Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Берковица, 26.10.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……... ……... втори наказателен състав в публично заседание на четиринадесети  октомври……………..………….

през две хиляди и петнадесета година..... …. …………………. …в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря П.И............. ……........…. ……........………………и в присъствието на прокурора..………………......………. …....…..като разгледа докладваното от съдията Георгиева..…... ……………………... ……... АН дело №244 по описа за 2015г…........... ………....и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление №15-0243-000111 от 01.04.2015г. на Началника на РУП към ОДМВР Монтана ,РУ-Берковица на Г.С.М. *** и  ЕГН **********   е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП.

       Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г.С.М. , който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да  отмени или измени атакуваното наказателно постановление,като намали размера на наложените  наказания. В хода на въззивното производство  се явява лично и  поддържа искането си.

         Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

        Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

       Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява  ОСНОВАТЕЛНА.

        Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 22.03.2015г. около 18.30 часа в гр.Берковица,на ул.”Хаджи Петър Илиев” до ЖП гара  с посока на движение от жп прелез към бензиностанция ОМВ  се движел лек автомобил „Дайхатсу” ,което не е регистрирано по надлежния ред и без поставени регистрационни табели на определените за това места. При проверката се установило, че водач на МПС бил  Г.С.М.  , жалбоподател в настоящето производство.

       Проверяващите счели, че деянието на жалбоподателя съставлява административно нарушение и съставили акт за установяване на административно нарушение.

       Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

     Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство . 

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административното нарушение е деяние, извършено посредством действие или бездействие, нарушаващо установения ред на управление в конкретна правна сфера, което е осъществено виновно и е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

 Събраните доказателства в хода на проведеното против жалбоподателя административно наказателно производство и в хода на съдебното следствие такива установяват по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН – 22.03.2015г. около 18.30 часа в гр.Берковица,на ул.”Хаджи Петър Илиев” до ЖП гара  с посока на движение от жп прелез към бензиностанция ОМВ  се движел лек автомобил „Дайхатсу” ,което не е регистрирано по надлежния ред и без поставени регистрационни табели на определените за това места.

Този факт не се оспорва по същество от жалбоподателя. Извършеното от жалбоподателя е действие и същото съставлява административно нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 1 пр.1 ЗДвП произтичащо от неспазване на задължението по чл. 140, ал. 1 т. 1 от същия закон. Според същия текст-  по пътищата, отворени за обществено ползване какъвто е пътят, по който се е движил жалбоподателят ,се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани по надлежния ред. Редът за регистриране и отчет на МПС в Република България се определя от Министъра на вътрешните работи, съгласувано с Министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Този ред министърът на вътрешните работи е определил с Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях.

Факт е,  че управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано в Република България по реда, установен в цитираната горе Наредба № І-45/24.03.2000 г. Причините, обусловили управлението на МПС без регистрация в РБ не изключват обществената опасност на деянието или вината на дееца. Самото неизпълнение на задължението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е юридически факт, пораждащ административно - наказателната отговорност на жалбоподателя. Нарушението е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

При установените горе факти и изложените доводи съдът прие, че на посочената в АУАН и НП дата, като е управлявал нерегистрирано в РБ по надлежния ред МПС по път отворен за обществено ползване, жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 175, ал. 1, т. 1,пр.1 във  вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

 Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. Съобразявайки закона наказващия орган, определяйки вида и размера на наказанието правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 175 ал. 1 т. 1 ,пр.1 от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя двете кумулативно предвидени наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС.

    По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение и практиката на АС Монтана по подобен род дела.

     Предвид гореизложеното, правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието глоба и лишаване от право да управлява МПС административнонаказващият орган не е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. По делото липсват доказателства, че жалбоподателят е наказван и друг път за подобни нарушения, липсват и доказателства какви доходи реализира той.        Ето защо размерът на наложеното наказание глоба следва да се намали на 50.00 /петдесет/ лв. глоба. Наказанието на жалбоподателя да управлява МПС за срок от три месеца също следва да бъде намалено към минималния размер от 1 /един/ месец.

   Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р Е Ш И:

 

      ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №15-0243-000111 от 01.04.2015г. на Началника на РУП към ОДМВР Монтана ,РУ-Берковица ,с което на Г.С.М. *** и  ЕГН **********   е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП,като НАМАЛЯВА наложеното наказание глоба на 50.00 /петдесет/ лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :