М О Т И В И

към присъда  от 22.04.2015 год. по НОХД № 57/2015 год. на БРС

 

РП – Берковица е внесла обвинителен акт против подсъдимите Т.Г.Г. и Ц.П.К. за престъпление по чл.235 ал.3 т.2 във връзка с ал.1 предложения първо и второ,чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК .

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на защитника на подсъдимите и на самите подсъдими, и след като установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението за извършеното от подсъдимите престъпление по чл.235 ал.3 т.2 във връзка с ал.1 предложения първо и второ,чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК, така както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанието на подсъдимите и проведеното съкратено съдебно следствие, да им бъде наложено наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок под законоустановения минимум,което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Разпитани в съдебно заседание, подсъдимите Г. и К. се признават за виновни и дават съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признават изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Съжаляват за извършеното и молят да им бъде наложено по-леко наказание .

Адв. И.Веселинов – договорен защитник на подсъдимите, не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подсъдимите наказание „лишаване от свобода”като се слезе под законоустановения минимум,прилагайки разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК,изпълнението на което се отложи за определен изпитателен срок.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият  Т.Г.Г. е роден на *** ***. Живее в същото село, женен.С определение от 21.06.2005 година,влязло в законна сила на същата дата по НОХД № 658/2005 година по описа на Районен съд- гр. Враца е постигнато споразумение, с което за умишлено престъпление от общ характер- чл.323 ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му е наложено наказание глоба в размер на 100 лева. Липсват данни за заплащане на същата, а оттук и за реабилитация по право.

Подсъдимият  Ц.П.К. е роден на *** година в гр. Берковица. Живее в с. Горно Озирово,област Монтана,община Вършец, неженен,неосъждан.

С удостоверение № 8689 от 7.01.2013 година  на Изпълнителна агенция по горите към МЗХ- гр. София подсъдимия  Т.Г.Г.  е вписан в публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика за дейностите планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения,предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина и планиране и организация на добива на недървесни горски продукти. С тази регистрация същият се явява като служител по горите по смисъла на чл.235 ал.3 т.2 от НК.

На 15.11.2013 година от РДГ- гр. Берковица е издадено позволително за сеч № 0146287, по силата на което на свидетелят Стефан Викторов Таслаков в качеството на представител на подс. Ц.П.К./ същият пълномощник на наследниците на Иван Вълов Митров/ е разрешено да извърши сеч в имот с кадастрален № 122394, находящ се в землището на с. Горно Озирово,област Монтана,община Вършец на 10 м3 зимен дъб /отдел 3-02,подотдел л на горски фонд/. Срокът на провеждане на сечта и извозването на материала е определен от 18.11.2013 година до 31.12. същата година. След извършване на действията на 21.11.2013 година е съставен протокол за освидетелстване на сечище № 0111818, при който не са констатирани нарушения/ л. 39 от досъдебното производство/. Материалът е извозен като е извършена констатация за придобит 20.24м3 дървен материал- зимен дъб. 20м3 са продадени от подс. К. на лице от гр. Враца, а 2м3 на жител ***.

Свидетелката З.И.И. в качеството си на наследник на Илия Костов И.- б.ж. на с. Горно Озирово,област Монтана,община Вършец починал на 12.12.1997 година притежава широколистна гора с площ от 10 дка, представляваща имот с номер 124071, находящ се в местността „Гореняко”,землището на същото село. Този имот е съседен на цитирания по- горе. На свидетелката е издадено позволително за сеч № 0134341 от 10.09.2013 година със срок за добиване и извозване на дървения материал от 13.09.2013 до 15.11.2013 година. Тези действия са извършени като е изготвен и протокол за освидетелстване на сечище № 0109164 от 7.11.2013 година /л. 89-90/.

След извършване на разрешената му сеч подс. Ц.К. продължил да извършва сеч и в съседни имоти,един от които е този на свидетелката И. като се позовавал на цитираното по- горе позволително № 0146287. Дървеният материал е извозван от свидетеля Калин А.Г. и продаван на жители на с. Горно Озирово. За оформяне на документите К. се обърнал с молба към подс. Т.Г.Г. като му била известно обстоятелството,че същия бил регистриран като лицензиран лесовъд. Получено е съгласие и без да бъдат маркирани дървата за сеч на място, каквото е изискването на закона за времето от 20.12.2013 година до 11.01.2014 година такава е извършвана. Г. не е посещавал местата в местностите „Било”,”Камен дол” и „Голо”, а в самото превозно средство като издавал и превозни билети с номера №599102/22.12.2013г.;599103/23.12.2013г.;599104/23.12.2013г.;599105/23.12.2013г.; 599106/23.12.2013г.;599107/23.12.2013г.;599109/27.12.2013г.;599110/27.12.2013г.;599111/27.12.2013г.;599115/30.12.2013г.;599117/7.01.2014г.;599120/9.01.2014 г.; 599121/9.01.2014г.; 599122/9.01.2014г.;599123/9.01.2014г. и 599124/9.01.2014 година/л. 88 и 40-45 от досъдебното производство/. По този начин двамата подсъдими са придобили и извозили 86 пространствени м3 дърва за огрев- зимен дъб, които продали на различни жители на с. Горно Озирово,област Монтана.

Съгласно заключението на вещото лице Калин Ангелов Найденов по назначената и изготвена съдебно- икономическа експертиза/л. 94-95/ стойността на незаконно добитият и извозен дървен материал към момента на извършване на деянието възлиза в размер общо на 2150 лева, при размер на минималната работна заплата за страната през този период 310 лева/ нанася се 6.32353 пъти/.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно самопризнанието на подсъдимите и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признават вината си и изразиха съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието и заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство експертиза.

 

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимите Т.Г.Г. и Ц.П.К. са осъществили състава на престъпление по чл.235 ал.3 т.2 във връзка с ал.1 предложения първо и второ,чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК,тъй като за времето от месец декември 2013 година до средата на месец януари 2014 година в местностите „Билото”,””Камен дол” и „Голо” ,землището на с. Горно Озирово,област Монтана,община Вършец- отдел 302,подотдел „л” на горски фонд обвиняемите Т.Г.Г. и Ц.П.К. в съучастие като съизвършители, при условията на продължавано престъпления, първият в качеството му на служител по горите- лицензиран лесовъд/удостоверение № 8689/7.01.2013 година на изпълнителна агенция по горите/възползвайки се от служебното си положение без редовно писмени позволително отсекли и извозили 86 пространствени м3 дърва за огрев- зимен дъб на стойност 2150 лева.

Деянието подсъдимите са извършили с пряк умисъл. От субективна страна двамата подсъдими са съзнавали противоправния характер на поведението си и са целели настъпването на вредоносния резултат. С извършване на сечта и извозване на придобития дървен материал деянието е осъществено и завършено и от обективна страна.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени изразеното съжаление за извършеното, липсата на образувани наказателни производства и чистото им съдебно минало.

Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината им обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимите, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът определи наказание и на  двамата подсъдими при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид изказаното от тях самопризнание и наличието на изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства (изразеното от подсъдимите съжаление за извършеното, чистото съдебно минало за подс.К.,а за подс.Г.  предходно осъждане с наложено наказание гроба и липса на образувани наказателни производства за двамата подсъдими), които съдът приема като многобройни в този случаи, съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по – благоприятни за подсъдимите при определяне на наказанието им. Ето защо, съдът наложи на подсъдимите Г. и К. за извършеното от тях деяние по чл.235 ал.3 т.2 във връзка с ал.1 предложения първо и второ,чл.26 ал.1 и чл.20 ал.2 от НК , на основание чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наказание 5 /пет/ месеца лишаване от свобода.

       Така определеното наказание на подсъдимите съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

     Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на двамата подсъдими и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

        За да се поправи и превъзпита  всеки подсъдими  , както и да се изпълнят целите на  генералната превенция съдът намира ,че те не   следва  ефективно да изтърпяват  определеното им наказание – подс.К. не е осъждан и няма законна пречка изпълнението на така определеното наказание да се отложи за изпитателен срок от три години на основание разпоредбата на чл.66 от НК,подс.Г. е осъждан ,като му е наложено наказание глоба,поради което и по отношение на него не съществува пречка за приложението на чл.66 ал.1 от НК  .

На осн.чл. 55, ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно предвиденото ведно с наказанието „Лишаване от свобода” наказание „Глоба” като прецени ,че така определеното наказание е напълно съответно на извършеното от подсъдимите и налагането на наказание глоба би било неоправдана репресия срещу тях.

 

Съгласно правилата на процеса, подсъдимите  бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на 40,00 лева  по сметка на ОД на МВР-Монтана.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: