МОТИВИ:                                                                 НОХД  №233/2015Г.

                                                                                     22.12.2015ГОД.

 

         С Обвинителен акт на РП-Берковица подсъдимия В.Ж.Н.-роден на *** година в гр. Средногорие, с           постоянен  адрес и живущ ***,българин, български гражданин,                                                  неженен, осъждан, с основно образование,не работи,                                                  ЕГН ********** е обвинен  в това че на 30.04.2015 година около 14.30 часа след обяд в центъра на гр. Берковица- района на кооперативния пазар при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с подсъдимите М.В.Р. и Т.В.Р. отнел от владението на М.И.М. ***, ЕГН ********** сумата от 70/седемдесет/ лева без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да я присвои- престъпление по чл.196 ал.1 т.1 във връзка с чл.194 ал.1,чл.20 ал.2 и чл.29 ал.1 б.”б” от НК

      Със същия Обвинителен акт е обвинена и подсъдимата М.В.Р.-родена на *** година в гр. Велико                                                                Търново,с постоянен адрес и живуща ***,                                                               кв.”Раковица”, ул. „Крайречна” №31,българка, българ -                                                              ска гражданка,неомъжена,осъждана, с начално обра -                                                              зование,не работи,ЕГН ********** ЗА  ТОВА, ЧЕ на 30.04.2015 година около 14.30 часа след обяд в центъра на гр. Берковица- района на кооперативния пазар при условията на повторност и в съучастие като съизвършител с подсъдимите В.Ж.Н. и Т.В.Р. отнела от владението на М.И.М. ***, ЕГН ********** сумата от 70/седемдесет/ лева без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да я присвои като случаят е немаловажен  - престъпление по чл.195 ал.1 т.7 във връзка с чл.194 ал.1,чл.20 ал.2 и чл.28 ал.1  от НК .

Обвинена е и подсъдимата Т.В.Р.-родена на *** ***,                                                                 с постоянен адрес и живуща ***,                                                          кв.”Раковица”, ул. „Крайречна” №31,българка, българ-                                                               ска гражданка,неомъжена,осъждана, с начално обра-                                                               зование,не работи,ЕГН ********** ЗА  В ТОВА, ЧЕ на 30.04.2015 година около 14.30 часа след обяд в центъра на гр. Берковица- района на кооперативния пазар в съучастие като съизвършител с подсъдимите В.Ж.Н. и М.В.Р. отнела от владението на М.И.М. ***, ЕГН ********** сумата от 70/седемдесет/ лева без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да я присвои като случаят е немаловажен-   престъпление по чл.194 ал.1,чл.20 ал.2 от НК.

          Прокурорът не поддържа обвинението във вида, в който е предявено по отношение на подсъдимите В.Ж.Н. и М.В.Р.. Не поддържа и обвинението по отношение на подсъдимата Т.В.Р. във вида,в който е предявено ,а излага доводи,че същото следва да бъде по чл.197 т.2 във връзка с чл.194 ал.3 от НК,като същата бъде оправдана по първоначалното обвинение. Предлага наказателната отговорност да бъде реализирана при условията на чл.54 от НК като намира,че не са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства.В тази насока предлага на подсъдимата Р.   да се наложи наказание  глоба  в минималния ,предвиден в закона размер.По отношение на другите двама подсъдими,прокурорът счита,че обвинението не е доказано и същите следва да бъдат оправдани.

          В  съдебно заседание подсъдимите  се явяват лично и с упълномощен от тях адвокат.

         На досъдебното производство  подсъдимите  се признават  за виновни и дават обяснения.В хода на съдебното следствие,обаче подсъдимата Т.Р. дава обяснения и твърди,че тя е взела парите на продавачката в магазина.Твърди,че парите паднали от джоба й, тя ги взела и излязла от магазина.Другите двама подсъдими Н. и М.Р. отричат да са знаели за извършената кражба          Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

              Подсъдимият В.Ж.Н. е роден на *** година в гр. Средногорире. Живее в гр. Самоков, ул. „Здравец” № 323, неженен. За времето от 18.07.1997 година до 21.01.2014 година със седем присъди и седем определения по чл. 382 от НПК на различни съдилища в страната за умишлени престъпления от общ характер- кражба на чуждо имущество и грабеж е осъден на различни срокове лишаване от свобода с приложение разпоредбите на чл.66 ал.1 от НК или изтърпявани ефективно.

         Подсъдимата М.В.Р. е родена на *** година в гр. Велико Търново. Живее в гр. Берковица,кв. „Раковица”,ул. „Крайречна” № 31, неомъжена. За времето от 10.11.2006 година до 23.12.2011 година с три присъди на различни съдилища в страната за умишлени престъпления от общ характер- кражба на чуждо имущество е осъдена на пробация и лишаване от свобода, последното при условията на чл.66 ал.1 от НК. Има наложени и две административни наказание по реда на чл.78А от НК.

         Подсъдимата Т.В.Р. е родена на *** ***. Живее в същия град, кв. „Раковица”,ул. „Крайречна” № 31,неомъжена.С влязла в законна сила нао 8.12.2012 година присъда по НОХД № 500/2012 година по описа на Районен съд- гр. Берковица за умишлено престъпление от общ характер- чл. 234в ал.1 от НК е осъдена на пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1,2и 6 от НК. Има и наложено административно наказание по реда на чл.78А от НК.

          Двете подсъдими са сестри като са познати и с подсъдимия Н..

Свидетелката М.И.М. притежава павилион за продажба на чехли,чорапи,обувки и др., находящ се в центъра на гр. Берковица в района на кооперативния пазар. На 30.04.2015 година около 14.30 часа след обяд тримата подсъдими В.Н., М.Р. и Т.Р./първият бил на гости на вторите две/ се намирали при павилиона.Подс.Т.Р. заявила,че ще купува детски чехли и съответно започнала да ги оглежда.Впоследствие купила чехлите и плащайки,видяла ,че от джоба на продавачката паднали пари.Навела се,взела ги и излязла от магазина.

Впоследствие кражбата е установена, парите са намерени в подсъдимата Т.Р. и върнати на собственика/ разписка на л.19 от досъдебното производство/.

            Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на свид.М.М.,К.В. и С.Б. .

     Съдът обсъди обясненията на подсъдимите ,като взе предвид,че те освен доказателствено средство,са така също и средство за защита.Ето защо,съдът съпостави обясненията на подсъдимите с останалите гласни и писмени доказателства по делото.Подсъдимите Н. и М.Р. поддържат версията ,че не са извършили кражба на пари,а подс.Т.Р. твърди,че е взела падналите от джоба на продавачката пари.

              При така установената фактическа обстановка съдът намери, че обвинението срещу подсъдимите В.Ж.Н. и М.В.Р. не се доказа и същите следва да бъдат оправдани по обвинението за извършено престъпление,посочено в обвинителния акт. 

          При така установената фактическа обстановка,съдът оправда и подсъдимата Т.Р. по обвинението за извършено престъпление по чл. чл.194 ал.1,чл.20 ал.2 от НК.Съдът прие,че същата е осъществила състава на престъпление по чл.197 т.2 във връзка с чл.194 ал.3 от НК ,тъй като от събраните доказателства се установи,че парите са възстановени веднага на собственика от подсъдимата Т.Р. / разписка на л.19 от досъдебното производство/.Съдът прие,че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай с оглед ниската стойност на противозаконно отнетите движими вещи- пари в размер на 70,00 лева.

  От субективна страна подсъдимата Т.Р. е извършила деянието при форма на вината-пряк умисъл.С отнемането на парите деянието е осъществено и от обективна страна.

          Мотив за извършване на престъплението – стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин. Причини за извършване на престъплението – корист и незачитане на чуждата собственост.

          Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимата Теменужа Р.  за ВИНОВНА  за извършено престъпление по чл.197 т.2 във връзка с чл.194 ал.3 от НК и й наложи съответното наказание .

 При определяне вида и размера на наказанието на подс. Т.Р. за извършеното от нея престъпление, съдът взе предвид обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Извършеното от подс.Т.Р. деяние не съставлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но същото се характеризира с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления. Отегчаващи вината обстоятелства –наличие на предишно осъждане.Смекчаващи вината обстоятелства съдът цени признаването на вината, направените самопризнания както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното такова, с което тя оказва съдействие за установяване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина в пълнота, изразеното критично отношение към деянието, изключително ниската стойност на отнетите вещи и възстановяването им на пострадалата свидетелка.За деянието по чл. 197, т. 2 във връзка с чл. 194, ал. 3 от НК се предвижда наказание пробация или глоба от сто до триста лева. Предвид на това съдът определи на  подсъдимата  наказанието при условията на чл.54 от НК  и наложи  наказание ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 200,00лв. /двеста/ лева. .

         С така наложеното по вид и размер наказание съдът счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на тази подсъдима и по отношение на останалите граждани.

                    Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: