГН **********, административно наказание на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ – глоба в размер на 400 лева, за извършено от него нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ , като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :