МОТИВИ  :                                                           НОХД  167 / 2015 Г.

                                                                                       13.11.2015год.

 

 

Подсъдимия С.А.Г. роден на *** *** , живущ *** , българин , български гражданин , разведен , осъждан,със средно образование, на  работа във фирма „Космострой- груп”  ЕООД,със седалище и адрес на управление     гр.  Пловдив,ЕГН ********** е обвинен  В ТОВА,ЧЕ през нощта на 6 срещу 7.03.2009 година в с. Замфирово,област Монтана,община Берковица пред дом № 13 на ул. „Никола Йонков Вапцаров” чрез използване на техническо средство/подправен или специално подбран ключ” противозаконно отнел от владението на Британската гражданка У.С.Б. собствения и лек автомобил марка „Фолксваген- Голф 4 TDI” с испански регистрационен № 8269 DKN , номер на рама WWWZZZ1JZWW098120 и номер на двигател ANF 044411 без съгласието на собственика и с намерение да го ползва-престъпление по чл.346 ал.2 т.3 във връзка с чл.346 ал.1 и чл.195 ал.1 т.4 от НК

Представителят на РП-Берковица поддържа обвинението.Навежда доводи,че не са налице  смекчаващи вината обстоятелства,а само отежняващи такива, поради което намира,че следва наказанието да се определи при условията на чл.54 от НК,като същото следва да се изтърпи ефективно.

Подсъдимият С.А.Г.  нередовно призован, не се явява. След образуване на досъдебното производство, привличането му като обвиняем , налагането на мярка за неотклонение и предявяване на разследването, подсъдимият Г. е напуснал страната и местоживеенето му не е известно. С цел гарантиране на процесуалните му права при насрочване на делото е извършено щателно издирване, като са изискани справки  относно задграничните му пътувания и има ли регистрирано завръщане в страната, като са направени опити да бъде призован на всички известни адреси. Изискани са справки от ГДИН за установяване дали подсъдимия пребивава в затворите и арестите на страната.Извършените процесуални действия не са дали резултат и предвид характера на повдигнатото обвинение и събрания доказателствен материал съдът прие, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи на разкриване на обективната истина, поради което и делото се гледа по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК. Назначеният му в съдебното производство служебен защитник  изразява становище, че от фактическа страна делото е изяснено и обвинението е безспорно доказано.Взема становище за наличието на предпоставките на чл. 55 от НК спрямо подзащитния и моли съда за налагане на минимално наказание,изпълнението на което да се отложи при условията на чл.66 от НК.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изготвена е експертиза ,от която се установява стойността на противозаконно отнетия автомобил ,която към момента на извършване на деянието възлиза на 4800 лева при размер на минималната работна заплата през този период 240 лева.

Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство,както и във връзка с доводите и съображенията на страните,приема за установено следното :

    Подсъдимият С.А.Г. е роден на *** ***. Живее в същия град, ул. „Христо Г.Данов” № 8, ет.2,ап.6,разведен.

   За времето от 13.06.2000 година до 27.02.2012 година с четири присъди и едно определение по чл.382 от НПК на Пловдивски районен съд за умишлени престъпления от общ характер- чл.308 ал.1 от НК,чл.209 ал.1 от НК, чл.210 от НК, чл.343б от НК и чл. 206 ал.1 от НК е осъден на глоба, лишаване от свобода,изтърпявано при условията на чл.66 ал.1 от НК или ефективно. Последното наказание е изтърпяно на 05.09.2013 година.

         Свидетелката У.С.Б. е гражданин на кралство Вуеликобритания, но със съпругът и притежавали недвижим имот- дворно място и жилищна сграда,находящи се в с. Замфирово,област Монтана,община Берковица на ул. „Н.Й.Вапцаров” № 13, който ползвали за почивка. През 2005-2006 година закупили от Испания лек автомобил марка „Фолксваген- Голф 4 TDI” с испански регистрационен № 8269 DKN , номер на рама WWWZZZ1JZWW098120 и номер на двигател ANF 044411. През месец март 2009 година семейството пребивавало на цитирания адрес в Република България. Вечерта на 06.03.2009 година автомобилът бил паркиран на обичайното му място- на тротоара пред имота със заключени врати и включена аларма.Възползвайки се от обстоятелството,че жилищната сграда се намира на по- далечно място в двора,подсъдимият С.А.Г., който по това време се намирал в района, отишъл на набелязаното място и с помощта на подправен ключ успял да отвори автомобила и да го подкара. Заминал със същия за гр. Пловдив, където на 02.04.2009 година регистрирал същия в КАТ на името на притежаваното и управлявано от него дружество „ХАРД”ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив с ДК№ РВ 79-61КМ/л.67-68 от досъдебното производство/. Същия ден спазарил автомобила за продажба със свидетеля Б.А.Б.. На 02.04.2009 година сделката е оформена с нотариално заверено пълномощно № 02943/л.42/.На 12.05.2009 година, тъй като автомобила вече бил обявен за издирване, при опит за препродажба е открит.Извършено е разпознаването му /л.62,63 от досъдебното производство/ и върнат на собственика с постановление от 29.06.2009 година/л.64-65/.

     Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен и несъмнен начин и от събраните по делото гласни доказателства /приобщени по реда на чл.281,ал.3 и 5 от НПК.Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като убедителни,безпристрастни и логически последователни.Същите кореспондират и със събраните в хода на производството писмени доказателства и с обясненията на подсъдимия.

     Изпълнителното деяние по чл.346 ал.1 от НК / като основен състав/ се изразява от обективна и субективна страна в отнемане на  МПС от владението на другиго,при което деецът прекъсва това владение и установява свое  такова. Законът изисква да е налице не какво да е отнемане,а противозаконно без съгласието на владелеца с намерение да се ползва,а не да се присвоява.От приетата по-горе фактическа обстановка  се доказа по безспорен и категоричен начин намерението на подсъдимия,а именно да вземе МПС , което регистрирал на името на фирмата си и впоследствие продал.

    Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му части – той е прекратил фактическата власт на собствениците, върху автомобила, предмет на престъплението, и е установил своя трайна фактическа власт върху него – завладял  го е , придвижвал се е с него, съобразно своето желание и впоследствие го е продал.

При осъществяване на престъплението за улеснение, подсъдимият е използувал е подправен ключ . Именно с него, подсъдимият е отворил автомобила и го е  привел в движение.Това мотивира съда да приеме, че отнемането е извършено чрез използване на техническо средство по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 от НК.

    С оглед на приетата от съда по-горе фактическа обстановка се доказва,че противозаконното деяние – отнемане на МПС е осъществено при условията на чл.195 ал.1 т.4 от НК,поради което деянието е  съставомерно и по чл.346 ал.2 т.3 от НК.

     Предвид гореизложеното съдът намери,че подс. С.А.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.346 ал.2 т. 3 от НК във връзка с  чл.195 ал.1 т.4 от НК и го призна за ВИНОВЕН  за това,че през нощта на 6 срещу 7.03.2009 година в с. Замфирово,област Монтана,община Берковица пред дом № 13 на ул. „Никола Йонков Вапцаров” чрез използване на техническо средство/подправен или специално подбран ключ” противозаконно отнел от владението на Британската гражданка У.С.Б. собствения и лек автомобил марка „Фолксваген- Голф 4 TDI” с испански регистрационен № 8269 DKN , номер на рама WWWZZZ1JZWW098120 и номер на двигател ANF 044411 без съгласието на собственика и с намерение да го ползва.

    От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието,предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

    Причините за извършване на престъплението са ниско правно и обществено съзнание и култура,незачитане на чуждата собственост,пренебрежително отношение към установения обществен порядък и трайно установени престъпни навици.

    ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За извършеното от подс.Г. престъпление съдът му наложи съответното наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При определяне вида и размера на наказанията съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

Съгласно първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години.

С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК. Съдът намери,че в процесния случай не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства .За да са налице условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК е необходимо да е налице едно изключително или многобройни /няколко/ смекчаващи обстоятелства, от наличието на което/които да може да бъде направен извод,  че най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. В случая не са налице смекчаващи обстоятелства , а само отежняващи такива-наличието на предишни осъждания,липса на изразено съжаление и процесуалното поведение на подсъдимия,който се е отклонил от определената му мярка за неотклонине и е напуснал страната,поради което съдът намери, че за извършеното престъпление е съразмерно предвиденото наказание лишаване от свобода в диапазона от 1 до 10 години.

Поради изложеното съдът  определи наказанието при условията на чл.54 ал.1 от НК  към минимума за извършеното престъпление наказание, а именно една година   лишаване от свобода. Като взе предвид, че подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода, съдът определи режима на изтърпяване на наказанието на основание  чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от  закрит тип.

 

     С така наложеното по вид и размер наказание съдът,счита,че ще се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция,а наказанието да въздейства поправително,предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

    При този изход на делото подсъдимият Г. следва да заплати по сметка на ОД на МВР-Монтана сумата от  30,00лв. разноски по делото,както и  по сметка на РС-Берковица сумата от 5лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

     Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                 СЪДИЯ  :