Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 29.01.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 15 януари………..…………………………………… през две хиляди и петнадесета година……..…………………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св..П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 526 по описа за 2014г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ.

        

Ищцата В.А.Б. твърди, че работела като „детегледач” при ответника до 27.10.2014 година, когато със Заповед РД-13-20 от същата дата трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.1, т.6 от КТ. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършила никакво тежко нарушение на трудовата дисциплина. Освен това навежда доводи, че е издадена в нарушение на чл.333 КТ, тъй като  с решение на ТЕЛК 0789/09.04.2014 г. е с определена 50% инвалидност и преди уволнението не е изисквано разрешение от ИТ. Моли съда, да постанови решение, с което признае уволнението  за незаконно и да я възстанови на заеманата от нея преди уволнението длъжност, да се извърши поправка на основанието за уволнението, вписано в трудовата й книжка. Претендира и направените в производството разноски.

 

В срока за отговор ответникът ДДМУИ – Берковица оспорва предявените искове. Твърди, че заповедта е издадена съгласно изискванията, подробно мотивирана и издадена от компетентен орган. Твърди още, че изследвайки тежестта на допуснатото нарушение приемайки го за тежко такова директора на ДДМУИ подробно е изследвал трудовия и здравословен статус на ищцата и от извършената проверка е установено, че не попада във визираните по чл. 1 от Наредба 5/1987 г. за болестите, при които работниците, страдащи от тях имат особена закрила. Молят съда, да постанови решение, с което отхвърли предявените искове като неоснователни и им присъди направените в производството разноски.

 

Доказателствата по делото са писмени. От анализа им се установява следната фактическа обстановка :

 

Ищцата заемала длъжността „детегледач” по безсрочно трудово правоотношение при ответника. На 27.10.2014 година последното било прекратено със Заповед РД 13-20 на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ.

Основното възражение относно незаконосъобразността на уволнителната заповед се свежда до нарушена процедура при уволнението с оглед закрилата на уволнената инвалидизирана.

Правната теория и константната съдебна практика поставят изискване към работодателя при прекратяване на трудово правоотношение да спази регламентираната в КТ процедура според вида на прекратителното основание и да мотивира съответно заповедта си. Само тогава съдът може да проведе цялостен и задълбочен контрол по правилността на извършеното уволнение. С оглед изискванията на чл.312 във връзка с чл.310 от ГПК в доклада си съдът е разяснил на страните, че “доказателствената тежест по отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се носи от ответника. Следва да бъде доказана законосъобразността на уволнението – заповедта да е издадена от компетентно лице, да съдържа изискващите се от закона реквизити, да е спазена процедурата по уволнението и връчването на заповедта, да са настъпили визираните в последната основания, предпоставящи сочената хипотеза на уволнение...”. Правото на работодателя да прекрати трудовото  правоотношение с работника е потестативно по своя характер и поражда действие с достигане на изявлението до адресата. Към този момент следва да се преценява и дали това потестативно право е правилно упражнено, т.е. била ли е налице закрила по чл.333 от КТ и изпълнена ли е процедурата по нейното реализиране. Основното възражение е, че ищецът се ползва от закрилата по чл.333, ал.1 КТ, която норма предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение на някое от предвидените основания, между които и процесното по т.6 на чл.330, ал.2 КТ(неправилно посочено в заповедта като ал.1), работник или служител, който е трудоустроен може да бъде уволнен само след предварително съгласие на ИТ Освен това съгласие, необходимо е да бъде взето становище и от ТЕЛК (арг. чл.333, ал.2 КТ). Ищцата е ангажирала доказателства, от които е видно, че към датата на уволнението е инвалидизирана с 50 % установена трайна нетрудоспособност. Следователно ищцата е от кръга лица, ползващи се с предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.1 от КТ. Задължителната съдебна практика приема, че със закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ се ползват всички лица с трайно намалена трудоспособност. Ответникът не ангажира доказателства да е искал и да е получил съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Процедурата по реализиране на закрилата по чл.333 от КТ е задължителна за работодателя. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 от Кодекса, при нарушение на тази процедура, съдът отменява атакуваната заповед без да разглежда спора по същество.

Като приема, че е нарушена процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, а именно за ищцата като лице, което страда от заболяване, определено в наредба на министъра на здравеопазването, работодателят не е поискал и не е получил разрешение за уволнението й на посоченото в заповедта основание.

 

Предявен е и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Същият, предвид естеството си, е обусловен от изхода на иска за признаване на уволнението за незаконно. Възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност е естествена последица от положително проведен иск за признаване на уволнението за незаконно. Ето защо в конкретния случай и предвид изложеното по – горе, ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „детегледач” в Дом за деца и младежи с умствена изостаналост, град Берковица.

 

При такъв изход от делото ответникът следва да заплати и направените от ищеца разноски.

 

При такъв разбор на доказателствата , съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО уволнението на В.А.Б. с ЕГН **********,***, извършено със Заповед № РД-13-20/27.10.2014 г. на Директора на Дом за деца и младежи с умствена изостаналост гр. Берковица и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповедта.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА В.А.Б. с ЕГН **********,*** на заеманата преди уволнението длъжност ––„детегледач” в Дом за деца и младежи с умствена изостаналост гр. Берковица

 

ОСЪЖДА Дом за деца и младежи с умствена изостаналост гр. Берковица, ул. Стефан Стамболов № 34 ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Б. с ЕГН **********,*** направените в производството разноски в размер на 340.00 лева.

 

ОСЪЖДА Дом за деца и младежи с умствена изостаналост гр. Берковица, ул. Стефан Стамболов № 34 ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 в размер 80.00 лева, както и 5 (пет) лева при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 29.01.2015г.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: