Р Е Ш Е Н И Е

Гр. БЕРКОВИЦА, 07.12.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. БЕРКОВИЦА……... ……... наказателна колегия в публично заседание на 03 ноември..…………. ……………………………….

през две хиляди и петнадесета година..………. ……………………в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

 

при секретаря Т.Й.........…. ……..………………и в присъствието на прокурора..………………......………. …....…..като разгледа докладваното от съдията Г...…..……………………... ……... АНД № 256 по описа за 2014г…........... ………....и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

               С Наказателно постановление №3-КЗ/ 27.01.2014г. на Началника на РУП-Берковица на В.  Д.В. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лв. на основание чл. 315 ал. 1 т. 1 от ЗДвП .

            Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В. , който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Твърди,че е представил застраховка „Зелена карта „,валидна за периода 17.01.2014год. до 21.01.2014год.В хода на въззивното производство редовно призован,не се явява и не представя доказателства в подкрепа на  доводите изложени в жалбата.

         Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

         Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя, посочени в жалбата , намира за установено следното:

        Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

 Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 18.01.2014г. около 16.20 часа на път ІІ-81 на 81+849км.  прелез и с посока на движение от гр.Монтана към гр.Берковица, се движел товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” ,който бил с германски регистрационни табели №НD045811 на жълт фон с валидност от 17.01.2014г. до 21.01.2014год.,валидни само за територията на РГермания. При проверката се установило, че водач на МПС бил В.  Д.В. , жалбоподател в настоящето производство.Същият представил застраховка Зелена карта с валидност от 17.01.2014г. до 21.01.2014год.,валидна само за територията на РГермания,но не е валидна за територията на РБългария.на МПС .

        Проверяващите счели, че водачът няма сключен и действащ договор за застраховка ГО за 2014год.,валиден за РБългария и приели ,че деянието на жалбоподателя съставлява административно нарушение по чл.259 ал.1 т.1 от КЗ и издали акт за установяване на административно нарушение.

        Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответните наказания.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство. Тя не се оспори и от жалбоподателя чрез представяне на доказателства.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна поради следните съображения:

Съгласно чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, който е посочен в наказателното постановление, се наказва лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителната застраховка, или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Същевременно, съгласно чл.259 от КЗ,  договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение, както и когато управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Действително, в случая се установява, че въпросното МПС не е било регистрирано на територията на Република България, като видно от съдържанието на възраженията към АУАН от страна на жалбоподателя и според показанията на свидетеля О., автомобилът е бил внос от Германия. Съгласно чл.259, ал.4 от КЗ задължителната застраховка се сключва при условията и по реда предвидени в Наредбата по чл.255 от КЗ. Въпросната Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства предвижда в разпоредбата си на чл.3, ал.3 задължителна застраховка „Гражданска отговорност” да бъде сключена и при внос на моторно превозно средство или пускане в движение на временно спряно от движение моторно превозно средство преди регистрацията на моторно превозно средство от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, като в полицата се вписва само номерът на рамата на моторното превозно средство. При това положение и независимо от обстоятелството, че въпросното МПС все още не е било регистрирано на територията на страната, то за същото е следвало да има сключен и действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Като е управлявал автомобила без наличието на такъв договор, водачът -жалбоподател е санкциониран на основание  разпоредбата на чл.315, ал.1 т.1 от КЗ, която предвижда наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

 Наказанието е определено правилно по вид с оглед субекта на отговорността – физическо лице, като е наложена глоба. Минималният размер на същата от 400 лева е съобразен с изискванията по чл.27 от ЗАНН и е справедлив.

Не се установяват според съда някакви други нарушения на процесуалните правила, които да могат да бъдат определени като съществени, като и АУАН и наказателното постановление, видно от приложените по делото заповеди са издадени от компетентни лица. Поради това и наказателното постановление следва като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Ето защо и Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление№3-КЗ/ 27.01.2014г. на Началника на РУП-Берковица,с което  на В.  Д.В. ***, с ЕГН ********** за нарушение по чл.259, ал.1  т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лв. на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

      РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: