Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 12.11.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 15 октомври…………………………………… през две хиляди и четиринадесета година…………….….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св..П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 242 по описа за 2014г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството е по иск с правно основание  чл.258 и сл. ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

 

Ищецът „Хидроплан инженеринг груп” ЕООД гр. София твърди в исковата си молба, че на 12.06.2009 година сключил с ответната Община договор за изготвяне на работен проект за реконструкция и подмяна на уличната водопроводна мрежа на с. Стояново и новопроектирана дъждовна канализация по главен път на територията на населеното място. Работният проект е предаден на ответника и приет с двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 23.09.2009, заедно с издадена проформа фактура № 923/23.09.2009 г. на стойност 14580.00 лв. съгласно уговореното възнаграждение, което следвало да се заплати в 10-дневен срок след изграждане на обекта. Към настоящия момент по обекта, предмет на договора не е започнало строителство. С оглед задълженията си по договора ответната Община не е изпълнила задължението си да осигури финансирането на обекта, което е свързано и със задължението за заплащане на възнаграждението. С цел доброволно уреждане на договорните отношения отправили неколкократно покани за заплащане, като последната е получена на 07.05.2014 година. Твърди, че същността на сключения договор е договор за изработка. В този случай ищецът е изпълнил възложеното, което освен това е прието от поръчващия, поради което е налице съответно задължение за плащане. Следва да се приеме, че условието за плащане е настъпило по силата на чл.25 ЗЗД. Твърди още, че в договора страните уговорили и неустойка, която следвало да бъде изчислена като 0,5 % от уговореното възнаграждение за всеки просрочен ден. Твърди, че тази неустойка е дължима за периода от поканата за плащане 08.05.2014 година до датата на завеждане на исковата молба и възлиза на сума в размер на 109.35 лева. Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответната община да заплати сумата от 14580.00 лв главница, както и 109.35 лв. неустойка за забава на дължимото възнаграждение по договор от 12.06.2009 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в производството разноски.

В срока за отговор ответната Община Вършец навежда твърдения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че съгласно договора няма задължение да извършва плащане преди изграждането на уличната водопроводна мрежа и дъждовна канализация на с. Стояново и прави възражение за неизискуемост на задължението.

 

Доказателствата по делото са писмени и гласни и от тях се установява следната фактическа обстановка:

На 12.06.2009 г. страните сключили договор, по силата на който ищецът се задължил да изработи „Изготвяне на работен проект за реконструкция и подмяна на уличната водопроводна мрежа на с.Стояново и новопроектирана дъждовна канализация по главен път на територията на населеното място”. Не се спори между страните, че възложеното било изработено в срок и прието от възложителя като задание. Не се спори между страните и факта, че уговорената цена за възложената работа е 14 850 лева без ДДС, както и че е платима в десетдневен срок след изграждане на обекта. В хода на производството като безспорен се очерта и фактът, че обект водопроводна мрежа в с.Стояново не е изграден.

Основният спор между страните се състои в това налице ли е изискуемост на вземането за  възнаграждение за изработеното. Основният довод на ищеца почива на въведената в чл.25 ЗЗД фикция, че условието за плащане следва да бъде прието за настъпило, след като страната, която има интерес от несбъдване на отлагателното условие недобросъвестно е попречила то да настъпи.

 

Съдът намира, че претенцията на ищеца, предявена на основание неизпълнение на договорно отношение е неоснователна.  

Не е настъпил  падеж за плащане на договорената цена, според безспорната клауза между страните, че плащането ще бъде извършено в десетдневен срок  след изграждане на обекта. Съдът не възприема доводите на ищеца, че следва условието да бъде прието за настъпило, т.е. че обектът е изграден и се дължи плащане в хипотезата на чл.25 ЗЗД. За да е налице извод в тази насока, следва да бъде установено, че ответникът има интерес условието да не се сбъдне и недобросъвестно е попречил то да се сбъдне. В случая не може да не се държи сметка за факта, че възложителят е Община и би било несериозно да се твърди, че предпочита водопроводната мрежа в едно от селищата на Общината да остане неизградена с цел да не заплати 15 000 лева за изготвения проект. На следващо място изграждане на подобен обект е свързано с финансирането му.  Вярно е, че финансирането на подобен проект може да е разнопосочно, но факт е, че обект за с.Стояново не покрива критериите за външно финансиране чрез предоставяне на финансова помощ за инвестиции за рехабилитация и реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения (Наредба 25/2008 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „основни услуги за населението и икономиката в селските райони” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година. Това създава обективно препятствие за изграждане на обекта, поради което не е изпълнен и критерият за недобросъвестност по смисъла на чл.25 ЗЗД.

 

В обобщение, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ищецът неоснователно претендира заплащане на договорно основание, тъй като условието по договора за плащане на уговорената сума не е настъпило. Неоснователността на главният иск предопределя неоснователност и на предявения иск за заплащане на неустойка.

Ответникът е претендирал направените в производството разноски, поради което такива му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК

 

По горните съображения съдът

 

                                     Р     Е     Ш     И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „ХИДРОПЛАН ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП” ЕООД с ЕИК 175226605, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. Луи Айер № 132, представлявано от управителя В.С.Г. ***  иск  за заплащане на сумата от 14800.00 лева без ДДС, представляващи възнаграждение за изработен проект по договор от 12.06.2009 година, както и за сумата от 109.35 лева, представляваща неустойка по същия договор, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

         ОСЪЖДА „ХИДРОПЛАН ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП” ЕООД с ЕИК 175226605, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. Луи Айер № 132, представлявано от управителя В.С.Г. ***  направените в производството разноски в размер на 900.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :