Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 02.07.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 17 юни…...…...……..………….……………………………….

през две хиляди и четиринадесета година…….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря С.П.….….……..……………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..……….........АН дело 206 по описа

за 2014г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление ПО-05-26 / 23.04.2014г. на Директора на РЗИ - Монтана на Н.А.В. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000.00лв. на основание чл.292 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

          Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала Н.А.В., която обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Взема становище, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, като това не е взето предвид от наказващият орган. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство пълномощникът й доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, но е постъпило писмено становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на представитела на въззиваемата страна и посочените в жалбата основания от наказаната, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         Жалбоподателката Н.А.В. е ръководител на дрогерия в село Замфирово, обл.Монтана.

На 05.03.2014г. при извършване на проверка в дрогерията ръководена от административно – наказаната в село Замфирово, обл.Монтана от служители на въззиваемата страна, собственост на „Аптеката” ЕООД е установено, че не се спазва Заповед № КД -01-04-89/03.12.2013г.  касаеща спиране на дейността съхранение на лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание. В обект аса констатирани големи количества различни по вид /таблети, ампули, сиропи, капки за очи/ и приложения /за различни заболявания и различни възрастови групи/ лекарствени продукти отпускащи се по лекарско предписание. Продуктите са подробно описани в Приложения от 1 до 14 към Протокол от 05.03.3014г, които са неразделна част от акта.

Предвид на това, че жалбоподателката не присъствала при проверката бил съставен Протокол за извършена инспекция на дрогерия от същата датата, като е задължен ръководителя на дрогерията да се яви в РЗИ в тридневен срок за изясняване на случай, тъй като вероятно ще последват административно – наказателни мерки /л.4-6 от делото/. Този протокол е връчен на установеното и проверено лице  Тодорова – магистър – фармацевт. В указания срок ръководителя не се явил, поради което му е изпратена покана да се яви на конкретно посочен ден и час в РЗИ-Монтана. Тази покана /л.20 от делото/ е станала лично известна на наказаната, видно от копие от обратна разписка /л.21 от делото/. Жалбоподателката отново не се е явила на определения ден и час за съставяне на АУАН. Предвид на това и на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН актосъставителя И.Т.П. и свидетелката Й.Е.Х. са съставили АУАН в отсъствие на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.292 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Актът е изпратен за връчване, предявяване и подписване до административнонаказаната чрез кмета на Община Видин /л.12 от делото/, съгласно разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗАНН. От писмо на л.23 - 24 от делото се установява, че административнонаказаната е установена на сочения от нея адрес на 24.03.2014г, когато е връчен акта на нарушителката В.. В последния не са направени възражения. Не са направени такива и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на И.П. и Й.Х. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

         Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че е извършена проверка в дрогерия в село Замфирово, обл.Монтана от служители на въззиваемата страна, както и че е констатирано в обекта наличие на лекарствени продукти независимо от обстоятелството, че има Заповед за спиране на дейността на съхранение на лекарствените продукти.

         Спорното по делото е дали извършеното от наказания съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли е реализирана административнонаказателна отговорност, както и правилно е определено наказанието.

         При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът не установи в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказания. Съдът намира, че по никакъв начин не е ограничено правото на защита на наказания след като незабавно му е дадена възможността на възрази срещу констатациите. Това не е сторено и в срока по чл.44 от ЗАНН.

         Съгласно чл.292 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина „Който не изпълни разпореждане, предписание или указание на органите на държавния контрол по този закон, извън случаите по чл. 270, ал. 1, т. 2 и ал. 3 , се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв. Безспорно е установено при проверката, че има Заповед № КД – 01-04-89/03.12.2013г. за спиране на дейността на съхранение на лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание. Безспорно е установено и обстоятелството, че са установени големи количества лекарствени продукти от този тип.

В обекта е имало лекарствени пордукти, поради което от обективна и субективна страна е осъществено нарушението, за което е вменена отговорност на жалбоподателката.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение, както и обстоятелството, че става въпрос за човешки живот.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието административнонаказващият е следвало да има предвид целите на

наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение. В конкретният случай се касае за първо такова нарушение /тъй като доказателства за обратното не са представени от въззиваемата страна/, поради което наказанието се явява завишено и следва да бъде намалено на глоба в размер на 1 500.00 лева.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯВА Наказателно постановлениеПО-05-26 / 23.04.2014г. на Директора на РЗИ – Монтана, с което на Н.А.В. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000.00лв. на основание чл.292 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 1 500.00 лева.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: