Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                 Гр. Берковица, 25.11 . 2015 година

 

      Берковският районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на  08.10. две хиляди и  петнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЮЛИТА Г. 

 

при секретаря Т.Й.      ,като  разгледа докладваното от съдията Г.  АНД № 192 /2015 г. по описа на БРС  ,за да се произнесе  взе в предвид  следното :

 

       Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

               Постъпила е жалба от В.С.З. *** и ЕГН ********** против Наказателно постановление № 15-0243-000198/04.05.2015 г. на Началника на Районно управление на полицията гр. Берковица, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева по чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП за това,че на 07.01.2015 г. в 11:37 часа в Община Берковица, на път ІІ клас №81 на км.81+233 местността „Сечен камък” и с  посока на движение от  гр.Монтана към гр.Берковица управлява лек автомобил „Хонда Сивик” с рег.№ М7903АТ, със скорост 76 км/ч, при ограничение от 50км/ч, превишение от 26 км/ч./приспаднати са 3км от фиксираната скорост 79км/ч.

          Жалбоподателят твърди, че заснемането е станало с мобилно устройство, в присъствието на контролен орган, че мястото на заснемането не е обозначено.В съдебно заседание редовно призован ,се явява лично.Моли да се отмени обжалваното наказателното постановление. 

          Въззиваемата страна не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи и съображения, приема за установено следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на  07.01.2015 г. в   Община Берковица, на път ІІ клас №81 на км.81+233 местността „Сечен камък” свидетелят Г.В. – мл.автоконтрольор при РУ  Берковица към ОД на МВР-Монтана, съвместно с негов колега В.В. извършвали контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства /МПС/ с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TRF1-M сериен № 0610/12, монтирана в служебния им автомобил. В 11:37  часа автомобилът –„Хонда Сивик” с рег.№ М7903АТ , управляван от жалбоподателя, преминал през обсега на радарното устройство. Последното фиксирало скорост на движение 76 км/ч, при ограничение от 50км/ч, превишение от 26 км/ч./приспаднати са 3км от фиксираната скорост 79км/ч.

      Управляваният от жалбоподателя автомобил не бил спрян от полицейските органи. В по-късен момент, при направена справка е установено, че собственик на цитираният лек автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е В.С.З. *** и ЕГН **********. За констатираното нарушение до жалбоподателя В.С.З. *** и ЕГН ********** била изпратена покана, получена от него лично   да се яви в РУ "Полиция" – Берковица във връзка с извършено нарушение с управлявания от него автомобил –„Хонда Сивик” с рег.№ М7903АТ . В дадения с поканата 7-дневен срок жалбоподателят не се явил в сградата на РУ Берковица, поради което на 25.02.2015г. в негово отсъствие бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 210/15, бл. № 753895, с който отговорността на жалбоподателя била ангажирана за нарушение по 21, ал.2 от ЗДвП, като актосъставителят – св.Г.В. - младши автоконтрольор, приел, че водачът на  07.01.2015г. около 11.37 часа на път ІІ клас №81 на км.81+233 местността „Сечен камък” е управлявал собствения си лек автомобил –„Хонда Сивик” с рег.№ М7903АТ , със скорост 76 км/ч, при общо ограничение за населеното място - 50 км/ч, превишение от 26 км/ч./при приспаднати 3 км/ч./, което е било установено с посочената мобилна система за видеоконтрол. Актът е съставен в присъствието на св.В.Г.в., присъствал и при извършване и установяване на нарушението. С писмо от 24.03.2015г. АУАН е изпратен до РУП Монтана за връчване на нарушителя. Препис от акта за установяване на административно нарушение е връчен на лицето на 06.04.2015г., като жалбоподателят не е вписал възражения. Такива не е депозирал в тридневния срок по чл.44, ал.1 ЗАНН.

     Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, като за извършеното нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, на осн. чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 210/15, бл. № 753895,  НП № 15-0243-000198/04.05.2015 г ., снимков материал от заснет клип към преписката, справка за собственост на МПС, докладна записка и писмо относно изпращане на АУАН за връчване, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Г.В. и В.В..

         При така установената фактическа обстановка, могат да се направят  следните правни изводи:

            В административно-наказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, обуславящи отмяната му. Правилно и законосъобразно на основание чл.36, ал.1 ЗАНН е образувано административнонаказателното производство. АУАН съдържа всички реквизити на чл.42 от ЗАНН. Съставен е от компетентен орган, за което не се спори. Актът не е съставен непосредствено на датата на нарушението, но е съставен в срока по 34, ал.1, т.2 ЗАНН – в тримесечен срок от откриване на нарушителя, поради което възражението че АУАН не е съставен веднага на място е неоснователно. АУАН е съставен въз основа официални документи, поради което по силата на чл.40, ал.4 ЗАНН свидетели не се изискват, но в него е посочен свидетел при извършване и установяване на нарушението въз основа данните от техническото средство заснело автомобила и проверка за неговата собственост, свидетелят В. и св.В. са присъствали при извършване на нарушението на неговото място и при установяването му, т.е спазена е и разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗАНН. В акта ясно е описано нарушението и обстоятелствата на неговото извършване. 

             В АУАН е посочена превишена скорост от 26км./ч., която действително е различна от установеното превишение във фотоснимката от 29км/час, но разликата е в намаляване на величината на превишение, поради допустима грешка на уреда, което е изцяло в полза на санкционираното лице и попада в обхвата на приложимата санкционна норма по чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП. 

             В случая нарушението е установено чрез система TRF1-M сериен № 0610/12, която заснема и записва датата, часът на нарушението и регистрационен номер на МПС, т.е. системата е използвана по предназначение по смисъла на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП.  Съдът счита, че водачите са длъжни да изпълняват задълженията си по ЗДвП и следва да управляват автомобилите със скоростта, разрешена за съответната категория МПС – в случая с 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП. Именно и тази разпоредба се сочи за нарушена в конкретния случай, поради което дори мястото да не е било обозначено със знаци за видеонаблюдение, то това не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление. 

            Автомобилът не е спиран на място за съставяне на АУАН, но законът не възвежда такова задължение, а единствено ограничава срокът за съставяне на АУАН, който е обвързан с времеви период от датата на нарушението или от установяване на нарушител - аргумент от чл.34, ал.1  от ЗАНН, поради което направеното възражение от жалбоподателя е неоснователно. Следвайки разпоредбите на закона АУАН е съставен в отсъствие на установения нарушител като собственик на автомобила, същият е бил надлежно поканен да се яви в РУ – Берковица във връзка с извършено нарушение с управлявания от него автомобил –„Хонда Сивик ”, получил е поканата, но въпреки това не се е явил в дадения му срок, поради което съдът намира, че е изпълнена процедурата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, която е отразена и в съставения акт. След това актът надлежно е изпратен и връчен на нарушителя лично, подписан от него, който се е запознал със съдържанието му и не е посочил какви възражения има. Изпълнена е и разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН като му е даден 3-дневен срок от подписването на акта да направи писмени възражения по него. Тези обстоятелства се установяват от показанията на актосъставителя Г.В. и свидетеля по акта В.В., както и от приложените писмени доказателства , поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.  

            Издаденото въз основа на АУАН атакувано НП е законосъобразно и е издадено от компетентен орган, какъвто е началник РУ Берковица. В НП точно е посочено правното основание, ангажиращо наказателната отговорност на нарушителя, както и извършеното нарушение. Обжалваното наказателно постановление не страда от процесуални пороци, носи всички необходими реквизити по чл.57 от ЗАНН. НП е обосновано и подробно в неговият диспозитив е описано извършеното нарушение, съответстващо на правната му квалификация. 

           Предвид така изложеното, съдът намира, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е извършил процесното административно нарушение. Поради установеното движение със скорост, надвишаваща разрешената предвидена в пътен знак В-26  от 50 км/ч,правилно нарушението е квалифицирано като такова  по чл.21 ал.2 от ЗДвП. По силата на чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална скорост извън  населено място от 21 до 30 км/ч, водачът се наказва с глоба от 100 лв.

В случая  не се установява несъответствие на описанието на нарушението с доказателствата и противоречие на санкционираното превишение на скоростта с отразеното такова във фотоснимката на автомобила, с който то е извършено.

             На следващо място, както се посочи по-горе, действително автомобилът не е спиран от служители на МВР, тъй като нарушението е установено с автоматично техническо средство, което е мобилно и е прикрепено към използвания служебен автомобил. Нарушението е установено с техническо средство по смисъла на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, което е заснело номера на МПС, датата и точния час на нарушението. Това техническо средство TRF1-M сериен № 0610/12, по своята същност вече представлява система за установяване на нарушението, за каквато сочи и чл.189, ал.15 ЗДвП, тъй като тази система се състои от две технически средства свързани и работещи заедно - на първо място системата за автоматично записване с видеоконтрол, с която се изготвя фотоснимката на автомобила, която е тип TRF1-M сериен № 0610/12,на второ място към нея се прикачва радар , който установява скоростта на движение. Именно за това в случая тази система, заснемаща точния час на нарушението, датата на същото и регистрационен номер на МПС, е използвана по реда на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при което изготвените от нея снимки и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес по силата на чл.189, ал.15 ЗДвП. Законосъобразно с това техническо средство е установено нарушението без да е необходимо да се спира на място водача, тъй като същият е установен именно чрез съпоставка на номера на автомобила, с неговия собственик, който е и управлявал автомобила.

      Относно бланкетното оплакване за несъобразяване на НП с практиката на ВАС, вероятно, жалбоподателят има предвид т.р. № 1/26.02.2014г. на ВАС, което обаче, е неотносимо към конкретния казус, тъй като касае процедурата и начина на издаване на електронен фиш, но не и тази, при която, както е в настоящия случай, деецът се санкционира по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП.

         При гореизложените мотиви съдът счита, че НП е законосъобразно, наложеното с него административно наказание е справедливо и законосъобразно определено, в посочения в чл.182, ал.2, т.3 от  ЗДвП размер, поради което същото следва да бъде потвърдено.

                   Водим от изложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0243-000198/04.05.2015 г. на Началника на Районно управление на полицията гр. Берковица, с което на жалбоподателя В.С.З. *** и ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева по чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП

Решението може да се обжалва  пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                           

                                                                                                        Председател: