Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 30.10.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 22 октомври..…...……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.….….……..…………………..и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….....АН дело 371 по описа

за 2013г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 17А / 19.06.2013г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица на А.Б.А. ***        , с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 600.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.4 ал.1 от Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. са отнети 10 контролни точки. Със Заповед за ПАМ № 17А/26.04.2013г. на Началника на РУП-Берковица на основание чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП е отнето временно СУ на МПС до решаване въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал А.Б.А., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Защитникът му моли съда да постанови решение, с което отмени, като незаконосъобразно НП, а като алтернативно искане да се намалят наложените наказания до предвидения в правната норма минимален размер.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощникът на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА досежно алтернативното искане.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 26.04.2013г. служители на РУ „Полиция” град Берковица -  свидетелят И.К.И. – актосъставител и И.В.Б. били дежурни по КАТ. Около 00.05 часа в град Берковица по ул.”Берковска река” и с посока на движение от ЛПС към ж.п.прелез се движел лек автомобил „Мазда 323” с ДКН М 93 25 ВА. Спрели го за рутинна проверка, която включвала и такава за употреба на алкохол. Водач на МПС бил А.Б.А., жалбоподател в настоящето производство, а МПС било собственост на Б. А. М. Изпробвали водача с техническо средство „Алкотест” 7510 с фабричен № 0070, тариран и годен за работа. Апаратът отчел концентрация на алкохол в издишаният въздух над 0.5 промила, а именно 1.24 промила. Издаден е талон за медицинско изследване № 0271207. Жалбоподателят даде кръв за изследване. Било образувано ДП № 126/2012г. за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК. На досъдебното производство е била назначена физико – химична експертиза изпълнена от вещо лице на НТЛ при ОД на МВР-Монтана, от заключението на която се установило, че има наличие в кръвта на 1.10 промила летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол. Въз основа на това с постановление от 07.06.2013г. РП-Берковица е прекратила досъдебното производство, като е указала да се издаде НП.

         Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение и събраните по преписката писмени доказателства издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответните наказания.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на И.К.И. – актосъставител съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, досежно алтернативното искане, поради следните съображения:

         Жалбоподателят не оспорва констатациите отразени в АУАН и НП.

         Спорното по делото е дали правилно е определен размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

         Предвид на гореизложено съдът намира, че жалбоподателя е извършил нарушение, поради което правилно му е вменена и административна отговорност. От свидетелските показания на И.И. по безспорен начин се установява описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а акта се ползва от доказателствената сила на чл.189 ал.2 от ЗДвП.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбоподателя е извършил нарушението, за които е наказан и същото правилно е квалифицирано.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието обаче административнонаказващият не е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение. Същият не е съобразил смекчаващите вината обстоятелства – признанието на вината и младата възраст. Ето защо съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и ако наложеното наказание бъде към  минималния размер, а именно глоба в размер на 600.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП, а в останалата част досежно отнетите контролни точки се потвърди, като законосъобразно. Следва да бъде приспаднато и времето през което жалбоподателят е бил лишен от това право по административен ред със Заповед за ПАМ № 17А/26.04.2013г. на Началника на РУП-Берковица.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНАВА Наказателно постановление17А / 19.06.2013г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица, в ЧАСТТА, с която на А.Б.А. ***    , с ЕГН ********** е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на  лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, а в останалата част досежно глоба в размер на 600.00 лева на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП и отнетите контролни точки се ПОТВЪРДИ, като законосъобразно.

         Приспада времето, през което жалбоподателят е бил лишен от това право по административен ред със Заповед за ПАМ № 17А/26.04.2013г. на Началника на РУП-Берковица.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                          

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: