МОТИВИ ПО НОХД №329/13 г. ПО ОПИСА НА РС – Берковица- 29.10.2013год.

 

Подсъдимият Д.И.Б. - роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен,  осъждан, безработен, с начално образование, ЕГН: ********** e обвинен В ТОВА, ЧЕ на 17.12.2012год. и на 18.12.2013год. в гр.Вършец от стопанска постройка на ул.»Четвърта» ,кв.Изток при условията на продължавано престъпление и повторност, отнел от владението на   В.Т.И. *** 4 броя овце на обща стойност 480лв. ,без съгласието на  собственика и с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление  по чл. 195, ал.1 , т. 7 ,във вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК

      В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с назначения им съгласно изискванията на НПК съдебното производство  служебен   защитник- адв.Р.М. от МАК. Признава се за виновен по повдигнатото му обвинение и изцяло признава фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт, дава съгласие да не се събират доказателства за тях.

     В разпоредително с.з. съдията-докладчик е насрочил делото по общия ред, но в първото по делото с.з. е уважил направеното искане от подсъдимия и неговият защитник за промяна в хода на съдебното следствие и е разгледал същото по реда на Гл.Двадесет и седма, чл.371, т.2 от НПК.

      Представителят на РП-Берковица поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на съда да определи наказанието  при условията на чл.58а, ал.1 от НК – една година лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3 или на подсъдимият да му бъде наложено наказание “осем месеца лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

     Служебният защитник на подсъдимият адв.М. в пледоарията си моли съда да приеме наличие на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства и да определи наказанието на подсъдимият при условията на чл.58, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК под минимума от една година,  като вземе в предвид социалният живот на подсъдимия. 

 

Производството се разви при условията и реда на чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, по искане на подсъдимия и неговия защитник.

Доказателствата по делото са писмени и гласни-  направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство и приети от съда писмени такива. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.

      Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

      Подсъдимият Д.И.Б. е роден на  *** ***, българин, български гражданин, разведен,  осъждан, безработен, с начално образование, ЕГН: **********- в настоящия момент е в Затвора гр.Враца. . Осъждан е с девет присъди за извършени престъпления на различни наказания, включително и лишаване от свобода, като осъжданията му имат отношение към квалификацията на настоящето обвинение.

        Свидетелят В.Т.И. е собственик на около 60 броя овце, които се отглеждат единствено от свидетеля П. Нейков Д. в кошара в близост до кв.Изток, гр.Вършец. През м.12.2012г. свидетелят В.И. се намирал на работа извън страната. На 19.12.2012г. сутринта работникът му, свидетеля П.Д. като отишъл при овцете в кошарата, забелязал следи в снега от човешки крака, като това го усъмнило и решил да преброи овцете. Констатирал липсата на 4 овце Проследил дирите от човешки стъпки до пътя, където същите се губели. Сигнализирал РУ Полиция, гр.Вършец, като заявил, че подозира, че кражбата е извършена от Д..

      Разпитан в качеството на свидетел е и И.Д.И., който обяснява,че в края на м.12.2012г. се видял с подсъдимия Д.И., който предложил да му продаде една овца. Заедно с приятеля си, свидетеля В.Д.В.,, който също искал да си купи една овца, отишли в къщата на подс. Д. ***. В стая в къщата се намирали две овце без ушни марки. Свидетелят  И. дал на подс. И. 110 лева и взел едната овца, която след известно време родила агне.През м.02.2013г. пристигнали при него  полицаи, които му разказали, какво се случило, пристигнал и собственикът на овцата - В. ***, който му дал едно прасенце за компенсация, а си взел овцата и агнето.

    Свидетелят В.В. заплатил на подс. Д.И. 130 лева за другата овца, която отвел вкъщи.В началото на м.02.2013г. след като разбрал, че овцата е ялова, продал същата на непознати за него хора, които изкупували животни за клане.

    На досъдебното производство в качеството на свидетел е разпитан и Л.И.Б., брат на подс. Д.И.. Свидетелят Б. обяснява, че в края на м.12.2012г. в с.Пудрия с каруца се прибрал брат му Д., като карал две овце, които обяснил, че били от с.Спанчевци за търговия и търси хора да ги продаде. Обяснява, че брат му Д. оставил овцете в къщата му, тъй като нямало къде да ги държи, а след известно време ги купили хора от селото. Свидетелят Л.Б. заявява, че не е знаел, че овцете са крадени от братат мy.

      Съгласно заключението на вещото лице П.А.В. по назначената и изготвена оценъчна експертиза/л. 13 от досъдебното производство/стойността на  отнетите 4 броя овце е в размер на 480 лева.

    Деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл, тъй като подс. Д.И. е целял настъпването на вредоносния резултат и е съзнавал противоправния характер на поведението си. С отнемането на овцете от владението на собственика, деянието е осъществено и завършено и от обективна страна. Същото е продължавано престъпление,тъй  като две поредни нощи подсъдимия е влизал в стопанската постройка и е взимал по две овце.

    При така изложената фактическа обстановка е видно, че на 17.12.2012г. и на 18.12.2012г. в гр.Вършец, от стопанска постройка на ул.Четвърта, кв.Изток при условията на продължавано престъпление и повторност, подс. Д.И.Б. отнел от владението на В.Т.И. *** броя овце на обща стойност 480 лева без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка чл.194,ал.1, във връзка счл.28, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК.

При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

Налице са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Подсъдимият е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъпление по смисъла на чл. чл.195, ал.1, т.7 във връзка чл.194,ал.1, във връзка счл.28, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.

Причините за извършване на деянието са неправилното отношение към чуждата собственост, желание за престъпно облагодетелстване, с цел набавяне на средства за препитание.

          За извършеното от подс. Д.И.Б. престъпление визирано по - горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

При определяне вида и размерът на наказанията спрямо подс. Д.И.Б.  съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията  на чл.54,ал.1 и 2 от НК в размер на  ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК /в редакция след изменението с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. / до  ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Наказанието бе определено при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК – при следните смекчаващи отговорността обстоятелства – признание на вината, изразено съжаление за извършеното и при отегчаващите такива – висока степен на обществена опасност на подсъдимия и на деянието му, която очевидно във времето е нараснала лавинообразно имайки предвид предходните осъждания и липсата на ефект от тях вземайки предвид наложените до настоящия момент  наказания , стойността на причинените щети и факта,че отнетите вещи не са възстановени. Съдът намери, че не са налице условията на чл. 55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не приложи чл. 58а, ал. 4 от НК не извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба.

    При определяне на наказанието на подсъдимия съдът взе предвид вида наказание предвиден в закона за това престъпление – „От една година до десет години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята  и нормата на чл.373, ал.2 от НПК, сочеща на задължителното приложение на чл.58а от НК и степента на обществена опасност на извършеното деяние и степента на обществена опасност на подсъдимия .       Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в случаите на чл.371,т.2 от НПК съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.  

      В случая така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, тъй като съществува законова забрана за приложение на института на “условното осъждане” свързана с предходните ефективно налагани и изтърпени наказания “лишаване от свобода” от подсъдимият и липсата на реабилитация за тези осъждания. Режимът на изтърпяване на наказанието следва да бъде определен на “строг”, тъй като  подсъдимият ще изтърпи наказанието си в затвор, и тъй като вече е осъждан на наказание “лишаване от свобода”, с ефективно изтърпяване.     

Съдът извърши групиране при условията на чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК имайки предвид всички осъждания с влезли в сила присъди на Първанов до настоящия момент.

         На основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи спрямо подсъдимия  по настоящата присъда и по  НОХД № 168/2013г. по описа на РС-Берковица, влязла в законна сила на 07.05.2013 г. и НОХД № 46/2013г. по описа на РС – Берковица, влязла в законна сила на 17.05.2013г. общо най – тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС .

        Видно от изложеното по горе деянието по НОХД №168/2013г. по описа на РС-Берковица  е извършено на 21.01.2013 г., а определението с което е одобрено споразумението е влязло в сила на 07.05.2013 г.,деянието по НОХД №46/2013г. е извършено на 23/24.07.2012год., а определението с което е одобрено споразумението е влязло в сила на 17.05.2013год.  деянието по настоящето НОХД №329/13 г. е извършено на 17 и 18.12.2012 година ,т.е. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от трите. Съдът извърши групирането следвайки принципите за това, имайки предвид съдебната практика.

         При този изход на  делото и при условията на чл.189,ал.3 от НПК подс.  Д.И.Б.   следва да заплати по сметка на ВСС-София  сумата  от 15,00лв. направени разноски по делото,както и  30,00лв. по сметка на ОД на МВР-Монтана и  5лв.ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

 

 

Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :