МОТИВИ                                                            

 

Подсъдимият И.И.Г. е обвинен в това, че на 18.12.2014 година, в град Берковица, област Монтана отнел от владението на Ц.И.М. *** касов апарат „Datecs DP25KL” и касова книга на обща стойност 280 лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието извършил в условията на повторност и случая не е маловажен - престъпление чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28 ал.1 НК.

Подсъдимият се признава за виновен в извършването на кражбата. Пред съда изказа съжаление за стореното, като обяснява, че искал да продаде откраднатото, за да си купи хапчета.

          Представителят на обвинението поддържа фактите, изложени в обвинителния акт и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, а при определяне на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл.55 НК.

         От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, в т.ч. и приобщените такива от ДП, съдът възприе за установена следната фактическа обстановка :

         Св.М. е от с.Слатина и работи като барман в заведение, находящо се в автогарата в град Берковица. На 18.12.2014 година отворил обекта около 06.00 часа, а автомобила си – „Мазда 626” с ДКН СА 2049 РМ спрял в непосредствена близост на паркинга, като забравил да го заключи. Почти веднага в заведението влязъл подсъдимия, който започнал да му предлага да си закупи от него винетен стикер за лек автомобил. Двамата се познават, тъй като са от едно село. Свидетелят отказал да си закупи и Г. си тръгнал. Малко по – късно св.М. отишъл до автомобила си и установил, че от него липсва касов апарат „Datecs” и касова книга. Информирал органите на реда. Последните обходили района и установили по пътя към игрална зала „Лас Вегас” касовата книга, хвърлена в кофа за боклук. Малко по – късно бил установен и Г., в когото бил намерен и касовия апарат. С протокол последният бил върнат на собственика си.  

         Тези факти се установяват от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните свидетели, както и от писмените доказателства, находящи се в ДП.

         Ето защо съдът прие, че е осъществен състав на престъпление кражба.

         Повдигнатото обвинение съдържа и квалифициращия състав на чл.195, т.7 НК, а именно – деянието е извършено в условия на повторност. От представената справка за съдимост е видно, че Г. е осъждан с влезли в сила присъди за други такива престъпления – по НОХД 186/2011 година за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 НК.

         Подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е целял противопрания му резултат.

         За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишсване от свобода за срок от една до десет години.

         При определяне на конкретното наказание, съдът прие, че са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 НК и най- лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, като отчете, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – признание на вината, съдействие за разкриване на обективната истина, разкаянието на дееца, липсата на вреда в резултат на деянието. Ето защо съдът му наложи наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца. Тъй като в хода на производството се установи, че е постановена присъда по НОХД 15/2015 година, която не е била влязла в сила към момента на извършване на деянието, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение в случая, съдът приложи разпоредбата на чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 НК и определи общо наказание между двете присъди, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца. Присъди да заплати и направените в производството разноски, съгласно разпоредбата на чл.189 от НПК.

 

         При такива мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                               

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: