Р Е Ш Е Н И Е

                    

                  22.04.2015г. гр.Бeрковица

 

                   В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Районен съд Берковица   ІІ-ри наказателен състав  на втори април през    2015 година,в публично заседание в следния състав :

 

                                                  Председател:  Юлита Георгиева

 

         При секретаря Т.Йорданова……………..като разгледа докладваното от съдия Георгиева  АНД  23 описа за две хиляди и петнадесета година за да се произнесе, взе предвид следното

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.Б.П. *** и ЕГН **********  не е  доволен от Наказателно постановление №14-0370-000310 / от  03.11.2014 г. на Началника на РУ на МВР-Вършец ,с което за виновното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, му било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца..Моли да се отмени НП.

В съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат,който излага доводи за отмяна на издаденото НП.

         Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за незаконосъобразност на наказателното постановление и АУАН. Твърдението в жалбата е, че превишението на скоростта е заради получено телефонно обаждане от жалбоподателя за това, че приятелят му А.Г. бил с влошено здравословно състояние и  не може да управлява автомобила си,а се нуждае от спешна медицинска помощ. Не отрича превишаването на скоростта, счита, че има основателни причини за това обстоятелство, моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен адвокат заявява, че поддържа жалбата, представя документ, чрез който установява здравословното състояние на приятеля си, както и посещението на Спешна помощ- в същият ден за преглед на баща му в гр.Берковица.

ОТВЕТНИКА- РУП-Вършец- редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 18.09.2014г. свидетелите А.Д. и П.Г.  изпълнявали служебните си задължения, като били на местостоянка в с.Спанчевци и осъществявали контрол върху скоростта на движещите по ул.”Георги Димитров” автомобили. Около 10:58 часа покрай тях минал л.а.”Форд Мондео” с рег.№ М 42-92 ВХ, на чийто водач подали сигнал със стоп-палка, тъй като техническото средство за видеоконтрол  „Трафик Радар 1-М 4” с  фабричен №630/13г.,клип №586 отчело скорост на движение от 110км/ч. при допустими за населеното място 50км/ч. След спирането на автомобила, установили, че същият е управляван от настоящият жалбоподател И.Б.П.. Водачът обяснил, че бърза. Показанията на техническото средство били показани на водача. На същия му бил съставен АУАН №287/18.09.14г., който го подписал, без да посочва възражения. 

      На базата на така съставения АУАН, административно-наказващият орган издал предметното на делото наказателно постановление №14-0370-000310 / от  03.11.2014 г. , с което на жалбоподателя за описаното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.  чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, му било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,както и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП ,на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП –глоба в размер на 10лв.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 10.11.2014г., видно от неразделна разписка към него, като жалбата против него е депозирана пред административно-наказващият орган на 10.11.2014г. - т.е. в законоустановеният 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от акта за установяване на административно нарушение №287/18.09.14г.,  НП №14-0370-000310 / от  03.11.2014г. на Началника на РУ-П-Вършец, на останалите писмени документи- представени и приети като доказателства по делото, от показанията на актосъставителя А.Д. и свид.Г., които показания са кредитирани от съда поради тяхната непротиворечивост и безпристрастност.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН и ЗДвП, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

        Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

       При служебно извършената проверка съдът констатира, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В акта, а в последствие и в наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и всички относими към него обстоятелства.

В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства за това, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Установи се по несъмнен начин, че отчетената скорост на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, е била 110км/ч. при допустима скорост по този пътен участък, като част от населено място, съобразно чл.21, ал.1 от ЗДвП - 50км/ч.

     В същото време, от събраните по делото доказателства бе установено, че деянието е осъществено при условията на крайна необходимост по смисъла на чл.8, вр. чл.11 от ЗАНН, вр.чл.13 от НК. Съобразно цитираните разпоредби, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникнала непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси. В конкретния случай са налице доказателства, сочещи, че е възникнала непосредствена опасност – внезапно и кризисно влошаване на здравословното състояние на приятел на жалбоподателя,  наложило последният да потегли веднага към мястото,където се намирал-след с.Спанчевци. Крайната необходимост е била установена  от състоянието на приятеля  на жалбоподателя- А.Г., състоянието на който внезапно се влошило и не могъл да управлява сам собствения си лек автомобил и това довело до притеснението му и телефонирането на жалбоподателя. Доказателство в тази насока е представеният и приет от съда медицински документ, от който е видно, че около час след нарушението, приятелят на жалбоподателя е е посетил и е бил прегледан в Спешна помощ.Действително от прегледа е установено,че причина за влошеното състояние на свид.А.Г. е бъбречна криза.Към момента на обаждането по телефона,обаче това обстоятелство не е било известно на жалбоподателя.Установи се от показанията на свид.А.Г.,че когато се е обадил на жалбоподателя с молба да отиде спешно при него,той не е обяснил подробно как се чувства,а му е съобщил само ,че му е лошо. Поради тази причина,жалбоподателят е възприел случая действително като спешен и е побързал да се придвижи по-скоро до мястото,където се е намирал неговия приятел. Не без значение е и обстоятелството, че в хода на полицейската проверка, жалбоподателят е изтъкнал и пред полицейските служители причината за допуснатото от него нарушение,вписал е това обстоятелство в депозираното в законоустановения срок възражение, което сочи на достоверност на твърдяното от него в депозираната жалба.

Изложеното налага извода, че жалбоподателят макар формално да е осъществил състава на нарушението, същото не е обществено опасно, тъй като е извършено, за да бъдат спасени от увреждане лични блага– здравето и живота на приятеля му от непосредствена опасност, като причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените, т.е. налице са обстоятелства, които изключват отговорността му. 

Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази част като  неправилно.

         По отношение на другото наложено наказание за нарушение на 100 ал.1 т.1 от ЗДП  жалбоподателят не възразява нито в жалбата ,нито в съдебно заседание,поради което в тази част НП следва да бъде потвърдено.

         Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р     Е    Ш    И :

 

         ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №14-0370-000310 / от  03.11.2014 г. на Началника на РУ на МВР-Вършец ,с което И.Б.П. *** и ЕГН **********  за  нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца  като неправилно.

       ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.

 

 

                   Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: