Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 04.02.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 17 януари.……...……..………….……………………………….

през две хиляди и четиринадесета година…….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..…..……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..……………………………………...АН дело 483 по описа

за 2013г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12/ 435 / 18.11.2013г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана на „***”ООД със седалище и адрес на управление град С***, общ.С***, ж.к.”M***” *, бл.**, вх.*, ап.*, с управител Д.П.К.,*** адв.Х.Р.Б., САК е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Д.П.К., в качеството му на представляващ Дружеството, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

         Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуватното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателя при извършена проверка от служители на въззиваемата страна проверка на 05.09.2013гг. в 14.00 часа в обект демонтиране на оранжерия , находяща се в село М***, обл.Монтана, в местността „T***” е допуснал лицето К*** Р*** Г***, с ЕГН ********** да престира работна сила, като „общ работник” и демонтира метални елементи на оранжерията, без да има сключен трудов договор в писмена форма и без отношенията при представяне на работна сила да са уредени като трудово правоотношение. Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка от 18.09.2013г.

         При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на наказания.

         От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че проверяващите служители на въззиваемата страна са извършили проверка в обект на жалбоподателя, за което са оформили и съответния протокол. Преценили, че деянието съставлява административно нарушение и приканили чрез покана жалбоподателя са се яви за съставяне на АУАН – арг.л.12 от делото. Незабавно последвал отговор от жалбоподателя /л.13 от делото/, с което уведомил административнонаказващият орган, че управляваното от него дружество няма работници, а само управител, който полага труд и че конкретната дейност – демонтаж на оранжерия е възложена на подизпълнител. В подкрепа на твърдението си представя и договор от 15.08.2013г. със страни „***”ООД със седалище и адрес на управление град София – възложител и „***” ЕООД със седалище и адрес на управление град София - изпълнител, като предмета на договора е вторият възмездно да извърши дейност по демонтаж на оранжерия 30 дка и котелно в село М***, обл.Монтана.- арг.л.14-15 от делото. Административнонаказаното дружество представя още и договор за поръчка между „СИБАНК” ЕАД град София, като доверител и  „***”ООД със седалище и адрес на управление град София , като довереник по силата на който демонтаж, селектиране и подреждане на отделни елементи от разрушена оранжерия, разположена върху 30 дка в з-щето на село М***, обл.Монтана, подробно описани в пункт І Общи положения, чл.1 т.1- 4 от договора.

         Без да се съобрази от направените писмени възражения от жалбоподателя, в които са изложени доводи по същество, а са представени и писмени доказателства, административнонаказващият орган издава атакуваното НП.

По безспорен и несъмнен начин се установи в процеса, че жалбоподателя не е имал работници, по отношение на които да е следвало да се сключат трудови договори, а констатираното нарушение касае работници на друго дружество. Поради което на жалбоподателя не може да му бъде вменена административно наказателна отговорност за констатираното нарушение.

         На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Безспорно по настоящата административно-наказателна преписка, а и не е посочено в наказателното постановление, административнонаказващият орган не е изпълнил това свое процесуално задължение, което по разбиране на настоящата съдебна инстанция е съществено нарушение на административно производствените правила и с оглед спорната фактическа обстановка съществено е накърнило правото на защита на административнонаказаното лице. При наличието на конкретно възражение на констатациите, направено непосредствено при установяване на нарушението административнонаказващият орган е следвало да го обсъди и да изведе конкретен извод относно неговата основателност, респективно да прецени да кредитира или не констатациите на актосъставителя, най – малкото защото ако възражението е правилно, то изцяло променя отразената в АУАН фактическа обстановка. Жалбоподателят е представил писмени доказателства, които изобщо са игнорирани от наказващият орган. В този смисъл е и постоянната практика на Административен съд гр. Монтана - аргумент Решение от 09.05.2008г. постановено по КАНД № 204/2008г. по описа на АС-Монтана.

Ако административнонаказващият орган бе извършил проверка на възражението на наказания и спорните обстоятелства, както и на начина на връчване и предявяване на акта би установил различна от констатираната фактическа обстановка.

         Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото, а именно извършено ли е деяние, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН да съставлява административно нарушение, извършено ли е виновно, правилно ли е наказан жалбоподателя и правилно ли е определен размера на наложеното наказание.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                        

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12/ 435 / 18.11.2013г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, с което на „***”ООД със седалище и адрес на управление град София, общ.Столична, ж.к.”M***” 4, бл.**, вх.1, ап.7, с управител Д.П.К.,*** адв.Х.Р.Б., САК е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: