Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 07.10.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 04 октомври..…...……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

                                                    

при секретаря Т.Й..……..……………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Г.……………………..………..…...АН дело 359 по описа

за 2013г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление №364 / 02.08.2013г. на Началника на РУ ”Полиция” град Берковица на А.Б.Т. *** , с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП и на основание чл.185 от същия- глоба в размер на 20лв..

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал А.Б.Т., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Моли издаденото НП да бъде отменено предвид  обстоятелството,че получава ниски  доходи и е в тежко финансово положение,тъй като издържа двете си дъщери,които са студенти.

         В съдебно заседание редовно призован , се явява лично.Не отрича вината си,но твърди,че не разполага със средства за заплащане на глоба в този размер.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 21.07.2013г. свидетелите Д.З. и П.Д., в качеството си на служители на въззиваемата страна извършвали проверка по КАТ. Около 14.25 часа  по ІІІ-815 на разклона за с.Гаганица и с посока на движение от гр.Белоградчик към с.Берковица се движел лек автомобил „Ауди 80” с ДК №М 7740 АМ. Същите го спрели за рутинна проверка,тъй като се движел без включени къси или дневни светлини . При последната се установило, че водач на МПС е жалбоподателя Т.. Установило се още, че МПС няма валиден за 2013год. винетен стикер залепен  на предно панорамно стъкло  .

        Проверяващите приели това като нарушение на чл. 70 ал.3 и чл.139 ал.5 от ЗДвП и съставили АУАН на жалбоподателя А.Т..

         При предявяването на акта жалбоподателят не вписал възражения. Не направил такива и в срока по чл.44 от ЗАНН .

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

   Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Д.З. и П.Д.  съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

         Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните по фактическата обстановка, а именно, че на предно панорамно стъкло не е бил залепен валиден винетен стикер и автомобилът се е движел без включени светлини през деня .

         Спорното по делото е дали извършеното от наказания съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли е реализирана административнонаказателна отговорност, както и правилно е определено наказанието.

   По същество жалбоподателят не оспорва нарушението и в жалбата не сочи конкретни доводи.Твърди,че наложената глоба в този размер се явява непосилна за него,както и навежда доводи,чене успял да закупи винетка,тъй като бензиностанцията в с.Гаврил Геново,където автомобила му бил на ремонт ,не работела.В съдебно заседание редовно призован,  се явява лично и поддържа изложеното в жалбата.

         Деянието, за което е санкциониран жалбоподателят е, че е управлявал МПС по републиканската пътна мрежа, без да има залепен в долния десен ъгъл на предното стъкло валиден винетен стикер за платена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, валиден за 2013г, което деяние правилно актосъставителят е квалифицирал като нарушение ,както и че управляваният от него автомобил се е движел без включени къси или дневни светлини .

Съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 4, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Закона за пътищата, винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, като при заплащане на винетната такса се издава документ, наречен винетка, който удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като винетката се състои от две части - първата е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на ППС и има предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи, втората във вид на талон се съхранява от водача на ППС и служи за доказателство за платена винетна такса, като собственикът или ползвателят на ППС има право да ползва републиканските пътища на Република България само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на ППС и в долния десен ъгъл на предното стъкло е залепен валиден винетен стикер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че за да има право водач на ППС да ползва републиканската пътна мрежа на РБ, трябва да отговаря на две кумулативно свързани условия, а именно да е налице заплатена винетна такса за съответния период и категория ППС и винетният стикер да е залепен в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС, т. е. налице е един сложен фактически състав, на който следва да отговаря всеки водач на ППС, който иска законно да ползва републиканската пътна мрежа на РБ.

Предвид последното, правилно наказващият орган е реализирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Иван Воденичаров, в качеството му на водач на МПС, по чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП. Съгласно последната, водач, който управлява ППС по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, или управлява ППС, на което е залепен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок, се наказва с глоба, чийто размер се определя съобразно вида на ППС.

         Заплащането на винетна такса се удостоверява със залепването на винетен стикер на предното обзорно стъкло. В конкретния случай не е било налице залепен валиден винетен стикер на управлявания от наказания автомобил, което само по себе си означава, че не е била заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата.

Видно от свидетелските показания на актосъставителите З. и Д. е, че жалбоподателят се е движел по републиканската пътна мрежа на РБ – път ІІІ-815 без заплатен и залепен валиден  винетен стикер и без включени къси или дневни светлини. Този факт не е оборен от наказания. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите предават  свои лични и непосредствени впечатления, не са заинтересовани от изхода на делото, показанията им кореспондират с писмените доказателства.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.

     Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание.  Наложеното административно наказание е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е извършено нарушението, имотното състояние на нарушителя.

   Наложеното административно наказание е точно фиксирано в разпоредбата на чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП / в редакцията й към момента на извършване на деянието 21.07.2013год. след изменението с ДВ бр.39 в сила от 24.06.2011год./ – в размер на 300 лева, поради което за наказващия орган не съществува възможност за преценка, в зависимост от имотното състояние, при определяне на глобата, тъй като няма долна и горна граница .Определената санкция в този си размер ще изпълни целите на наказанието, както по отношение на нарушителя, така и по отношение на останалите участници в движението по пътищата

          Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

Р  Е  Ш  И  :

         

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №364 / 02.08.2013г. на Началника на РУ ”Полиция” град Берковица ,с което на А.Б.Т. *** , с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП и на основание чл.185 от същия- глоба в размер на 20лв. като ПРАВИЛНО и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                         

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: