Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 27.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 17 април.....……..………….……………………………….

през две хиляди и петнадесета година…….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

                                                    

при секретаря П.И..….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Георгиева..………………………..…………...АНД №37 по описа

за 2015г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е въззивна жалба от„Зима Берк” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от И.Т., против Наказателно постановление №12/097/ 16.04.2014г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ и на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00 лв. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

         Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

         Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Видно от изисканите и представени във връзка с това доказателства, се установява ,че НП е връчено на 26.05.2014год.,а жалбата е подадена на ръка в деловодството на ИТ-Монтана на 02.06.2014год. Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,  по следните мотиви:

         При извършена проверка на 28.03.2014г. в 10.45 часа по спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна в магазин „Левче – кефче”, находящо се в гр. Берковица, ул.”Николаевска” № 3, обект на жалбоподателя е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, е допуснало в магазина да работи свидетелката А.Я., като продавач – консултант, престирайки работна сила с работно място, без отношенията да са уредени, като трудови правоотношения и без лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена форма. Всички заварени в обекта работещи лица били поканени да попълнят декларация по чл.399 от КТ, в т.ч. и лицето А.Я..

         Нарушението е констатирано с протокол за извършена проверка от същата дата.

На 03.04.2014г. била извършена и документална проверка. Въз основа на резултатите от нея, на дружеството жалбоподател бил съставен АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното НП, с което имуществената отговорност на дружеството е ангажирана за това, че в качеството му на работодател е приел на работа като продавач консултант А.Я., без да сключи с нея писмен трудов договор.

 В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН наказаният прави възражения в смисъл, че това лице не е работело при него, сочи и графици за работа, от които е видно, че не е включено.

 По-късно с приложеното по делото наказателно постановление на жалбоподателя за гореописаното нарушение е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева. 

         В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразен акт. Навежда доводи,че няма извършено нарушение, тъй като от доказателствата се установява, че към момента на проверката свид.А.Я.  не работила в магазина като продавач-консултант. Твърди,че от представените доказателства било видно, че свидетелката е близка с работещите в магазина и поради тази причина се намирала в момента на проверката там.Освен това на една от служителките и прилошало и се наложило да потърси медицинска помощ,а Я. останала да я замества до завръщането й. По тази причина същата попълнила в декларацията пред проверяващите, че замества, братовчедката си Надя Петкова,което следвало да се разбира, че замества инцидентно. Я. извършвала дейността по собствено желание и без възнаграждение. Счита,че от доказателствата не се установяват основните елементи на трудово правоотношение. Декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ не можела да се счита за единствено, самостоятелно и достатъчно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност.

        От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че по време на проверката свид. А.Я. е била в магазина и е осъществявала трудова дейност-наблюдавала е поведението на клиентите,давала им е информация за стоките и техните цени и е оказвала съдействие на служителката на касата, поради което възникналите отношения между нея и Зима Берк” ЕООД  е следвало да бъдат оформени като трудови в писмен договор. Този извод се подкрепя от приложените в адм. наказателната преписка писмени доказателства.  По своя характер трудовият договор има за предмет престирането на работна сила (жив труд) от работника, като той е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред, трудова дисциплина, работно време, работно място и т. н. Страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. Разпоредбата на  чл. 62, ал. 1 от КТ изисква задължителна писмена форма за трудовият договор. Неподписването на такъв договор съставлява бездействие, с което е осъществено нарушение на  чл. 62, ал. 1от КТ, поради което правилно и обосновано е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 414, ал. 3 от КТ с издаденото НП.

      От обясненията на свид.Я. се установява,че същата замествала своя братовчедка Надя Петкова, която работи в обекта, тъй като тя  се е почувствала зле и е потърсила медицинска помощ. В самата декларация свидетелката Я. е записала, че работното й време  е от 10.30 часа до 10.46 часа, тоест 15 минути.В Констативния протокол Я. отново е вписала,че няма трудов договор и че замества,както и отново е посочила работно време  10.30 часа до 10.46 часа.  

        Изложената фактическа обстановка съдът възприема от всички, събрани в хода на делото доказателства – гласни /показанията на свидетелите/ и писмени. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи се.  

            Че действително лицето А.Я.  е била допусната да работи в обекта, без да има сключен писмен трудов договор, в тази насока съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетелите  С.Ш.,В.Х. и З.И., като същите  изчерпателно посочиха обстоятелства ,свързани с осъществяваната от нея трудова дейност в обект на дружеството жалбоподател. Показанията на свидетелите са логични и последователни, без вътрешно противоречие и липсва каквото и да било основание да не им се дава вяра. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя,че между показанията на свидетелите е налице противоречие.Всеки един от тях пресъздава раазличен момент от поведението на свид.А.Я. в Магазина и всеки един от тях е бил ангажиран по извършването на определени действия във връзка с извършваната проверка.

      На следващо място,от показанията на тримата свидетели се установява,че проверката в обекта е започнала в 10,45 часа и е продължила 30 минути.В този период  в магазина не се е завърнала заместваната работничка Надя Петкова,а е продължила да работи свид.А.Я.. В тази връзка,съдът не възприема твърденията както на процесуалния представител на жалбоподателя ,така и на свид.Я. и останалите свидетели,че същата е останала в магазина само за времето от 10,30 до 10,46часа,т.е. 15 минути.Ако това беше така,то тя в началото на проверката не би била установена да работи в магазина.Още повече ,че и след приключване на проверката,тя е останала там,т.е отразеното в декларацията не отговаря на действително установеното по време на поверката.

От събраните по делото доказателства е видно,  че са налице признаците на трудово правоотношение, тъй като е налице полагане на труд, създадена организация, контрол от страна на работодателя при полагането на труда, които работникът следва да изпълнява. Налице е многократно и повтарящо се изпълнение на трудовата операция, като тяхното повтарящо се изпълнение запълва предоставянето и прилагането на работната сила на работникът или служителя.

      Съдът намира,че нарушението е доказано. Видно от делото, касае се за неизпълнение на разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, където е разписано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Безспорно е установено при проверката на 28.03.0214г., констатирано и с протокол от същата дата, че не е сключван трудов договор между работодателя и лицето А.Я. а същата е престирала работна сила, видно от представената от нея декларация , при което нарушението е доказано.Обстоятелството, че същата е работела в обекта като „продавач-консултант“ без трудов договор е достатъчно да обоснове ангажиране на административнонаказателна отговорност.В този смисъл е и постоянната практика на Административен съд гр.Монтана –арг.Решение от 03.02.2015г. по КАНД №660/2014г. по описа на Административен съд-Монтана и Решение от 18.02.2015 г. по  КАНД №661/2014г. по описа на Административен съд-Монтана

Съдът счита, че в настоящият случай не са налице предпоставките за налагане на наказание по реда на чл.415в от КТ, каквото искане е направено от процесуалният представител в съдебно заседание. Това е така, тъй като със Закон за изменение и допълнение на КТ /Държавен вестник бр.7 от 24.01.2012г./ разпоредбата на чл.415в от КТ е изменена, като е добавена втора аления, съобразно която не са маловажни нарушенията на чл.61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. При липса на изрична разпоредба в тази насока, следва  да се приеме, че ЗИДКТ е влязъл в сила на 28.01.2012г., т.е. преди датата на извършване и констатиране на нарушението. Поради което разпоредбата на  чл.415в, ал.1 от КТ, се явява   неприложима.

        При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.   Както в  АУАН, така  и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и ясно, посочени са  всички елементи от обективната страна на състава му.  По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си. Налице е законосъобразно протекъл процеса по съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление.

      В разпоредбата на чл. 414 ал.3 от КТ е предвидено  за  работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, да  се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

В случая наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 2500лв.  Съдът като взе предвид особеностите на конкретният случай, факта, че работникът е осъществявал трудова дейност в един продължителен период без сключен трудов договор, както и че след установяване на нарушението такъв не е сключен намира, че определена по размер имуществена санкция е справедлива и съответна на извършеното.

Съдът намира, че при определяне размера на наказанието наказващия орган не е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. По делото не се установиха данни за други подобни нарушения на разпоредбите на КТ от жалбоподателя. Съдът констатира, че с оглед тежестта на извършеното нарушение, наложената санкция в размер на 2 500 лева е завишена. Съдът приема, че тежестта на нарушението е висока, но изследва конкретната тежест на процесното нарушение и намира, че санкция в размер на 2 500 лева е несъответна на тежестта на процесното нарушение. Предвид горното съдът намира, че наложената като размер имуществена санкция от 2 500 лева следва да се намали при минимума на 1 500 лева.

                           

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

                                       Р  Е  Ш  И  :

           ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП №12/097/ 16.04.2014г . на Директора на Дирекция”Инспекция по труда”гр.Монтана, с което за нарушение на  чл.62 ал.1 от КТ и на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, на „Зима Берк” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от И.Т.   е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин  / лева , като НАМАЛЯВА размера на наказанието на 1500 лв, /хиляда и петстотин лева./

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: