Р Е Ш Е Н И Е

                     15.04.2015г. гр.Бeрковица

 

                       В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Районен съд Берковица   ІІ-ри наказателен състав  на деветнадесети март през    2015 година,в публично заседание в следния състав :

 

                                                  Председател:  Юлита Г.

 

         При секретаря Т.Й.……………..като разгледа докладваното от съдия Г.  АНД  № 51 описа за две хиляди и петнадесета година за да се произнесе, взе предвид следното

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Производството е по повод жалба на  М.Д.К. *** , ЕГН **********, против НП № 15-0243-000015 на Началника на РУ на МВР-Берковица, в ЧАСТТА с която на жалбоподателя на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 от същия закон, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител, който моли за отмяна на НП.

В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и поотделно,  съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 24.01.2015 год. около 17:10 ч. на ул.”Петроханска” в с. Бързия, на  път ІІ-81 пред частен дом №110 с посока на движение от гр.София към гр.Берковица жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 323” с рег. № М0202 ВХ. Същият се е движил с несъобразена скорост, предприема маневра изпреварване, губи контрол и блъска странично  МПС- лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ВН 9655 ВН,собственост и управляван от Илчо Стефанов от гр.Видин.Този автомобил в резултат на удара се завърта и се удря в стълб. Настъпило е ПТП с материални щети. Водачът е напуснал  мястото на произшествието и след около 25 минути се явил сам.

За така посочения инцидент е бил уведомен екип на РУ на МВР – Берковица и местопроизшествието е било посетено от актосъставителя и свидетеля в настоящото производство.При пристигането си контролните органи са разговаряли първоначално с водача на удареното МПС , а в последствие и с жалбоподателя .Установили са ,че жалбоподателят е напуснал местопроизшествието.Жалбоподателят  действително не бил на мястото на ПТП,но след около 20-25 минути сам се явил,без да се налага да бъде издирван. След оглед на двете МПС контролните органи преценили ,че са налице видими пресни следи от удар  на двете МПС и след като съставили протокол за ПТП / приложен по настоящото производство/ съставили АУАН на жалбоподателя.Последният подписал акта, но не се е възползувал от възможността да впише възражения в него.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение на жалбоподателя  е издадено  обжалваното наказателно постановление като е прието, че е нарушил чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП и на основание   чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено наказание - глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на делото , съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество същата  е основателна.

Безспорно е установено извършеното от страна на жалбоподателя нарушение на ЗДвП , а именно при движение с несъобразена скорост е загубил управление и е блъснал друг участник в движението.Установено е също,че след настъпване на ПТП водачът не е  останал на мястото на произшествието,а продължил и се върнал доброволно сам след около 20-25минути.

От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – свидетелски показания  на свидетелят И.  и актосъставителят Д. се установи, че водачът на МПС и жалбоподател в настоящото производство е допуснал настъпване на ПТП . Причина за това е движението му с несъобразена скорост ,което е довело до загуба на контрол върху управляваното МПС . Това обстоятелство не се отрича и от самия жалбоподател , който  обжалва НП само в частта по отношение на наложеното наказание по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

 С тази част на НП на въззивника е било наложено наказание за нарушение по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП вр. чл.123, ал.1, т.3  от ЗДП.

От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да е участник в ПТП с материални щети, да не е налице съгласие с другия участник в произшествието, досежно обстоятелствата при които последното е възникнало и да е напуснал местопроизшествието, без да уведоми контролните органи.

Съдът намира,че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.В случая нито в АУАН ,нито в НП се съдържат обстоятелства по отношение на това спрял ли е изобщо въззивника след ПТП-то, провел ли е разговор с другия участник, съответно имало ли е или не съгласие между двамата досежно обстоятелствата, при които е възникнало произшествието. Посочено е единствено че въззивникът допуснал ПТП и напуснал произшествието и след около 25 минути се явил сам.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процесуалните правила  е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП в тази му част на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. Същият е лишен от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, при какви приети за установени факти ,за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. Съгласно константната съдебна практика защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая минимални предпоставки за това липсват. Следва да се отбележи и това, че уведомяване на службите за контрол се изисква във всички случаи на ПТП – (с пострадали хора, с причинени само материални щети, при наличие на съгласие между участниците, както и при липса на такова), а оставането на място в две от хипотезите – при пострадали хора и при липса на съгласие. В края на краищата какви факти са били приети за установени, при какви обстоятелства е било извършено това конкретно нарушение може само да се гадае.

    На следващо място при издаването на наказателното постановление наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП, без да е посочил коя от трите хипотези е нарушена. Непосочването на конкретната законова разпоредба, която се твърди, че е нарушена внася неяснота и неточност на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, което ограничава правото му на защита.От друга страна липсва и точно отразяване на елементите, влизащи в състава на административното нарушение, което води до несъответствие между изложените факти и посочената законова разпоредба, която се твърди, че е нарушена, което също съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбподателя, който е нямал възможност да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил и да организира защитата си.

    Соченото в случая, че жалбоподателят не изпълнил задълженията си като участник в ПТП -  е констатация, която съдът не намира за установена. Жалбоподателят наистина е напуснал местопроизшествието, но по своя воля след около 20 минути сам се е върнал. При това не е налице някакъв отказ от негова страна да окаже съдействие за установяване на щетите, а отдалечаване от местопроизшествие, причините за което не са установени-дали защото не е разбрал какво е причинил или по други причини. Затова и не може да се вмени във вина /дори и непредпазлива вина/ на жалбоподателя неоказване на съдействие за установяване на щетите от ПТП. Отделно от това безспорно установено е,че жалбоподателят се е върнал,без да се налага да бъде издирван или връщан от органите на полицията.Съдът намира,че това  нарушение може да се осъществи само умишлено – предполага съзнателен отказ от страна участника в ПТП да вземе участие в установяване на щетите. В случая няма никакво умишлено поведение от страна на жалбоподателя, а както се установи той доброволно сам се е върнал на мястото на ПТП. При това съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил това вменено му нарушение и наказателното постановление в тази му част, с която жалбоподателят е наказан на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

     По изложените съображения съдът счита, че наказателното постановление относно нарушението по чл. 123, ал.1, т.3 от ЗдВП, с което на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказания глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Водим от горното Районен съд Берковица

 

                                      Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 15-0243-000015 на Началника на РУ на МВР-Берковица, в ЧАСТТА с която на М.Д.К. *** , ЕГН ********** на основание чл. 175, ал.1 ,т.5 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Монтана в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: