Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 17.02.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 16 януари…………………………………… през две хиляди и четиринадесета година……….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св..П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 363 по описа за 2013г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството по делото е по иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

 

Ищцата Т.И.Т. твърди в исковата си молба, че на 18.10.2012 година  в 08.20 часа се срещнала с ответника в гробищен парк, град Берковица по повод оформяне на гробно място, при което между двамата възникнали разногласия. Почувствала се уплашена и унижена от заплахите и обидите на ответника и се прибрала в офиса на дружеството (вероятно траурна агенция). Ответникът я последвал и в резултат на директен удар в левия й крак, причинил счупване на последния. Освен това разкървавил устата й. За причиняване на средна телесна повреда било образувано НОХД 200 по описа на РС – Берковица за 2013 година, по което съдът е одобрил постигнато споразумение между ответника като подсъдим и Районна прокуратура Берковица. В хода на наказателното производство не бил приет за разглеждане гражданският й иск, поради което предявява такъв за обезщетяване на претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди.  В тази връзка твърди следното :

Непосредствено след инцидента ищцата била откарана в Центъра за спешна медицинска помощ в град Монтана, където било установено, че кракът е счупен лошо, на три места и трябва да се направи операция. Съдебномедицинската експертиза в наказателното производство е  потвърдила изцяло установените в Съдебно медицинското удостоверение травми,  а именно:

=пред долния край на дясна ушна мида под и над долната челюст -петнисто мораво виолетово кръвонасядане с размери 4/2.5 см. и две ивецести челвеникави охлузвания /широки драскотини/ е размери 1/0.2 см и 3/0.3 см;

=по лигавицата ъгъла на устата в дясно - цепковидно повърхностно разкъсване с дължина около 3 мм;

=на задно -вътрешната повърхност на лява мишница - петнисто мораво синкаво- виолетово кръвонасядане / 5 групирани тъмни кръвонасядания с диаметър от 1 до 2 см. на площ с размери 8/3 см и

=травма в областта на лява глезенна става със счупване на големия и малкия пищял на подбедреницата, която е причинила трайно затрудняване движението на левия долен крайник.

Още същия ден ищцата била приета по спешност в болница”Вита” в отделение по ортопедия и травматология, а на следващия ден е извършена и операцията. На 24.10.2012 г. е изписана с болничен лист за 36 дена и за два контролни прегледа. След тази дата и до 14.06.2013 г. са издадени още 7 болнични листове, които описвам по-долу. На 24.06.2013 г. е направена и операция по изваждане на титановите болтове.

По време на лечението и възстановителния период ищцата направила следните разходи, за които твърди, че представляват имуществено увреждане и чието репариране цели чрез настоящия иск :

= За операция, помощни средства за придвижване, преглед, консултация и контролни снимки 1 056.80 лв.:

= За медицински изделия - болтове от титан -  960 лв.; патерици - - 46 лв.;

=за рентгенови снимки -  30 лв.;

=за обезболяващи медикаменти, лекарства и превързочни материали - 426.07 лв.;

=Разходи по рехабилитация - 824.05 лв.:

=За подходяща храна -66.35 лв.:

Ищцата твърди, че е претърпяла имуществена вреда и поради факта, че заради продължителната нетрудоспособност е била лишена от възможността да получава трудовото си възнаграждение като Управител на ЕООД „Обредни дейности Берковица” . Разликата между трудовото възнаграждение и паричното  обезщетение за временна нетрудоспособност е за периода 18.10.2012 до 14.06.2013 година е 3 147.81 лв.;

Ищцата твърди, че в резултат на деянието на ответника е изживявала болките, стреса и ужаса на причиняване на увреждането, което е съпътствано с жесток побой и други наранявания. Претърпяла е две операции. Не е могла да се обслужва сама и е изпитвала неудобството да ползва чужда помощ за най- елементарни човешки потребности.В продължение на около 6-7 месеца е ползвала патерици и не е могла да носи ботуши или обувки, поради силния оток и стърчащия болт. Не е могла да се движа и да се обслужва сама дори за ежедневния си тоалет. Ползвала е чужда помощ, което натоварило допълнително психичното й състояние.Седмици наред сънувала кошмарното нападение, ужаса от образа на нападателя си и изпитвала страх, затворила се в себе си, избягвала контакти, изоставила личните си ангажименти и било невъзможно да работи и получава доходи. За всичко разчитала на близки и приятели, които я подпомагали и финансово.

За претърпените болки и страдания ищцата претендира обезщетение, което оценява на 15 000 лева, от които 10 000 лева за болките и страдания вследствие на счупването на три места на левия крайник, операциите и 5 000 лева обезщетение за останалите травми:

Изложеното по – горе я мотивирало да предяви настоящия иск  и на основание чл. 45 ЗЗД, моли съда да осъди  Д.Т.С. да й заплати обезщетение за нанесените й телесни повреди и заплахи както следва: неимуществени вреди - 15 000 лева, от които 10 000 лева обезщетение за болките и страдания вследствие на счупването на три места на левия крайник и 5 000 лева обезщетение от болките и страданията, причинени от другите описани наранявания, закани и обидно, агресивното и позорящо отношение, демонстрирано публично, ведно със законната лихва от 18.10.2012 г. до окончателното изплащане на главницата; имуществени вреди в размер на 5 520.25 лв., ведно със законната лихва, считано от деня, когато са направени. Като претендира и направените в производството разноски.

 

В срока за отговор ответникът Д.Т.С. взема становище като излага конкретни доводи в коя част признава и в коя оспорва претенциите на ищцата. По същество не оспорва направените от ищцата разходи, респ. претенцията й за заплащане на сумата от 1056.80 лева, представляващи разходи по операция, помощни средства и консумативи във връзка с лечението; 310.22 лева разходи за обезболяващи медикаменти и  превързочни материали. В останалата част оспорва претендираните разходи като твърди, че направените такива за рехабилитация в град Вършец и Велинград са прекомерни, тъй като същите рехабилитационни процедури със същия лечебен ефект се предлагат и в СБАЛНБ „Св. Г.”*** на значително по – ниски цени. Оспорва и претендирани разходи в размер на 66.35 лева, направени от ищцата за храна. Ответникът намира за неоснователна и претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 3 147.81 лева, представляваща разлика между БТВ и обезщетението по болест. Твърди, че ищцата не е работила по трудов договор, а по договор за управление, който е прекратен по решение на едноличния собственик на капитала с Решение по протокол 15/26.10.2012 година на Общински съвет Берковица. Изцяло оспорва претенцията за претърпени неимуществени вреди от претърпяни болки и страдания вследствие на получени травми от нанесен побой, закани, обидно, агресивно и позорящо отношение като недоказани. Оспорва като прекомерна и претенцията за заплащане на обезщетение от 10 000 лева за неимуществени вреди в резултат на счупване на левия долен крайник. Претендира разноски в производството съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Виновното поведение се презюмира по силата на ал.2. За да е основателен такъв иск, следва да е установено, че е налице вреда с конкретен обем или в конкретни размери, причинена от действията на конкретно физическо лице. Тези действия трябва да са противоправни. Освен всичко останало трябва да е налице пряка причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка :

 

С влязло в сила споразумение между прокурора и защитника на подсъдимия по НОХД 200 по описа за 2013 г на БРС ответникът Д.С. се е признал за виновен в това, че на 18.10.2012 г. в гр. Берковица причинил средна телесна повреда на ищцата в качеството й на длъжностно лице, изразяваща се в травма в областта на глезенната става с оток и многофрагментно счупване на малкия пищял, както и счупване на големия пищял на подбедрицата, което е от естество да доведе до трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок над един месец.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че освен описаната травма, представляваща средна телесна повреда по смисъла на НК, в резултат на деянието Т. е имала продължителен период от време синини и жълтеникави оцветявания по лицето (свидетелите Петкова и Сикандер), както и че самият побой, в резултат на който е настъпило счупването се е състоял в центъра на града, при скандал, станал достояние на доста хора (свидетелите Петров и Трендафилов). От представеното по делото съдебно – медицинско удостоверение (л.18 от делото) се установяват петнисто – морави кръвонасядания в областта на лява мишница, ушна мида, под и над ръба на долната челюст.

Установи се също, че в резултат на нанесения побой и скандал Т. е изпитвала страх от извършителя и срам и неудобство от съгражданите си (средната телесна повреда е нанесена и в качеството й на длъжностно лице).

Установи се също от представените по делото писмени доказателства и в частност заключението на вещото лице, че оздравителния период на причиненото счупване на долен ляв крайник е продължило около шест-седем месеца. В този период ищцата е претърпяла две операции, една от които за изваждане на поставените титанови болтове, вземала е медикаменти, а състоянието й е наложило провеждането на рехабилитация.

         Съдът не приема направеното възражение от страна на ответника, че не било установено в производството ищцата да е претърпяла болки и страдания вследствие на получени травми от нанесен побой, закани, обидно и позорящо отношение, демострирани публично. В тази връзка следва да се отбележи, че разпитаните по делото свидетели, ангажирани от ответника, разказват подробно за това, че инцидентът е станал публично достояние на гражданите на гр. Берковица, самите те знаят за него, твърдят че за случая имало информация във вестниците и в интернет и разказват подробно обстоятелства около инцидента. Единият от свидетелите дори обяснява, че когато по-късно през м. ноември видял пострадалата, вниманието му към нея било обърнато от други граждани, които извикали: „вижте битата или пребитата пристигна”. В тази връзка съдът намира за безспорно, че нанесеният на Т. побой на 18.10.2012 г. е станал след скандал, придобил публичност, при който тя е изживяла както болка, така е изпитала страх, а както заявява и една от свидетелките срам.

         Съдът намира за безспорно и обстоятелството, че в резултат на нанесения побой и предизвиканото счупване на долен ляв крайник и последвалите след това оперативни намеси и период на оздравяване, са причинили на ищцата болки и страдания, както и са затруднили възможността й да се придвижва свободно и да се обслужва в ежедневието си и в хигиенните си потребности. В тази връзка съдът дава вяра на показанията на свидетелките Петкова и Сикандер – близка приятелка и дъщеря на пострадалата. Същите са били непосредствено ангажирани с помощ при обслужването на ищцата в ежедневието й. Фактът, че ищцата дълго време е страдала и се е налагало да изпитва болки и страдания се установява и от представените по делото писмени доказателства. Така например на л.50 от делото се намира рецепта от 25.06.2013 г. и касова бележка за изпълнена рецепта от аптека, от които се вижда, че ищцата е ползвала медикаменти. От заключението на вещото лице се установява, че тези медикаменти са обезболяващи и съпътстват оздравителния период при такъв вид получена травма, т.е. обосновава се извод за това, че в продължение най-малко до края на м. 06.2013 г. ищцата е търпяла болки и страдания в хода на оздравителния период. Болките и страданията, понесени от нея в периода непосредствено след получаване на травмата и извършените две хирургически интервенции съдът също приема за безспорни.

         При този анализ съдът намира, че от деянието на 18.10.2012 г. ищцата е претърпяла неимуществени вреди, причинени от ответника, а именно: болки и страдания в резултат на счупения долен ляв крайник и болки, страдания  и страх, причинени от ответника при нанесения й побой и обидно и позорящо отношение демонстрирани публично. За тези неимуществени вреди при действие на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД настоящият състав намира, че за първия вид неимуществени вреди – болките и страданията причинени от счупването на долния ляв крайник и продължили през целия оздравителен период 6-8 месеца следва да определи обезщетение на ищцата в размер на 8 000.00 лв., а за претърпените болки и страдания в следствие на нанесения побой, закани, обидно, агресивно и позорящо отношение, демонстрирани публично – 2 500.00 лв.

          По отношение на имуществените вреди: ищцата е претендирала имуществени вреди  в общ размер 5520.25 лв. От тази сума 3147.81 лв. ищцата е формулирала като имуществена щета, претърпяна като разлика между получаваното от нея брутно трудово възнаграждение и реално изплащаното й обезщетение за отпуск по болест. От останалата сума до претендирания размер страните са се съгласили, че доказателството за една сума от 115.85 лв. е дублирана. Оспорена е и сумата от 66.35 лв., изразходвана за подходяща храна, както и сумата от 824.05 лв., представляващи разходи по рехабилитация във връзка с лечение и възстановяване на причиненото счупване. На първо място съдът намира, че имуществената претенция за сумата от 115.85 лв. действително не следва да бъде присъждана, тъй като на л.50 от делото тази сума е дублирана веднъж като фискален бон и втори път като разписка от използвано ПОС за заплащане на сумата. По разбиране на съда не следва да бъде уважена и сумата от 66.35 лв., представляващи разходи за подходяща храна – млечни продукти. От заключението на вещото лице и изявлението му в съдебно заседание се установи, че подходящата храна е препоръчителна, но не и непременно необходима в хода на възстановяване след счупване на крайник. Именно за това съдът приема, че тази щета не е в пряка причинна връзка с нанесеното нараняване. Съдът намира за неоснователно направеното възражение от ответника, че на ищцата не следва да бъдат присъждани разходи в размер на 824.05 лв., представляващи извършени такива по рехабилитация в СБР Вършец (л.35 и л.38 от делото) и Балнеологичен център Камена ЕАД Велинград ( л.33 и л. 34 от делото). От заключението на вещото лице е видно, че рехабилитацията е неизбежен процес от постоперативното лечение на пациенти, преживяли такова счупване на костта.  Представените по делото разходо-оправдателни документи свидетелстват за еднократен седмодневен престой на ищцата в специализиран балнеологичен център в гр. Велинград и извършени кинезитерапевтични услуги. Вещото лице  не заяви някоя от извършените процедури да е била ненужна за оздравителния процес на ищцата. Такива процедури са проведени и в специализираната болница за рехабилитация в гр. Вършец, като престоят на ищцата отново е бил в рамките на седем дни. Следва да се отбележи, че в претендираната от ищцата сума е включена и задължителната потребителска такса за престой в такъв вид заведение. В конкретния случай съдът не възприема направеното възражение от ответника, че подобни процедури ищцата е могла да проведе и в специализираната болница по нервни болести в гр. Монтана. На първо място вида на процедурите, необходими в рамките на рехабилитационния период се определя от лекуващия лекар. На следващо място видно е, че в балнеоологичния център във Велинград ищцата е ползвала подводен масаж в минерален басейн, какъвто безспорно в болницата в гр. Монтана липсва, а за сравнение извършваният мануален частичен масаж (яка, гръб, кръст, крайник) е с цена 10 лв., както в Монтана, така и  във Велинград.

Съдът намира за основателно единствено направеното възражение във връзка с претендираната от ищцата сума, представляваща разлика между получаваното от нея трудово възнаграждение и обезщетението за отпуск поради заболяване. От доказателствата по делото е видно, че към датата на увреждането ищцата е работела като управител на Общинско предприятие „Обредни дейности Берковица” ЕООД. С решение 347, взето по протокол 15/26.10.2012 г. на Общински съвет Берковица договорът за управление на ищцата е прекратен. Следователно видно е, че периода на прекратяване на договора за управление на ищцата съвпада с периода на нейното отсъствие поради заболяване. Такава разлика между възнаграждението, което получава изпълнявайки трудовите си функции и обезщетението получавано поради заболяване би представлявало имуществена вреда за ищцата, ако тя действително получаваше възнаграждение. Видно е, че в резултат на решение на общински съвет Берковица за периода след 26.10.2012 г. ищцата не би получавала възнаграждение не поради факта на заболяването си, а поради факта, че е освободена от възложените й функции на управител на общинското предприятие. Ето защо в тази част съдът намира претенцията за неоснователна.

 И двете страни в производството са претендирали разноски съразмерно на уважената част, респ. отхвърлената от иска. При този изход на делото на ищцата следва да бъдат заплатени разноски в размер на 530 лева, а на ответника – 290 .00 лева. Последният следва да бъде осъден да заплати в полза на БРС и направените разноски по делото за назначените вещи лица.

 

По горните съображения съдът

 

                                     Р     Е     Ш     И :

 

         ОСЪЖДА Д.Т.С. с ЕГН ********** ***  ДА  ЗАПЛАТИ на Т.И.Т., ЕГН ********** *** Кюркчиев 59 сумата от 8 000.00 лева, представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от счупване на долен ляв крайник и 2 500.00 лева, причинени от наранявания вследствие нанесен побой, закани и обидно и агресивно и позорящо отношение, като ОТХВЪРЛЯ претендираните обезщетения над този размер; както и сумата от 2 190.24 лева, представляваща имуществени вреди, причинени от деянието – средства за лечение и рехабилитация на нанесените травми, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над този размер като недоказана,  както и за сумата от 3 147.81 лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА Д.Т.С. с ЕГН ********** ***  ДА  ЗАПЛАТИ на Т.И.Т., ЕГН ********** *** Кюркчиев 59 сумата от 530.00 лева направени в производството разноски.

 

ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН ********** *** Кюркчиев 59 ДА  ЗАПЛАТИ на Д.Т.С. с ЕГН ********** ***  сумата от 290.00 лева направени в производството разноски.

ИЗВЪРШВА прихващане на сумите за разноски до размера на по – малката от тях.

 

 

ОСЪЖДА Д.Т.С. с ЕГН ********** ***  ДА  ЗАПЛАТИ в полза на БРС сумата от 340.00 лева, направени деловодни разноски.

          

        

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :