Р Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Берковица 06.02.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Берковски районен съд, ІI наказателен състав в публично заседание на 24.01.2014 година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

При секретаря Т.Й. и като разгледа докладваното от съдията АНД №472 по описа за 2013г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид:

 

           Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН.

           Жалбоподателят моли да се отмени Наказателно постановление № 12/384 от 06.11.2013год. на Директора на Дирекция “ИТ” гр. Монтана  като незаконосъобразно.

            В депозираната жалба излага подробни доводи ,като сочи, че наказателното постановление е издадено при напълно неизяснена фактическа обстановка , тъй като установената на място фактическа обстановка  не кореспондира с отразената в НП.Твърди, че НП е издадено в нарушение на чл. 53 ал.1 от ЗАНН, тъй като в него не се съдържат каквито и да било съображения и мотиви  във връзка с преценката на АНО за квалифициране на случая като  маловажен .

           В съдебно заседание пълномощникът й доразвива доводите изложени в жалбата.
      
     В с.з. за въззиваемият, старши юрисконсулт Кръстева оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли да се потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно и излага подробни съображения в писмена защита.
          Съдът след като прецени твърденията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
     Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН /НП е връчено на 11.11.2013г., а жалбата е подадена на 15.11.2013г./ затова е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
           На 03.10.2013г. в 10,27 часа преди  обяд при извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Монтана  С.Ш. и Т.П. в шивашки цех ,находящ се в гр.Берковица,жк.”Изгрев – Детска градина №5”,обект на „Нике текс”ЕООД-Берковица  било установено, че дружеството в качеството си на работодател е приело на работа лицето Йорданка Радойкова Русимова, което по време на проверката осъществява трудова дейност, състояща се в извършване на дейности като  работник-да почиства конци /ръчник / . Проверяващите дали на работещите в цеха декларации, които попълнили собственоръчно.При извършената документална проверка посоченото лице е попълнило декларация, в която удостоверява, че работи във фирмата от 03.10.2013г., като работник –почистване на конци с установено работно време от 10,00 до 12,00часа  и  почивни дни събота и неделя при възнаграждение 100лв. месечно . Лицето е посочило собственоръчно,че няма сключен трудов договор и след корекция е вписало ,че има сключен граждански такъв.

       Констатирано е, че „Нике текс”ЕООД-Берковица   в качеството си на работодател не е сключил писмен трудов договор с лицето  Йорданка Радойкова при предоставяне на работна сила.

           С призовка на основание чл. 45 ал.1 от АПК е поканен работодателят да се яви на 07.10.2013г. в 14.00 часа в офиса на ИТ в гр. Монтана и е посочено какви документи следва да носи.
           На 07.10.2013г. управителят на дружеството представил документи за проверка в офиса на ИТ в гр. Монтана.
          За извършените проверки на 03.10.2013г. и на 07.10.2013г. е изготвен Протокол изх. № 22-074/07.10.2013г., с който протокол са дадени предписания в 4 точки, като по т.1 е предписано: Отношенията по предоставяне на работната сила от работници и служители да се оформят само като трудови отношения, чрез сключване на трудов договор в писмена форма, съгласно чл. 1 ал.2 и чл. 62 ал.1 от КТ.
         Свид. С. Ш. на 07.10.2013г. съставила АУАН № 12-1202344 /07.10.2013год. на жалбоподателя за нарушение на чл. 62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2  от КТ.
Същият е предявен на К.М., в качеството й на управител на Дружеството, при което тя не е вписала в самият акт възраженията си по констатациите.

          В срока по чл.44 ал.1 от НК К.М., като управител на Дружеството е направила писмени възражения срещу констатациите отразени в АУАН.          
        Директорът на Дирекция “ИТ” гр. Монтана въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 12-1202344 /07.10.2013год. е издал Наказателно постановление № 12-384/06.11.2013 г., против жалбоподателя, за това, че при извършена проверка на място на 03.10.2013г. в шивашки цех
,находящ се в гр.Берковица,жк.”Изгрев – Детска градина №5”,обект на „Нике текс”ЕООД-Берковица  и при проверка на 07.10.2013г. по документи на фирмата в Д „ИТ” се установило, че горепосоченото дружество, в качеството му на работодател е допуснал до работа в посочения по- горе шивашки цех на 03.10.2013г. лицето  Йорданка Радойкова Русимова с ЕГН ********** „ да почиства конци” без да е оформил отношението по предоставяне на работната й сила като трудово правоотношение чрез сключване на трудов договор в писмена форма, с което е нарушил чл. 1, ал.2 от КТ, във връзка с чл. 62 ал.1 от КТ, поради което и на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева.

           Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите С.Ш.     , Т.П. и З.И., Жалба от 15.11.2013г.; възражение,идентификационна картаПротокол за извършена проверка от 07.10.2013год., писмено становище, както и останалите приложени по делото писмени доказателства.

         При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
       В конкретният казус акта за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган и наказателното постановление е издадено от компетентно лице – Димитър Петров - Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана.
Акта и наказателното постановление са в съответствие с императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В акта и наказателното постановление е вменено нарушение по Кодекса на труда.
     В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение от лицето, посочено като нарушител.

      В настоящото производство се доказа, че жалбоподателят е извършил вмененото нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1 ал.2  отКТ.
       Спор няма, че
„Нике текс”ЕООД-Берковица има качеството на "работодател" съгласно разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на КТ и е установено времето и мястото на извършване на вмененото нарушение (неизпълнение на задължение) и е годен субект на задълженията по КТ.

       Безспорно се установи, че в деня на проверката цехът е работил. Дружеството - жалбоподател като работодател е допуснал нарушение на чл.1, ал.2 КТ, тъй като при извършената проверка по работни места на 03.10.2013г. в шивашки цех ,находящ се в гр.Берковица,жк.”Изгрев – Детска градина №5”,обект на „Нике текс”ЕООД-Берковица  и при проверка по документи на дружеството на 07.10.2013г. се установило, че дружеството – жалбоподател в качеството му на работодател е допуснал до работа в шивашкия цех на 03.10.2013г. лицето Йорданка Радойкова Русимова като работник „да почиства конци” ,без да е оформил отношението по предоставяне на работната й сила като трудово правоотношение чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Декларираните обстоятелства от работника Йорданка Русимова в декларацията се подкрепят от приложените писмени доказателства, съставеният протокол за извършена проверка и показанията на контролните органи.

       Съгласно императивната разпоредба на чл.1, ал.2 КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Това изискване е спазено от работодателя когато сключи с работника или служителя писмен трудов договор, съгласно чл.62, ал.1 КТ.

           Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и  неоснователна по следните съображения:

           Жалбоподателят навежда доводи, че свидетелката Йорданка Русимова се е намирала в обекта не за да работи, а инцидентно с оглед нейните специални познания и способности като технолог в шивашкото производство. Навеждат се още доводи, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН във връзка с чл.415в ал.1 от КТ, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.

         Съдът не кредитира показанията на свидетелката Йорданка Русимова и Цв.Г.– бригадир в наказаното дружество,тъй като наказаното дружество е техен работодател и е налице индиция за заинтересованост. На следващо място е налице пълна противоречивост в показанията на свид.Русимова.Съдът намира за неоснователни и твърденията на свидетелката ,че проверяващите са диктували какво да бъде отразено в декларацията попълнена от свидетелката Русимова,тъй като същите  няма как да диктуват факти, които не са им известни, например работно време, възнаграждение, почивки,както и обстоятелството ,че същата е работила в предходен период и т.н.

            Дори и да се предположи, че свид.Русимова е декларирала обстоятелства, относими по предишен трудов договор, това не разколебава констатациите на проверяващите лица, че е извършено нарушение. Извършваната в цеха шивашка дейност в деня на проверката, касае трудови отношения между работодател и работник.      Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства - собствените си възприятия и писмените доказателства, установяващи наличието на трудово правоотношение между работодателя и лицето Русимова, които отношения не са били уредени със сключен писмен трудов договор.

      Свидетелите С.Ш. и Т.П. установиха преките си и непосредствени впечатления от дейността, извършвана на визираната дата от Йорданка Русимова в шивашкия цех на жалбоподателя, която по време на проверката  е работила в обекта като е седяла и почиствала конци.Техните показания кореспондират изцяло с приетите по делото писмени доказателства.Показанията им са изцяло непротиворечиви и не се налага отделното им обсъждане.По делото няма доказателства противни на така възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка.

        Отношенията между работник и работодател във връзка с предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, съгласно чл.1, ал.2 КТ. Работодателят „Нике текс”ЕООД-Берковица  не е сключил трудов договор с Йорданка Радойкова, работеща в шивашкия цех, в нарушение на императивното изискване на чл.1, ал.2 КТ във вр. с чл.62, ал.1 КТ, което е съставомерно по приложения от наказващия орган административно наказателен състав на чл.414, ал.1 КТ.
        Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализиране на административно – наказателна отговорност. Жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние по чл.1, ал.2 от КТ във вр. с чл.62, ал.1 КТ като е допуснал до работа работник, с определено работно време и място, без да е сключен трудов договор в писмена форма.
В този смисъл е и постоянната практика на Административен съд гр. Монтана - аргумент Решение от 17.12.2012г. постановено по КАНД № 601/2012г. по описа на АС-Монтана.  

           Ето защо и настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението.

          Правилно е индивидуализирано административното нарушение и определено наказанието в границите, които са установени за съответното извършено нарушение. Съгласно чл.414 ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева до 15000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 лева до 10000 лева.

        Наказващият орган е изпълнил задължението си, като е квалифицирал деянието по чл. 1, ал.2 от КТ във вр. с чл.62, ал.1 КТ, поради което и на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева. Така определеното наказание е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, наложената имуществена санкция е към минимума, предвиден в нормата на чл. 414, ал.1 от КТ.
         В чл.415в от КТ е предвидена отговорност за маловажно нарушение и е определено маловажното нарушение, като нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители.

         В ал.2 от тази правна норма е предвидено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че няма изложени мотиви от наказващия орган защо счита, че случая не е маловажен, тъй като не е налице маловажност на нарушението и не може да намери приложение в случая предвид специалната норма на чл.415в, ал.2 от КТ, дефинираща немаловажност на случая.
      Всичко гореизложено обосновава извода, че атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно

        

 Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

                                       Р  Е  Ш  И  :

          

        ПОТВЪРЖДАВА НП № 12/384 от 06.11.2013г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „„Нике текс”ЕООД-Берковица  със седалище и адрес на управление град Берковица, ул.”Малинарка”” № 15, представлявано от К.З.М., управител, с ЕГН ********** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                          

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: