Р Е Ш Е Н И Е

                     20.04.2015г. гр.Бeрковица

 

                       В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Районен съд Берковица   ІІ-ри наказателен състав  на първи април през    2015 година,в публично заседание в следния състав :

 

                                                  Председател:  Юлита Георгиева

 

         При секретаря П.И.……………..като разгледа докладваното от съдия Георгиева  АНД  №24 по описа за две хиляди и петнадесета година за да се произнесе, взе предвид следното

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Жалбоподателят И.Б.П. ***0 и ЕГН **********  не е  доволен от Наказателно постановление №14-0370-000300 / от  03.11.2014 г. на Началника на РУ на МВР-Вършец .Моли да се отмени НП.В съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат,който излага доводи за отмяна на издаденото НП.

           Възиваемият редовно призован не изпраща представител.

           С атакуваното  НП  жалбоподателя    е наказан на основание чл. 178 д от ЗДП с глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП .

            Не се спори по делото ,че на посочената в акта дата – 02 .09. 2014 г. по подаден сигнал е извършена проверка в гр.Вършец ,на паркинг пред община Вършец.Проверяващите служители на РУ на МВР-Вършец са констатирали ,че лек автомобил “Форд Мондео” с ДК№ М4292ВХ, с водач жалбоподателя е паркиран на място обозначено за инвалиди.

           Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както акта, така и НП, при така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима. 

        Наказателното постановление №0370-000300 / от  03.11.2014 г.  е издадено от компетентен орган - от Началника   на РУ на МВР-Вършец       съгласно заповед № Iз- 1745/28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. .В постановлението и акта се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити и е направено пълно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, мястото на извършването му и доказателствата, които го потвърждават. В хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения  и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателката, което тя е упражнила с подаването на жалба до въззивната инстанция. Вмененото във вина на въз.П.  нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е  индивидуализирано

              Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е съотнесъл установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма и е приел, че въз.  П. е допуснал нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП.От писмените доказателства по делото безспорно се установява, че той е паркирал автомобила си на място, предназначено за паркиране от хора с увреждания, обозначено със съответния пътен знак на паркинга пред Община Вършец. Това обстоятелство не се и оспорва, а и от показанията на свидетелите може да се направи извод  , че е налице паркиране, а не престой по смисъла на чл.93 ал.1 от ЗДП.

        Поради това съдът намира, че нарушението по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП безспорно е било извършено от въз.П..

               Правилно е била приложена и санкционната норма, тъй като в чл.178  от ЗДП се предвижда наказание за  лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, каквото виновно поведение в случая от страна на въз.П. е налице.

 Съдът счита обаче , че преди издаване на наказателното постановление наказващият орган е следвано да направи преценка, дали в случая не се касае за маловажен случай , като е следвало да бъде обсъдена степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. Съгласно ТР №1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че допуснатото от въз. П. нарушение, а и самият той са с   ниска степен на обществена опасност. Причината за допускане на нарушението не е грубо незачитане на правилата на ЗДП, като автомобилът на П. се е намирал на посоченото място за кратко време и не е довел до ограничаване на правата на други лица. Самият той, видно от приложената по делото справка е правоспособен водач на МПС от 2006г., като за този период  е  допуснал  нарушение на правилата за движение и са му налагани наказания,които обаче са извършени в минал период и тези наказания са били изтърпяни, като видно от справката е ,че същите са били извършвани в сравнително далечен период от време.Към настоящия момент няма налагани наказания. Поради изложеното до тук и като взе предвид  степента на обществена опасност на деянието  , която е по-ниска от обичайните случаи на този вид нарушения, добрите характеристични данни на въз. П., причините и обстоятелствата за извършване на нарушението, съдът намира, че макар и формално извършеното от жалбоподателят да осъществява признаците на административно нарушение по чл. 98 ал.2 т.4 от ЗДП, то поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред на държавно управление.Поради всичко изложено до тук съдът намира, че извършеното от въз.П. представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН  и  издаденото против нея наказателно постановление следва да бъде отменено. 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът 

        

                                                        Р  Е Ш  И:

 

         ОТМЕНЯВА  Наказателно Постановление №14-0370-000300 / от  03.11.2014 г. на Началника на РУ на МВР-Вършец  ,   с което на И.Б.П. ***0 и ЕГН **********   е наложено  административно наказание    „Глоба” в размер на 200лв. на основание чл. 178 от ЗДвП. 

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред  Административен съд-Монтана по реда на АПК.

          След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                                                            

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: