Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 05.02.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 17 януари.……...……..………….……………………………….

през две хиляди и четиринадесета година…….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..…..……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..……………………………………...АН дело 475 по описа

за 2013г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12/ 426 / 07.11.2013г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана на „***” ЕООД със седалище и адрес на управление град ***, ул..”***” *, управлявано и представлявано от М.П.Г., с ЕГН ********** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал М.П.Г., в качеството му на представляващ Дружеството, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

         Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуватното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателя при извършена проверка от служители на въззиваемата страна проверка на 15.10.2013г. на място и на 18.10.2013г. по документи в обект „Премахване на стоманобетонна сграда” находяща се в град ***, ул.”***” № 1, стопанисван от него и в качеството му на работодател е допуснал да работи лицето Г*** Н*** С***, с ЕГН ********** – „общ работник” без да е уредило отношенията с лицето, като трудови и без да му е предоставен преди постъпването на работа сключен трудов договор в писмена форма. Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка от 18.10.2013г.

         При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на наказания.

         От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че проверяващите служители на въззиваемата страна са извършили проверка в обект на жалбоподателя, за което са оформили и съответния протокол. Този протокол е връчен на упълномощено лице. Проверяващите преценили, че деянието съставлява административно нарушение и съставили АУАН  на същата дата. В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмено възражение по констатациите-арг.л.26 от делото. Със същото обяснява, че по отношение на това лице е сключен граждански договор от 11.10.2013г, като предмет на договора е обща работа по подготовка  на обект за разрушаване и за изпълнената работа ще получи възнаграждение в размер на 200.00 лева. Навеждат се още доводи във възражението, че наетите работници изпълняват задълженията си по силата на граждански договор до приключване на обекта, с оглед спецификата на възложената работа. За вторият етап – същинското разрушаване има сключен трудов договор с дружеството. Към направеното възражение са приложени копие от гражданския договор и копие от трудовия договор с лицето.

         Без да се съобрази от направените писмени възражения от жалбоподателя, в които са изложени доводи по същество, а са представени и писмени доказателства, административнонаказващият орган издава атакуваното НП.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че към момента на проверката лицето Г*** Н*** С*** не е изпълнявал трудови функции. Въззивният съд достигна до този извод, след като внимателно прецени  естеството на извършената дейност, тоест дали е такава насочена към постигане на определен резултат и тогава не е трудова или такава по предоставяне на работна сила в рамките на определено работно време. Толкова повече това важи за този вид дейност – първи етап: извършване на обща работа по подготовка на обект за разрушаване на Обединен производствен корпус, находящ се в завод ”***” град ***. Тази дейност може да се окачестви като строго специфична  и не представляваща елемент от трудова дейност.  На следващо място е важна и личността на извършващия този вид дейност, доколкото уменията и силите са от решаващо значение за постигането на определен резултат. Точно този вид дейност - обща работа по подготовка на обект за разрушаване не може да се упражнява от всеки, дори  /пък и най – вече/ от високообразовани лица, а само от специално квалифицирани лица. Под квалификация в конкретният случай не следва да се разбира дадено образователно ниво, а уменията и специфичните сръчности за тази дейност. Визираната дейност изисква специфични знания и умения, както и съответни физически сили и издръжливост на опорно – двигателния апарат, за да се постигне определен резултат.

Предвид на това въззивният съд категорично не приема становището на административнонаказващият орган, че този вид дейност е трудова и правоотношението между наказаното дружество, жалбоподател и лицето са трудови, тоест такива по предоставяне на работна сила. По безспорен и несъмнен начин е установено в процеса, че между страните по гражданския договор е уреден определен резултат -  обща работа по подготовка на обект за разрушаване с възнаграждение 200.00 лева. От тук следва извода, че трябва да се вземе предвид характера на извършената работа, която е уговорена като резултат и заплащане, тоест очевидно няма елементи на трудов договор. Това са класически облигационни правоотношения, тоест за извършване на материални действия под вид на договора за изработка. В тази насока е и постоянната съдебна практика на Административен съд град Монтана, а именно решение по КАНД № 2/2012г, решение по КАНД № 185/2013г.

Предвид всичко съдът намира, че неправилно е издадено НП от въззиваемата страна и не правилно е ангажирана административно- наказателна отговорност на Дружеството, жалбоподател. Предвид на това атакуваното НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.

От друга страна, въззивният съд намира, че атакуваното НП е издадено и при съществено нарушение на процесуалните правила. Още със съставянето на АУАН жалбоподателят е представил писмени доказателства и е оспорил констатациите отразени в акта.

Съгласно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Безспорно по настоящата административнонаказателна преписка, а и не е посочено в наказателното постановление, административнонаказващият орган не е изпълнил това свое процесуално задължение, което по разбиране на настоящата съдебна инстанция е съществено нарушение на административно производствените правила и с оглед спорната фактическа обстановка съществено е накърнило правото на защита на административнонаказаното лице. При наличието на конкретно възражение на констатациите, направено непосредствено при установяване на нарушението административнонаказващият орган е следвало да го обсъди и да изведе конкретен извод относно неговата основателност, респективно да прецени да кредитира или не констатациите на актосъставителя, най – малкото защото ако възражението е правилно, то изцяло променя отразената в АУАН фактическа обстановка. Жалбоподателят е представил писмени доказателства, които изобщо са игнорирани от наказващият орган. В този смисъл е и постоянната практика на Административен съд гр. Монтана - аргумент Решение от 09.05.2008г. постановено по КАНД № 204/2008г. по описа на АС-Монтана.

Ако административнонаказващият орган бе извършил проверка на възражението на наказания и спорните обстоятелства, както и на начина на връчване и предявяване на акта би установил различна от констатираната фактическа обстановка.

         Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото, а именно извършено ли е деяние, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН да съставлява административно нарушение, извършено ли е виновно, правилно ли е наказан жалбоподателя и правилно ли е определен размера на наложеното наказание.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                        

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12/ 426 / 07.11.2013г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, с което на „***” ЕООД със седалище и адрес на управление град ***, ул..”***” *, управлявано и представлявано от М.П.Г., с ЕГН ********** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: