Р Е Ш Е Н И Е

ГР. БЕРКОВИЦА, 18.11.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………….гражданска колегия в публично заседание на 16 октомври………….………………………… през две хиляди и четиринадесета  година…...……………….………………в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св. П.……………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова….............................…….…….гр.дело дело 270 по описа за

2007 г…….…………..….…………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството по делото е за делба на недвижим имот и се намира във фазата по извършване на делбата.

 

Предмет на делбата е недвижим имот, представляващ източния близнак от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 03928.506.74.1, построена в ПИ 03928506.74, при съседи: имоти 03928.506.69, 03928.506.72, 03928.506.73, 03928.506.75 и 03928.506.407.

Производството по делото веднъж е приключвало с извършване на делба, при което страните са постигнали спогодба. След като последната е развалена поради неизпълнение на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, това обуслови продължаване на делото за делба от фазата по нейното извършване.

Съдебната делба следва да бъде извършена между П.С.Г. и В.С.Ц., като правата на последните в съсобствеността са определени с решението по допускане на делбата и са еднакви. По делото е изискано становище за поделяемост на имота, изслушано е заключение по назначена съдебно – техническа  и икономическа експертиза.

         След преценка на материалите по делото, съдът намира за установено следното :

         До делба е допуснат един недвижим имот. Правата на съделителите в съсобствеността са еднакви   по 1/2 за П.Г. и В.Ц.. Имотът е неподеляем според представеното становище от гл.архитект на Община Берковица. В първото заседание от фазата по извършване на делбата съделителят В.Ц. е направил искане за възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК.

 

Съгласно теорията и трайната съдебна практика, когато броят на имотите е равен или по – голям от броя на съделителите, имуществената общност е реално поделяема и съдът я разпределя по два начина – чрез изготвянето и одобряването на разделителен протокол (чл.350 от ГПК) и теглене на жребий (чл.351 от ГПК) или чрез отреждане на дялове по реда на чл.353 от ГПК.  Когато имотите са по - малко и са неподеляеми и  никой от тях не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан, а получената от продажбата сума да бъде разпределена между съделителите съобразно правата им.

В конкретния случай публичната продан е единственият възможен начин за прекратяване на съсобствеността между съделителите.

Съдът намира за неоснователно направеното искане за възлагане при условията на чл.349, ал.2 ГПК. Текстът предвижда, когато делбеният имот е жилищен и някой от съделителите при съсобственост възникнала от наследяване е живял в имота към момента на откриване на наследството и не притежава друг жилищен имот, да получи в дял този имот. Елементите от състава на цитираната норма подлежат на доказване в производството. В конкретния случай никой от тях не бе установен чрез събиране на доказателства по предвидения в ГПК ред. Съделителят е представил единствено декларация с нотариална заверка на подписа, в която е декларирал, че няма друго жилище и че е живял в имота към откриване на наследството. По разбиране на настоящия съдебен състав тази декларация не е доказателство за тези обстоятелства. Нотариалната заверка на подписа не променя факта, че това е само твърдение на страна. Нотариалната заверка представлява само удостоверяване, че декларацията изхожда от лицето, което я е подписало. Фактът, че това е само твърдение, а не доказателство, не се променя и от обстоятелството, че страната е записала, че й е известна отговорността за неверно декларирани данни пред съда. Такава декларация (но не само) може да служи като доказателство за това, че лицето не притежава други жилищни имоти, но не е доказателство, че лицето е живяло в делбения имот към момента на откриване на наследството. След като не са доказани фактите, предпоставящи възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК, то и съдът не може да постанови такова, поради което единственият вариант за извършване на делбата е изнасяне на имота на публична продан.

От заключението по назначената съдебно техническа и оценъчна експертиза се установи, че допуснатият до делба недвижим имот има пазарна стойност 43 800.00 лева.

 

Съделителят Ц. е предявил и иск, като е претендирал „подобрения” в имота на стойност 23 438.42 лева, представляващи дейности, подробно описани в 15 пункта, както и сумата от 372.98 лева, платени на отпаднало основание, а именно разваления договор за спогодба.

По отношение на последната сума, в молбата съделителят е уточнил, че се касае за такава, платена на отпаднало основание във връзка с развалената спогодба. Този иск е процесуално недопустим в рамките на делбеното производство. Тези суми не касаят имота, предмет на съдебната делба. При разваляне на договора за съдебна спогодба всяка от страните е могла да поиска връщане на даденото по договора.  В делбеното производство се разглеждат исканията на съделителите за сметки помежду им. Тъй като основният предмет на производството е прекратяване на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата (ППВС 7/1973/. В настоящото производство иск по чл.55 ЗЗД не може да бъде разгледан, поради което производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

В исковата молба са изброени дейности в 15 пункта, посочени като подобрения и претендирани като извършени от съделителя Ц.. По отношение на поставяне на вътрешни щори искът е неоснователен – щорите не са подобрение, не са трайно прикрепени към имота, не водят до увеличаване на неговата стойност. Те са движимости, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане и не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение.

По отношение на останалите дейности е налице признание на иска от страна на съделителката П.Г.. Същата заяви, че не оспорва дейностите като обем и година на извършване. Не оспори и оценъчната експертиза в частта за стойността на тези подобрения. По разбиране на съда изграждане на ВиК инсталация, подмяна на ел.инсталация, шпакловка на стени, препокриване на покрив и др.под. безспорно са дейности, които имат характер на подобрения и увеличават стойността на допуснатия до делба имот по смисъла на т.6 ППВС 6/1974 година. Макар да не се спорят от Г., по разбиране на съда, дейностите, посочени в т.14 и 15 – поставяне на допълнителен кран на изгнил участък ВиК и поставяне на пробна лампа – фазомер със щепсел, кабел и изолирбланд, не са подобрения в имота а текущи, ремонтни дейности, поради което и тяхната стойност следва да бъде изключена от претенциите на ищеца. Стойността на останалите подобрения  според оценъчната експертиза е 6 865.00 лева (без щорите, дейностите по т.14 и 15 и оспорените дейности по т.1 и 9).

Съделителката Г. оспори претендираните от ищеца надзиждане на два комина с поставяне на шапки, направено през 1989 -1990 година(т.1) и поставяне на вътрешен парапет на стълбището през 1999 – 2003 година(т.9).  От събраните по делото доказателства не се установи в претендирания период 1989-1990 година В.Ц. да е надзиждал комините на къщата. Това категорично е правено преди около две – три години, когато е препокривана къщата, но липсват доказателства комините да са надзиждани 1989 – 1990 година. Неоснователно е направеното възражение, касаещо изграждане на вътрешен метален парапет през 1999 – 2003 година. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че такъв парапет е изграждан именно от Ц. и именно в сочения период. Ангажираната от Г. свидетелка установява данни за парапет към 1985 година. Дори към онзи момент съпругът на Г. действително да е изграждал такъв парапет, на разглеждане във връзка със сметките между страните подлежат подобренията, които съществуват към момента. След като се установи, че парапет е изграждан от Ц. 1999-2003 година, то дори 1985 година да е имало друг парапет, към момента той не съществува. Стойността на това подобрение следва да бъде прибавена към посочената по – горе сума. Стойността обаче следва да бъде 300.00 лева, колкото е претендирана, а не посочената от вещото лице – 410.00 лева.

Стойността на извършените от Ц. подобрения е 7 165.00 лева (според оценката на вещото лице, с изключение на т.1,8, 14 и 15, а от т.9 само 300.00 лева).

Съдът намира, че тази сума следва да бъде заплатена от Г. на Ц. по следните съображения:

Безспорно претендираното от Ц. представлява подобрение доколкото вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване стойността на имота. При разрешаване на въпроса за обезщетението за тези подобрения се държи сметка за добросъвестността на съсобственика – подобрител и за качеството, в което е извършил подобренията. В конкретния случай Ц. е извършил подобренията като съсобственик при липса на изрично съгласие от страна на останалите съсобственици, поради което отношенията между тях следва да бъдат уредени по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – в случая съгласно чл.61, ал.2 ЗЗД. Стойността на тези подобрения е включена в стойността на имота, те са предприети и в собствен интерес, поради което Г. дължи заплащането им съобразно дела си в съсобствеността или сумата от 3 582.50 лева.

 

При този изход на делото съделителите дължат заплащане на ДТ в размер на 4% върху стойността на дяловете, а съделителят Ц. и върху размера на уважената част от  иска.

 

При такива мотиви, съдът

 

 

Р    Е   Ш   И :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА недвижим имот, представляващ източния близнак от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 03928.506.74.1, построена в ПИ с идентификатор 03928506.74, със стар идентификатор УПИ VІІІ в кв. 133, пл. № 1670, с площ от 804 кв.м. при съседи: улица, Аспарух Митов, Георги Стоименов Савов и Георги Киров Бачов, като получената от продажбата сума бъде разпределена  между съделителите съобразно правата им, а именно: по 1/2 за П.Г. и В.Ц..

Пазарната стройност на имота е 43800.00 лева според представеното по делото заключение.

 

 

ОСЪЖДА П.С.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Ц. д ЕГН **********,*** сумата от 3582.50 лв. за извършените от него подобрения, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважената част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА В.С.Ц. д ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ВСС ДТ в размер на 876.00 лева за извършване на делбата и 143.30 лв за присъдените подобрения, както  и  5.00 лева ДТ при  служебно издаден изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА П.С.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ВСС ДТ в размер на 876.00 лева за извършване на делбата, както  и 5.00 лева ДТ при  служебно издаден изпълнителен лист.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: