Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

                     14.04.2015г. гр.Бeрковица

 

                       В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Районен съд Берковица   ІІ-ри наказателен състав  на десети март през    2015 година,в публично заседание в следния състав :

 

                                                         Председател:  Юлита Г.

 

         При секретаря Т.Й.……………..като разгледа докладваното от съдия Г.  АНД  № 16 описа за две хиляди и петнадесета година за да се произнесе, взе предвид следното

 

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на Г.П.Г. *** и с ЕГН: **********  против Наказателно постановление № 14-0243-000852 от 12.12.2014г., издадено от Началника на РУП – Берковица,с което е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева на основание чл. 179 ал. 2  от ЗДвП.

    Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г.П.Г.  , който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени  атакуваното наказателно постановление . В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат доразвива доводите, изложени в жалбата,като твърди,че не е извършил нарушението ,за което е наказан,както и че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

    Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

    Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява   ОСНОВАТЕЛНА

  Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната от фактическа страна: 

  Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателя на 29.11.2014 година в 16.50 часа на път ІІ км 80+119  в  местността „Йончови ханове „ с посока на движение от гр.Монтана към гр.Берковица   управлявал лек автомобил . „Мазда 323” с рег. № М 3195ВВ,  собственост на И.Игнатов от гр.Монтана  и при движение с несъобразена скорост спрямо профила на пътя –дясна крива,навлиза частично в насрещната лента за движение  и се блъска в МПС „Ситроен Ксара Пикасо” с ДК № М 8370ВС като му причинява материални щети. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 20ал. 2 от ЗДвП.

         Жалбоподателят Йорданов  е подписал АУАН  без възражения. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал възражение.

   В хода на въззивното производство жалбоподателят  оспорва констатациите, посочени в акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление. Навеждат се доводи,че вина за настъпилото ПТП има водача на другия автомобил,тъй като въпреки знака,който задължава насрещно движещите са автомобили да осигурят предимство,водачът на автомобила не го изчакал и навлязъл в моста,където последвал удара.Непосредствено след настъпилото ПТП,при попълване на декларациите от двамата водачи,жалбоподателят е посочил,че другият автомобил е отнел предимството му.В тази насока са и показанията на свид.Иванов,пътувал в автомобила на жалбоподателя.

   С оглед събраните доказателства,съдът намира,че вмененото нарушение остава недоказано. Актосъставителят не е очевидец на извършеното нарушение и не би могъл да посочи причините за настъпилото ПТП. От там насетне остават обясненията на жалбоподателя в декларацията , който твърди, че другият водач е следвало да му осигури предимство. Тези възражения на жалбоподателя не се опровергават от никое друго доказателство, още повече,че самият водач на насрещно движещия се автомобил признава,че моста е бил регулиран със знак,който го е задължавал да пропусне насрещно движещия се автомобил.Съдът намира,че не е установена безспорно вината  за настъпилото ПТП .

На следващо място,наказващият орган е посочил, че с деянието си Г. е нарушил на чл. 20, ал. 2  от ЗДвП. За твърдяното нарушение на Атанасов е наложено административно наказание, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, съобразно която правна норма наказва се този, който, поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини ПТП, ако деянието не съставлява престъпление. Наказващият орган не е конкретизирал коя точно хипотеза от нормата на ал. 2 е имал предвид.

Съдът намира, че  с оглед тежестта на доказване, административно-наказващият орган е следвало да събере доказателства във връзка с нарушението, при възможност и от трети лица - очевидци, ако е имало такива в конкретния случай, а не само от участниците в настъпилото ПТП.

От всичко казано по-горе следва извода, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а обжалваното НП като незаконосъобразно ще следва да се отмени. 

Районен съд –Берковица в настоящият състав,  след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

                                                           Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯВА НП № 14-0243-000852 от 12.12.2014г., издадено от Началника на РУП – Берковица,с което на Г.П.Г. *** и с ЕГН: **********    за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП и на основание  чл. 179 ал. 2  от ЗДвП  е  наложено  административно наказание  -  „глоба” в размер на 150 лева, като незаконосъобразно.

    РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен  съд-Монтана  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :