Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 30.09.2013г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав:                               

                                      

                                                                            Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 366 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявен иск за определяне местоживеенето на малолетно дете, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му с правно основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс.

В исковата молба ищецът А.Д. *** твърди, че с ответницата Р.И.Х. *** са живеели на семейни начала, като от съвместното им съжителство на 14.11.2012г. се е родило детето Виктория Ангелова Димитрова. Поддържа, че заедно с ответницата и детето са живеели в жилище, собственост на баща му, в което има всички удобства за отглеждане на малко дете. Изтъква, че през месец февруари 2013г. започнали проблеми във взаимоотношенията им с ответницата и на 24 или 25.02.2013г. последната отишла с детето при родителите си, където останала да живее постоянно в тяхното жилище. Твърди, че през периода на раздялата му с ответницата и до подаване на исковата молба е осигурявал средства за издръжката и отглеждането на детето, като е осигурявал храна и др., както и че внася месечна издръжка на детето по банкова сметка *** с детето. Поддържа, че постепенно ответницата започнала да му отказва да вижда дъщеря им, под предлог, че не й било удобно в момента или просто нямала желание да му предоставя възможност да вижда и да се грижи за детето. Изтъква, че при всеки негов опит да види детето е подлаган на разкарвания, отлагания и откровени лъжи само и само да не вижда детето си. Твърди, че не могат да се споразумеят с ответницата относно личните му контакти с детето, поради което моли съда, като установи наличието на твърдените от него обстоятелства, да постанови решение, с което да определи график за личните му отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя в месеца с приспиване при него, един месец през лятото, както и на рожденият ден на детето - на 14.11. на всяка нечетна година, до навършване пълнолетие на детето или настъпване на други обстоятелства налагащи промяна в графика.

Ответницата Р.И.Х. ***, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявения иск като твърди, че с ищеца са живели единствено при нейните родители, тъй като битовите условия в дома на ищеца не са били подходящи за живеене. От друга страна поддържа, че в жилището на нейните родители детето разполага с обзаведена самостоятелна стая, през която никой не преминава и детето спи и почива необезпокоявано. Твърди също, че от 25.02.2013г. с ищеца живеят разделени, като от тази дата с детето живеят в жилището на нейните родители в гр.Берковица. Изтъква, че от раздялата им до подаване на отговора ищеца не е участвал с пари или грижи по детето и за издръжката на последното и неговото отглеждане полага грижи само тя, с помощта на своите родители. Моли съда да постанови решение с което да предостави на нея упражняването на родителските права върху детето Виктория Ангелова Димитрова, да определи местоживеене на детето при нея на адрес гр. Берковица, ул. „Антим-1" № 13, да осъди ищеца да й заплаща, като на майка и законен представител на детето, месечна издръжка в размер 100 лева, считано от 01.03.2013 година ведно със законната лихва върху всяка една просрочена вноска, да определи режим на лични отношения за ищеца с детето, всяка първа събота от месеца от 10,00 до 16,00 часа, като с оглед възрастта на детето, тези свиждания да се осъществяват по местоживеене ***, в присъствието на майката.

Дирекция “Социално подпомагане”, Отдел “Закрила на детето”,  гр.Берковица в писмено становище по делото, считат, че е в интерес на детето е и двамата родители да участват в отглеждането и възпитанието му.

С оглед на направените от ответницата с отговора на исковата молба искания, в съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, заяви, че е съгласен ответницата да упражнява родителските права спрямо детето и местоживеенето на детето да бъде на адреса, на който живее майката; режима на лични контакти с детето да бъде всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване, в присъствието на майката, но срещите му с детето да не са в дома на майката, с оглед избягване на контактите му с родителите на последната, както и че не възразява да плаща издръжка на детето, но моли съда да определи размера й на 80 лв., като има предвид доходите му и нуждите на детето, което е на 10 месеца.

В съдебно заседание ответницата заяви, че няма нищо против личните контакти на бащата с детето да не се осъществяват в дома, в който живее тя, като, чрез процесуалния си представител, претендира издръжката да бъде присъдена от 01.03.2013 г. в размер 100 лв., тъй като до момента такава издръжка не е изплащана от ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна, следното:

Ищецът А.Д.Д. и ответницата Р.И.Х.,***, са имали фактическо съжителство, от което на 14.11.2012г. се е родило детето Виктория Ангелова Димитрова, видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 711/19.11.2012г. на Община Берковица.

Не е спорно между страните обстоятелството, че същите са се разделили на 25.02.2013г. и оттогава не живеят заедно, като ответницата живее с детето в жилището на своите родители в гр.Берковица, ул.”Антим І” № 13.

Ищецът А.Д. работи в „Лъч старт 2002”, гр.Берковица и за периода от месец март до месец август 2013г. е получавал средно месечно възнаграждение от 360, 59 лв., видно от удостоверението за доход от 17.09.2013г. на работодателя на ищеца. С вносни бележки от 27.05.2013г., 10.06.2013г. и 12.07.2013г. на ОББ ищецът е внесъл по сметка на детето Виктория Димитрова съответно сумите 240 лв., 80 лв. и 80 лв. В основанието за внасяне в тези документи е посочено съответно издръжка за месец март, април и май 2013г.; издръжка за месец юни 2013г. и издръжка за месец юли 2013г.   

Страните по делото нямат алиментни задължения към други лица.

Въз основа на така приетите от съда констатации, от правна страна, настоящият състав счита за обосновани следните правни изводи:

Съгласно чл. 127, ал.1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 (ал.2).

Макар от обстоятелствената част на исковата молба и от направеното искане да е видно, че искът е за определяне на режим на виждане на ищеца с детето, то за да се произнесе съдът по направеното искане, по необходимост преди това следва да се произнесе относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, така както е поискала ответницата по делото.

Не се спори между страните по делото относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права – понастоящем детето живее при майката и същата упражнява родителските права, поради което съдът предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето Виктория Ангелова Димитрова на майката Р.И.Х. и определя местоживеене на детето при майката на адрес гр. Берковица, ул. „Антим І" № 13.

Спорът е в начина на осъществяване и обема на мерките за лични отношения между детето и бащата-ищец.

Поддържането на лични отношения е жизнено необходимо не само за родителя, но и за детето. От една страна, личният контакт дава възможност на родителя да задоволява своето естествено родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва в неговото възпитание. Но този контакт е необходим най-вече за детето, което чувства естествена потребност да общува със своите родители. Чрез личните отношения се избягва отчуждаването между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; осуетява се опасността от създаване в съзнанието на детето на неправилна представа за този родител, запазват се добрите чувства на детето към последния. Личните отношения приближават създадената обстановка до нормалната. Това позволява детето да изживее по-безболезнено разрива между родителите и липсата на единия от тях. Развитието на детето се извършва при условия, наподобяващи обикновените: при грижите, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всичко това е особено съществено за развитието на детето. Затова мерките за лични отношения трябва да обезпечават възможния най-широк контакт между родителя и детето.

Приетите по делото факти и обстоятелства обосновават убеждението на съда, че между ищеца и малолетното му дете не са осъществявани нормални контакти в един продължителен период от време след раздялата на родителите до момента на предявяването на иска, поради което следва да се определи режим на лични отношения, който да създаде възможност за детето, общувайки с бащата, да развива своите чувства на привързаност и доверие. Това ще съдейства за правилното му развитие и личностно формиране, за неговото спокойствие и самочувствие. Да израства не само при ласките, грижите и подкрепата на майката, но и на тези на бащата, което ще съдейства да преодолее по-леко разрушаването на връзката между родителите.

С оглед разбирането на съда, че бащата трябва да има необходимата спокойна и нормална обстановка за среща с детето, съдът намира, че срещите следва да се извършват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 до 16,00 часа, без преспиване, в присъствието на майката. Тази честота и начин на контакти между бащата и детето съответства на настоящия етап от развитието на техните взаимоотношения и на възрастта на детето.

Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на майката и определянето на местоживеенето на детето при същата налага и присъждане на издръжка.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл.143, ал.2 от СК, независимо от обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за основателността на иска е необходимо само детето да не е навършило пълнолетие към деня на предявяване на иска и ответникът да е негов родител.

По делото се установи, че Виктория Димитрова е дете на А.Д. - ответника по иска за издръжка. Към момента на предявяване на иска и понастоящем същата е малолетна, поради което са налице предпоставките на закона за присъждане на издръжка.

За установяване на нуждите на детето, по делото не са представени доказателства. При това положение, съдът преценява нуждите на детето като обичайни за неговата възраст, като съобрази необходимите средства за закупуване на дрехи, храна, обувки и други ежедневно необходими разходи, необходими за правилното му физическо, интелектуално и духовно развитие. Тези разходи следва да се поемат от родителите на детето съобразно доходите и възможностите им.

Съдът отчита обстоятелството, че майката на детето е затруднена в осигуряване на издръжката му, с оглед неговата възраст и нужди и обстоятелството, че единствено тя полага грижи за детето и го издържа.

Съгласно закона и добрите нрави ответникът-баща също следва да полага грижи и да осигурява издръжка на своето дете, което няма възможност само да си осигури такива средства. Обстоятелството, че ответникът получава ниски доходи не го освобождава от задължението да плаща издръжка на малолетното си дете, т.е. ниските доходи не са основание за неплащане на издръжка.

С доходи в установения по делото размер, съдът намира, че присъждане на издръжката до претендирания от ищцата размер от 100 лв. би било не само завишено, с оглед на доходите на ответника и нуждите на детето, но ще бъде и в нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК, която предвижда размерът на издръжката да се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка. Както бе посочено по-горе в мотивите нуждите на детето са обичайни за дете на 10-месечна възраст. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват нужди на детето, по-големи от обичайните, като напр. такива от лекарства и лечение, от специални грижи, изискващи допълнителни средства и др. 

С оглед изложеното и съобразно законовата разпоредба на чл.142, ал.1 от СК, съдът намира, че за малолетната Виктория месечната издръжка следва да бъде не по-малко от 170 лева. Съгласно чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за детето. Имайки предвид, че бащата-ответник е млад, работоспособен и няма данни за здравословни пречки, както и че при повече воля и желание от негова страна би могъл да осигурява доход в по-голям размер, съдът намира, че същият ще участва в издръжката на детето със сумата 90 лева, който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Останалите необходими средства ще се дават от майката, която ще продължи да полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на детето.

Претендира се от ищцата и издръжка за минало време, считано от 01.03.2013г. до предявяването на иска. Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска. Началният срок на издръжката при този иск е от деня на неизпълнението, но не повече от една година преди завеждането на иска. За основателността на тази претенция освен предпоставките, визирани в чл.143, ал.2 СК, е необходимо още ответникът да не е осигурявал до този момент доброволно издръжка на детето или осигуряваната такава да не е била достатъчна да покрие нуждите му. Ищцата не е длъжна да доказва нуждите на детето за този период. Ако ответникът твърди, че доброволно е доставял издръжка, той би следвало да го докаже (Виж. Проф. д-р Лиляна Ненова, Семейно право на РБ, ІІ изд., с.472, изд. Софи-Р, 1994г.).

По делото се доказа, че родителите на Виктория са разделени от 25.02.2013г., т.е. преди по-малко от година преди завеждане на иска за издръжка. За този период ответникът твърди, че е заплащал на ищцата издръжка и ангажира доказателства по делото за заплащането на такава. Действително по делото се доказа, че ответникът по иска за издръжка е внасял суми по сметка на името на детето и неговата воля е била тези суми да се използват за издръжката на последното. С оглед оспорването на този иск от майката-ищца обаче, съдът намира, че последната не е могла да използва тези суми ежемесечно за осигуряване на издръжката на детето, тъй като не се доказа по делото, че е била уведомявана за внасянето на тези суми и че тези суми действително са получавани от майката. Сумите, внасяни на спестовен влог на името на дете от задължения родител, биха могли да се приемат за издръжка, в случаите, когато са предлагани на майката като суми за издръжка, но последната е отказала да ги приеме. В настоящото производство не се доказаха такива обстоятелства.

С оглед на горното, съдът приема, че претенцията за заплащане на издръжка за минало време е основателна за целия претендиран период. Размерът на издръжката, която следва да заплати ответника за този период на ищцата съдът определя също на 90 лева месечно.

При този анализ на доказателствата по делото искът по чл. 143, ал.2 от СК е основателен и доказан до размер 90 лева месечно, считано от 05.08.2013г., и за този размер следва да се уважи, а над уважения до предявения размер от 100 лв. е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Претенцията за присъждане на издръжка за минало време е доказана и основателна за периода от 01.03.2013г. до 04.08.2013г. до размер 90 лева месечно и за този размер следва да се уважи, а над уважения до предявения размер от 100 лв. е недоказана и неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед присъдената издръжка ищецът следва да заплати в полза на държавата по сметка на ВСС държавна такса в размер 147, 60 лева и 5 лева при служебно издаване на изпълнителни лист.

Водим от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на малолетното дете Виктория Ангелова Димитрова, родена на ***г. в гр.Берковица с ЕГН **********, при майката Р.И.Х., ЕГН ********** ***.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Виктория Ангелова Димитрова, родена на ***г. в гр.Берковица с ЕГН ********** на майката Р.И.Х., ЕГН **********,***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между малолетното дете Виктория Ангелова Димитрова, родена на ***г. в гр.Берковица с ЕГН ********** и бащата А.Д.Д. с ЕГН ********** ***, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 до 16,00 часа, без преспиване, в присъствието на майката.

ОСЪЖДА А.Д.Д. с ЕГН ********** ***, да заплаща месечна издръжка на детето Виктория Ангелова Димитрова, родена на ***г. в гр.Берковица с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.И.Х., ЕГН ********** ***, по 90 лв., считано от датата на предявяване на иска - 05.08.2013 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на тази издръжка или до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, съобразно падежа й, както и издръжка за минало време в размер 90 лв. месечно, считано от 01.03.2013г. до 04.08.2013г., като ОТХВЪРЛЯ исковете в размерите над уважените до предявените от 100 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ. 

ОСЪЖДА А.Д.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса за присъдената издръжка в размер 147, 60 лева, както и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението за страните.

 

                                                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: