Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 21.11.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                              

                                                                     Председател:  Калин Т.

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Т. гр. дело № 260 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по предявен отрицателен иск за установяване право на собственост върху недвижим имот, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба и в допълнителната такава от 23.09.2014г. ищцата М.Г.С. *** твърди, че като наследница на своя баща Георги Костов Стоянов, б.ж. на с.Бързия, починал на 12.02.1991г., заедно с останалите му наследници, е собственица по наследство на недвижим поземлен имот в землището на с.Бързия в местността „Бучняк", съставляващ имот № 090016 по КВС за горната местност, представляващ друг вид терен със селищен характер, при съседи: от две страни полски път, наследници на Борис Костов Стоянов и земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, с площ 824 кв. метра. Имота е ограден като дворно място и в него има построени от наследодателя Георги Стоянов жилищна сграда и стопанска сграда. Поддържа, че наследодателят й Георги Стоянов е придобил собствеността върху гореописания недвижим поземлен имот по наследство от своя баща Коста Стоянов и давностно владение, продължило от 1960г., когато си е построил жилищна сграда в този имот, до смъртта му през 1991г. В имота Георги Костов Стоянов е построил жилищната сграда и стопанската сграда през 1961-62г., а до тогава в този имот е имало друга стара жилищна сграда, построена от неговия баща Коста, която е разрушил впоследствие. Изтъква, че имотът е бил собственост на нейния дядо и баща, никога не е бил безстопанствен имот, никога не е внасян в или коопериран от ТКЗС или отнет на друго основание, не е отчуждаван или конфискуван от държавата, не е заявяван за възстановяване от ОСЗ - Берковица и не представлява земеделска земя. Твърди, че имотът е със селищен характер, въпреки че се намира извън регулационния план на с.Бързия, владее се от нея и останалите наследници на Георги Стоянов в реални граници и винаги е използван за жилищни нужди. Изтъква, че наследодателят й не се е позовал на придобивна давност и не се е легитимирал като собственик на имота, поради което в наследството, останало от него, се включва и владението върху процесния имот, както и правото на наследниците му да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, щом са продължили владението му. Поддържа, че по повод снабдяване с нотариален акт за собственост и отказ да й бъде издадена скица на имота, е разбрала, че имота е записан като държавен, което обстоятелство установява правния й интерес от предявяване на иска. Моли съда, след установяване на твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на нея, че Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие, не е собственик на процесния недвижим имот № 090016 по КВС на землище Бързия, местност „Бучняк", тъй като този имот никога не е бил безстопанствен, никога не внасян в или коопериран от ТКЗС или отнет на друго основание, не е отчуждаван или конфискуван от държавата, не е заявяван за възстановяване от ОСЗ Берковица и не представлява земеделска земя, като моли съда да й присъди съдебните разноски.

Ответникът Държавата, представлявана от Областния управител на област Монтана, в писмения отговор на исковата молба оспорва изцяло предявения иск като недопустим. Твърди, че за същия имот, но с други ищци (брат и племенник на ищцата в настоящото производство) е било образувано гр. дело № 312 по описа на БРС и в. гр. дело № 312 по описа за 2013 г. на Окръжен съд град Монтана, по което с Решение от 14.03.2014 г. (влязло в сила) съдът е отменил и обезсилил решението на БРС по гр. дело 312 по описа на съда за 2013 г. и е отхвърлил предявения иск, който се явява с еднакъв предмет като по настоящото дело - същия имот, за чиято собственост претендират, че са придобили по давностно владение и обща страна (наследодателя Георги Костов Стоянов) на ищците в предишното и настоящото производство. Счита, че след като съдът вече се е произнесъл с влязло в сила решение с подробно изложени в него аргументи, че наследниците на Георги Костов Стоянов не са могли да придобият имота по силата на придобивна давност, изтекла в тяхна полза, то така предявеният иск е недопустим и производството следва да бъде прекратено. Алтернативно излага съображения за неоснователност на иска, като твърди, че с влизане в сила на Закона за държавните имоти, Държавата е придобила имота поради липса на друг юридически собственик, на оригинерно основание - ех lege - по силата на чл. 2, ал. 1 ЗДИ. Поради забраната на чл. 86 от Закона за собствеността, в сила от 1951 г. ред. до 1996 г., да се придобиват имоти държавна и общинска собственост по давност и последващия мораториум по § 1 на ЗД на ЗС в редакцията към 2006 г. (обн. ДВ, бр. 46/06.06.2006 г.), давността за придобиване на държавни имоти спира да тече за срок от седем месеца, считано 31.05.2006 г., а с последното изменение в сила от 31.12.2011 г. - до 31.12.2014 г. С оглед на това изтъква, че ищцата не е могла да придобие имота по силата на придобивна давност - 10 години, изтекла в нейна полза по смисъла чл. 79, ал. 1 от ЗС. Изтъква, че със сила на пресъдено нещо въззивният съд вече се е произнесъл досежно собствеността на процесния имот, процесен и в предходното производство (имот № 090016 с площ 0,823 дка. в местността „Бучняк", землището на с. Бързия, общ. Берковица), като частна държавна собственост. Ищцата не е била привлечена като страна или трето лице помагач в предишния процес, а същевременно не сочи самостоятелно основание за владението си. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявеният иск е недопустим, а при условията на алтернативност да го отхвърли като неоснователен, както и да му присъди направени по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

От представеното Удостоверение за наследници от 24.04.2014 г. на с.Бързия, общ. Берковица се установява, че ищцата М.Г.С. е наследник по закон – дъщеря на Георги Костов Стоянов, б.ж. на с.Бързия, починал на 12.02.1991 г.

По делото е приложена скица № КО3887 от 16.07.2013г. (презаверена на 24.04.2014г.) на ОСЗ-Берковица на имот № 090016 в землището на с.Бързия, общ.Берковица, в местността „Бучняк” с площ 0, 823 дка, начин на трайно ползване – друга селищна територия, от която е видно, че този имот е записан като частна собственост на Държавата – ответника по делото, рег. № 7905А.

От заключението на вещото лице инж. Л.П. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съда приема като обективно и професионално изготвено, се установи, че района, в който попада процесния имот, е извън обхвата на кадастралните и регулационни планове на с. Бързия от 1926г., 1954г. и 1963г. и в тези планове няма заснети имоти от този район. След направена справка в ОСЗ-Берковица, вещото лице е установило, че процесният имот е заснет в КВС на землище с.Бързия под № 090016 в местността „Бучняк” с площ 823 кв.м. = 0, 823 дка, начин на трайно ползване – друга селищна територия, собственост: държавна частна, както и че за този имот няма данни в службата да са подавани заявления за възстановяване на собствеността му от бивши собственици. Според заключението имотът не е актуван нито като общинска, нито като държавна собственост, нито пък е отнеман на някакво основание или отчуждаван за държавни нужди. При посещение на място вещото лице е установило, че имотът е ограден с ограда и в него са построени масивна жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, които са нанесени в скицата на имота. В имота са засадени зеленчуци и овощни дървета. Вещото лице е констатирало също, че имотът се намира в квартал на с.Бързия с множество други имоти, които също са застроени с жилищни сгради и стопански постройки.    

От показанията на разпитаните по делото свидетели Х. Георгиев и Д.Н. *** в съседни имоти, чиито показания съда кредитира като непосредствени, пълни, обективни и непротиворечиви, се установи, че в процесния имот е живял наследодателят на ищцата Георги Костов Стоянов заедно с жена си и децата си. Преди това имота е бил част от по-голям имот около 3 дка и в построена в него къща е живял бащата на наследодателя – Коста Божилов, заедно с тримата си синове. След смъртта на Коста имота е бил разделен между тримата му синове, като старата къща е останала в дял на средния брат – Георги и той е живял в нея със семейството си. Около 1960-1961 г. Георги Стоянов е построил в имота си друга къща със сушилня и помещение за животни отзад, в която е живял със семейството си до смъртта си, след което в къщата останали да живеят наследниците му. Ищцата живее в гр.София, но идва в имота. Свидетелите установиха също, че имотът е заграден с мрежа и колове, а в двора са засадени овощни дървета, както и че съседните имоти също са заградени. Според свидетелите улицата, която е граница на имотите в тази местност, се нарича ул. „Бучняк” и къщите имат номера. Наследниците на Георги Стоянов ползват необезпокоявани имота - не са имали спорове с никого за собствеността на имота. От показанията на свидетелите се установи също, че в местността „Бучняк” не е имало блокове на ТКЗС.

Установи се също така, че правото на собственост върху същия имот е било предмет на спор между Васил Георгиев Стоянов и Георги Василев Стоянов и двамата от с. Бързия (брат и племенник на ищцата в настоящото производство), от една страна и Държавата, от друга, и по предявен от първите двама срещу Държавата положителен иск за установяване право на собственост върху този недвижим имот, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, е било образувано гр. дело № 312 по описа за 2013г. на БРС. Решението, постановено по това дело, е било отменено от Окръжен съд Монтана с Решение от 14.03.2014 г. (влязло в сила) по в. гр. дело № 312 по описа за 2013 г. на МОС и въззивният съд е отхвърлил предявеният установителен иск, като неоснователен.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск за право на собственост ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника (т.1 от TP № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС). При отрицателния установителен иск за собственост предмет на иска, а оттук и на доказване, е правото на собственост на ответника. Ответникът е този, който съгласно разпределението на доказателствената тежест следва да установи това свое право - да докаже съществуването на отричаното от ищеца право на собственост - фактите, от които произтича правото му.

В настоящия случай ищцата обосновава правния си интерес от предявяването на иска с твърденията, че като наследница на своя баща Георги Костов Стоянов, б.ж. на с.Бързия, заедно с останалите му наследници, е собственица по наследство на процесния недвижим поземлен имот, а ответника в настоящото производство оспорва правото й на собственост върху този имот и претендира, че той е собственик на същия. Следователно съществува спор за материално право между страните, който засяга твърдяното от ищцата право на собственост върху процесния имот и обуславя правния й интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за решаването му по съдебен ред.

Съображенията си за допустимост на иска с оглед възраженията на ответника за разрешен спор за собственост с влезли в сила решения по гр. дело № 312/2013г. на БРС и по в. гр. дело № 312/2013 г. на МОС, съдът е изложил в определението си от 05.08.2014г. Наред с това следва да се подчертае, че в настоящото производство ищцата въвежда различно придобивно основание от това, което са въвели ищците в производството по гр. дело № 312/2013г. на БРС. С положителния установителен иск, въз основа на който е образувано делото пред БРС ищците Васил Стоянов и Георги Стоянов са претендирали, че са придобили правото на собственост върху процесния имот на основание давностно владение, което те двамата самостоятелно са упражнявали от 1991 година (след смъртта на техния баща и дядо Георги Костов Стоянов), без да са твърдели, че техния наследодател е придобил собствеността на този имот чрез придобивна давност и съответно без да са въвеждали като основание наследствено правоприемство. Основанието за придобиване на собствеността на имота, на което се позовава ищцата в настоящото производство, както бе посочено по-горе, е по наследство от Георги Костов Стоянов.

По изложените съображения съдът приема иска за допустим и дължи произнасяне по неговата основателност.

С оглед твърдението на ответника – Държавата, че е придобила процесния имот поради липса на друг юридически собственик, на оригинерно основание - ех lege - по силата на чл. 2, ал. 1 от Закона за държавните имоти, което е твърдение за отрицателен факт, доказването на който става чрез доказване на изключващите го положителни такива, в тежест на ищцата, която оспорва това твърдение е да установи, че имотът е имал собственик.

С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Ищцата претендира, че заедно с останалите наследници са придобили правото на собственост върху процесния имот по наследство от техния наследодател Георги Костов Стоянов, поради което съдът изследва наличието на това придобивно основание.

С оглед твърдяното придобивно основание – наследствено правоприемство - в процеса ищцата следваше да докаже, че има качеството наследник по закон на Георги Костов Стоянов, б.ж. на с.Бързия, починал на 12.02.1991 г., основанието, на което нейния наследодател е придобил правото на собственост върху процесния имот – по наследство от баща си Коста Стоянов и давностно владение, осъществявано от него от 1961г. до смъртта му през 1991г., и обстоятелството, че правото на собственост върху този имот е принадлежало на наследодателя им към момента на неговата смърт. С оглед твърдението на ищцата, че наследодателят й Георги Стоянов преди смъртта си не се е позовал на последиците от придобивната давност и позоваването на ищцата на изтекла в полза на наследодателя й придобивна давност, същата следва да докаже, че наследниците са продължили владението на имота и след смъртта на наследодателя.

Качеството наследник по закон на Георги Костов Стоянов ищцата доказа от представеното Удостоверение за наследници от 24.04.2014 г. на с.Бързия, общ. Берковица.

По отношение основанието, на което нейния наследодател е придобил правото на собственост върху процесния имот – по наследство от баща си Коста Стоянов и давностно владение, осъществявано от него от 1961г. до смъртта му през 1991г., съдът намира следното:

Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен способ. Придобивната давност е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известен период от време и при определени условия. За придобиване по давност, е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот. Това владение трябва да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. А с нормата на чл.69 ЗС законодателят е установил презумцията /оборима/, че всеки, който държи една вещ, има намерение да я държи за себе си. Освен това във всички случаи следва да бъде доказано, че съответният спорен недвижим имот е годен обект на придобивна давност, т.е., че за съответния период, за който се твърди, че е бил подведен трайно под фактическа власт, същият не е бил държавна, кооперативна или общинска собственост. Това несъмнено включва в себе си и установяване на обстоятелството какъв е бил характерът на имота.

В разглеждания случай от показанията на разпитаните свидетели се установи, че наследодателят на ищцата Георги Костов Стоянов е владял имота от 1960г. до датата на смъртта си - 1991г. и владението му е било спокойно, явно и непрекъснато. След смъртта на Георги Стоянов през 1991г. неговите наследници са установили владение върху имота, което владение не е било отнемано и което упражняват и понастоящем.

Изложеното обосновава извода на съда, че са налице и двата признака на владението за претендирания период – наследодателят на ищцата е осъществявал непрекъснато владение върху процесния имот през регламентирания от закона 10 годишен срок и с намерението да стане негов собственик (намерение за своене).

Спорно между страните е дали в резултат на осъществяваното владение вещното право на собственост върху процесния имот е придобито от наследодателя на ищцата по давност или не е могло да бъде придобито, поради това, че имотът е бил държавна (социалистическа) собственост и по отношение него са съществували нормативни пречки за придобиването му по давност.

Пак от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че преди Георги Стоянов да започне да осъществява самостоятелно владение върху имота, последния е бил част от по-голям имот около 3 дка, в който е била построена къща, в която е живял бащата на наследодателя – Коста Божилов, заедно с тримата си синове и че след смъртта на последния имота е бил разделен между синовете му. Следователно, преди наследодателят на ищцата да започне да осъществява самостоятелно владение върху процесния имот, същия, като част от по-голям имот, е имал собственик - бащата на наследодателя – Коста Божилов, след смъртта на който правото на собственост върху имота е преминало в патримониума на неговите наследници. След като бащата на наследодателя е бил собственик на процесния имот, то упражненото от наследодателя на ищцата владение е по отношение на имот - частна собственост, който може да се придобие по давност.

От друга страна, от доказателствата по делото се установи и не е спорно между страните, че процесния имот не е внасян или коопериран от ТКЗС или отнет на друго основание и не е заявяван за възстановяване пред ОСЗ, същият не е земеделска земя, намира се извън регулацията на населеното място и има селищен характер, няма данни със същия да са извършвани разпоредителни сделки, нито пък да е проведена процедура по отчуждаване. По делото няма представени доказателства имотът да е бил със статут на държавна или общинска собственост. Следователно, за този имот не е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за придобиването му по давност, включително и в редакцията преди изменението в ДВ бр. 31/1990г., доколкото върху него не е установено право на кооперативно земеползване и не е одържавен и не е имало пречка наследодателят на ищцата да го придобие по давност.

Правото на собственост по давност не се придобива автоматично с изтичане на установения в закона срок (ex lege), тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, а чл. 84 от ЗС относно давността препраща именно към цитираната норма. Необходимо е още владелецът да се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност. При осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост. Не се твърди и не се събраха доказателства по делото наследодателят на ищцата да се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност – не се установи Георги Костов Стоянов да се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка или да е провел успешно защита на правото си на собственост с иск по отношение на спорния имот. Правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя (т.3. от ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК).

След като наследодателят на ищцата Георги Костов Стоянов е владял процесния имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок и е починал преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството му е включено владението върху имота, както и правото на наследниците му да се позоват на изтекла в негова полза придобивна давност щом са продължили владението. В настоящото производство ищцата, в качеството на наследник на Георги Костов Стоянов, се позовава на изтеклата в полза на наследодателя й  придобивна давност, поради което се счита, че това придобивно основание е осъществено от наследодателя й. След като Георги Костов Стоянов е бил собственик на процесния имот, то на основание наследствено правоприемство неговите наследници, сред които е и ищцата, са придобили правото на собственост върху имота. Правото на собственост на наследниците на Георги Костов Стоянов върху имота изключва правото на собственост на Държавата върху същия.

С оглед гореизложеното, настоящия състав намира, че предявеният отрицателен установителен иск е доказан и следва да се уважи като основателен, като се признае за установено по отношение на ответника Държавата, че същата не е собственик на процесния имот.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за държавна такса в размер 51, 50 лв. и за възнаграждение на вещо лице от 166, 50 лв.

Водим от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на област Монтана с адрес гр.Монтана, пл.”Жеравица” № 1, че Държавата Република България НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот:         поземлен имот в землището на с.Бързия в местността „Бучняк", съставляващ имот № 090016 по КВС за горната местност, представляващ друг вид терен със селищен характер, с площ 824 кв. метра, при съседи: от две страни полски път, наследници на Борис Костов Стоянов и земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от М.Г.С. ***, м-ст Нова махала, ул.1-ва, № 19 срещу Държавата.

ОСЪЖДА Държавата Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на област Монтана с адрес гр.Монтана, пл.”Жеравица” № 1 да ЗАПЛАТИ на М.Г.С. ***, м-ст Нова махала, ул.1-ва, № 19, направените по делото разноски за държавна такса в размер 51, 50 лв. и за възнаграждение на вещо лице от 166, 50 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: