М О Т И В И

към присъда по НОХД № 207 по описа на Районен съд град Берковица за 2014 година, четвърти наказателен състав.

 

          С обвинителен акт на Районна прокуратура град Берковица подсъдимият Й.Т.Д. е обвинен в това, че на 08.04.2014 година около 18.00 часа по ул. „Замфир Попов” в село Замфирово, област Монтана, по посока на движение към село Боровци, област Монтана управлявал лек автомобил марка „ Опел”, марка „Кадетс ДК№ М 19 93 АМ, собственост на Мартин Цветанов Асенов от село Мартиново, област  Монтана, с ЕГН ********** без да притежава свидетелство за правоуправление и в едногодишен срок от наказанието му за същото по административен ред с Наказателно постановление № 1407/ 20.12.2013г. на Началника на Сектор ПП към ОД на МВР град Монтана, връчено лично на 09.01.2014 година и влязло в законна сила на 17.01.2014 година – престъпление по чл. 343в ал.2 от НК.

          Прокурорът поддържа обвинението. Моли съда да определи наказанието при условията на чл.54 от НК, при наличие на смекчаващи вината обстоятелства.

          Подсъдимият Й.Т.Д. се признава за виновен по предявеното му обвинение и моли съда да му наложи наказание при условията на чл.55 от НК – пробация.

          Доказателствата по делото са писмени и гласни.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:   

 

         Подсъдимият Й.Т.Д. е роден на *** ***, За времето от 11.07.2003 година до 14.07.2009 година с три присъди на различни съдилища в страната за умишлени престъпления от общ характер - кражба на чуждо имущество и чл.343б ал.1 от НК е осъден на глоба, лишаване от свобода с приложение разпоредбите на чл.66 ал.1 от НК и пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1,2 и 6 от НК.

         Подсъдимият Й.Т.Д. не е правоспособен водач на МПС. За управление на такова без свидетелство за правоуправление му е съставен акт и с Наказателно постановление № 1407/20.12.2013 година на Началника на Сектор ПП към ОД на МВР град Монтана му е наложено административно наказание. Същото е връчено на 09.01.2014година, не е обжалвано и е влязло в законна сила на 17.01.2014година. Въпреки така наложеното административно наказание на 08.04.2014 година около 18.00 часа вечерта по улица „Замфир Попов” в село Замфирово, област Монтана, по посока на движение към село Боровци, обл.Монтана подсъдимият Д. управлявал лек автомобил марка „ Опел Кадет с ДК№ М 19 93 АМ, собственост на Мартин Цветанов Асенов от село Мартиново, област  Монтана, ЕГН **********. Спрян е от служители на РУ „Полиция”- гр. Берковица за извършване на съответна проверка, при която отново е установена липсата на свидетелство за правоуправление.

          Съставен е и акт № 168/8.04.2014 година на РУ „Полиция”- гр. Берковица.

 

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, посочени по-горе, а имено: признанието на вината на подсъдимия дадено в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните свидетели Д.А.Д. и К.Д.К., както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК. От обясненията  на подсъдимия се установява, че същия не оспорва така очертаната фактическа обстановка, признава се за виновен. Признанието на вината от  подсъдимия е подкрепено от всички доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия напълно съответнстват на показанията на разпитаните свидетели. Показанията на свидетелите са правдиви, логични, последователни, безпристрастни и най- вече непредубедени. Те си съвпадат по основните точки в тяхното изложение и в тях несъмнено личи стремеж да разкрият фактите такива, каквито те са били обективно съществуващи. Налице е непоколебимост на техния разказ. Затова съдът изцяло ги кредитира по отношение на всички обстоятелства, изразени чрез тях и касаещи действията и простъпките на подсъдимия. Горните доказателства по един непротиворечив и взаимно подкрепящ се начин описват фактическата обстановка приета в обвинителният акт.

При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:

Подсъдимият Й.Т.Д. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието е пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден.

От обективна страна съдът счита, че действията на подсъдимия са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.343в ал.2 от НК. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че подсъдимия е управлявал МПС без да притежава СУ на МПС и в едногодишен срок от наказването му по административен ред.

От субективна страна подсъдимия е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Същият е съзнавал обществено опасните последици и е търсили настъпването на техния резултат. Подсъдимият е бил съгласен с общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на  съставомерни признаци за осъществено от него деяние от субективна страна.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното наказание на подсъдимия.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Й.Т.Д. за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Смекчаващо вината обстоятелства е признанието на вината, пълно съдействие при извършване на проверката от свидетелите, посещение на болен член от семейството/ тъща/, което го е мотивирано спешно да управлява МПС.

Отегчаващи вината обстоятелства –  предишни осъждания.

От направеният по-горе анализ е видно, че безспорно са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличие на които и най-лекото предвидено в Закона, наказание “лишаване от свобода” се указва несъразмерно тежко. В конкретният случай са налице условията на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК, съобразно който текст предвиденото наказание “лишаване от свобода” за това престъпление, за което не е предвиден най-нисък предел, следва да бъде заменено с наказание “ПРОБАЦИЯ”. С оглед личността  на подсъдимия и конкретните особености на настоящият случай, съдът намира, че на подсъдимият Й.Т.Д. следва да бъдат определени следните пробационни мерки съгласно чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК: “задължителна регистрация  по настоящ адрес” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42б ал.1 от НК определя периодичност на изпълнение 2 пъти седмично, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, както и 200 часа „безвъзмезден труд в полза на обществото” за срока на наказанието, считано от влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в изпълнение.

    С така наложените по вид и размер наказания съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

         Разноски не са направени, поради което не се поставя и въпроса за тяхното възстановяване.

          Няма приложени по делото веществени доказателства.

          По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: