Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 20.02.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 31 януари….…...……..………….……………………………….

през две хиляди и четиринадесета година..…….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..……………..…………..………….....АН дело 17 по описа

за 2014г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 32-0000122/ 28.05.2013г. на Началника на ОО „КД-ДАЙ” град Монтана на О.И. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00лв. на основание чл.93 ал.2 от ЗАвтП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал О.И.И., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, а като алтернативно искане да приеме наличие на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и  посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 26.04.2013г. около 08.30 часа в град Берковица при разклон „Чепраза”, жалбоподателя като водач на товарен автомобил „Мерцедес” 609Д с ДКН РК 04 31 АН извършвал превоз за собствена сметка /празен/ по маршрут град Берковица – град София, оборудван с аналогов тахограф Kienzle- 1311-37. Служители на въззиваемата страна – свидетелите К.Я. и Л.И. го спрели за рутинна проверка. При последната се установило, че жалбоподателя извършва превоз попадащ в обхвата на Регламент № 561 /2006г. и не представя удостоверение за дейност по образец за периода от 09.30 часа на 19.004.2013г.  до 08.30 часа на 23.04.2013г. Водачът, жалбоподател в настоящето производство представил стар образец, който бил невалиден към момента на проверката, арг.л.9 от делото. Предвид на това проверяващите счели, че това съставлява нарушение на чл.15 §7, буква А от Регламент 3821/85 и във връзка с чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвтП. Предвид на това му съставили АУАН от същата дата. При предявяване на акта жалбоподателят не вписал възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят представил писмено обяснение по констатациите, в смисъл че служителят от който трябвало да вземе удостоверението го нямало на работа, поради което той съставил удостоверение за дейност от 18 точки, или стар образец. Същият бил представен на проверяващите. Неразделна част от обяснението на наказания било и удостоверение за дейност – арг.л.11 от делото.

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на К.Й.Я. актосъставител и Л.И. - свидетел при съставяне на акта съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:

         Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че при проверка от служители на въззиваемата страна на 26.04.2013г. е установено, че жалбоподателя, в качеството му на водач на товарен автомобил извършващ превоз за собствена сметка /празен/ не е представил валидно удостоверение за дейност по образец. Безспорно е и обстоятелството, че наказания е представил стар образец /невалидно/ удостоверение от 18 пункта. Не се спори и по факта, че три дни след проверката същият е представил на въззиваемата страна удостоверение по образец.

         Спорното по делото е дали деянието на жалбоподателя е нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли му е реализирана административно наказателна отговорност, правилно ли са определени нарушена и санкционна норма, правилно ли е определен размера на наказанието, допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила и касае ли се  до маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

         Съдът намира, че от събраните в хода на въззивното производство доказателства се установява по един несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил деянието по чл.15 §7, буква А от Регламент 3821/85 и във връзка с чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвтП, а именно не е представил при проверка изискуемия докмент –  нов образец на удостоверение за дейност.

         Основен правнорелевантен въпрос по делото е правилно ли е приложен законът от страна на административнонаказващият орган по отношение на преценката му: има ли осъществено нарушение на текста, посочен в АУАН и в НП и по отношение на преценката му - налице ли са основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.

         Административнонаказващият орган въз основа на част от събраните по делото доказателства, е установил фактическа обстановка, която е подвел под приложимия административнонаказателен текст на ЗАвтП и е достигнал до извод за правилност на установените фактически констатации в АУАН, поради което е наложил административно-наказателна санкция.

         Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.

         Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова.

         Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:

Няма данни за налагани административни наказания за извършени нарушения от жалбоподателя на ЗАвтП, и единственото административно нарушение е констатирано на 26.04.2013г. когато е управлявал товарен автомобил със стар образец удостоверение за дейност, вместо с нов такъв, който в 3-дневен срок по – късно е представен на проверяващите.

При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения, които не се отличават с висока степен на обществена опасност. В същото време личността на извършителя се характеризира с липса на всякакви административни наказания. Преценката на всички тези факти навежда на извода, че са налице достатъчно аргументи за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, че тази преценка е преценка за законосъобразност и че издаденото и атакувано наказателно постановление  е постановено в противоречие с този извод за правоприлагане, поради което следва да се отмени, като незаконосъобразно.  

         Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                        

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 32-0000122/ 28.05.2013г. на Началника на ОО „КД-ДАЙ” град Монтана, с което на О.И. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00лв. на основание чл.93 ал.2 от ЗАвтП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: